Решение № 9094 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2017 г.

Решение № 9094 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1960/23.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11312/2016 г. на Административния съд С.-град. Едната касационна жалба е от С. П. П. и е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в посочената част и уважаване на иска до пълния предявен размер. Другата касационна жалба е от СДВР и е срещу решението в частта, в която частично е уважена исковата претенция на ищеца и са му присъдени разноски. Иска се отмяна на решението в тази част ведно със законните последици от това. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората. Според прокурора, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е резултат от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране по делото на отменения административен акт, неизясняване на обстоятелството - обективно изтърпяна ли е наложената с него ПАМ и за какъв период, неизясняване на обстоятелството - въз основа на какъв договор ищецът е извършвал таксиметрова дейност - граждански или трудов. Сочи се и необоснованост на извода на съда относно размера на получаваното от ищеца средно възнаграждение за осъществяваната от него таксиметрова дейност. Според прокурора, решението в неговата осъдителна част следва да се отмени, а делото в тази част се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Прокурорът преценява касационната жалба на физическото лице като неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по делото в рамките на законоустановения срок за това. По основателността им приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 16177 лева, за периода от м. юли 2011 г. до м. юли 2012 г., настъпили от отменената като незаконосъобразна заповед № 49239 от 6.06.2011 г. на началника на група "АНД" при отдел Пътна полиция-СДВР, изразяващи се в пропуснати ползи от получаването на възнаграждения за извършвана таксиметрова услуга през периода, в размер на 6365 лева, както и в претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на лизингови вноски за таксиметровия автомобил през периода, които възлизат на 9 812 лева. За да постанови решението си, съдът е приел за установено следното: за безспорно е приел, че вредоносната заповед е отменена с влязло в сила решение на ВАС, седмо отделение. Установил е, че към момента на издаване на отменения акт, ищецът е бил назначен на длъжност "шофьор" към "И т." ЕООД, където е останал на работа и след отнемане на свидетелството за управление, но на друга длъжност. Съдът се е позовал и на представени по делото договори, по силата на които ищецът е лизингополучател на лек автомобил от "И т." ЕООД, както и му е предоставено правото да ползва търговското име на дружеството, фирмения му знак и дизайн. Въз основа на установеното, съдът е приел, че ищецът е претърпял вреда в резултата на отменения като незаконосъобразен акт, но не и в претендирания размер. Съдът е приел, че в резултат на незаконосъобразната заповед, ищецът е претърпял загуба от доходи от таксиметрова дейност, за размера на която загуба, съдът се е позовал на заключението на вещото лице. Съдът е приел, че претенцията на ищеца за плащане на обезщетение за направените лизингови вноски към фирмата, за наетия от него на лизинг автомобил е неоснователна, тъй като не е налице причинно следствената връзка между отменената заповед и въпросните плащания. Съдът е посочил, че основанието за тези плащания е договорът, сключен между ищеца и дружеството - лизингодател, а не отменения административен акт. По касационната жалба на физическото лице: Жалбата е неоснователна. Както правилно е посочил административният съд в решението си, задължението за плащане на лизинговите вноски от страна на ищеца произтича от договора, който той е сключил с лизингодателя. Самият ищец казва в пледоарията си пред Върховния административен съд "Ако не ми беше от книжката, тези лизингови вноски пак щях да ги плащам". Следователно, плащането на лизинговите вноски за лекия автомобил не е вреда, а плащане по договор свързано с получаването на насрещна престация - ползването и евентуалното придобиване в собственост на лекия автомобил. Това плащане не е свързано със заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС. По касационната жалба на СДВР: Жалбата е основателна. Съдът е следвало да събере по делото отменената заповед, за която ищецът твърди, че е вредоносна за него. Също така, съдът е следвало да изясни и изложи мотиви досежно обстоятелство, кога физически е с отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца и кога му е върнато, за да прецени, доколко тези два момента са свързани с началото и края на исковия период. В кориците на делото е налице документ, наименован "заключително мнение" от 5.10.2012 г., подписан от разследващ полицай. Съдържанието на този документ е индиция, че свидетелството за управление на МПС на ищеца, му е отнето в края на м. юли 2011 г. Съдът е следвало да укаже необходимостта от събиране на доказателства за това обстоятелство, тъй като м. юли 2011 г. е част от исковия период. Необходимо е било уточнение на исковия период и с конкретни дати, за което съдът не е дал указания. Приложимият материален закон към случая е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. В този закон се съдържат и разпоредби, които регламентират освобождаването от отговорност - чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Съдът не е изложил съображения по тези приложими норми от закона, въпреки че е имал основание за това. Видно от решението на ВАС, 7-мо отделение, с което е отменена заповедта за изземване на свидетелството за управление на МПС от ищеца е, че тя е отменена, тъй като съдът е установил, че издадените НП, описани в обстоятелствената й част, не са връчени на лицето. От значение за спора и за отговора на въпроса - налице ли е вина на пострадалия, е било изясняването на обстоятелството, влезли ли са в сила НП, описани в обстоятелствената част на заповедта или не. Също така, във връзка с исковата претенция за пропуснат доход от таксиметрова дейност, съдът е следвало да обсъди и документа - "заключително мнение" от 5.10.2012 г., подписан от разследващ полицай, в който е отразено, че ищецът е хванат от полицейски патрул да извършва таксиметрова услуга на 12.06.2012 г. (която дата е част от процесния исков период) при отнето свидетелство за управление на МПС. Т. информация поставя въпроса, доколко ищецът реално е претърпял вреда от липсата на доход от таксиметрова дейност през исковия период. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че решението на административния съд, в частта, в която частично е уважена исковата претенция на ищеца е неправилно. То е резултат от допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и се изразяват в необсъждане на събран по делото относим към спора писмен документ, липсата на указания към страните, че за част от релевантни за спора обстоятелства не сочат доказателства, както и в липсата на мотиви по относими за спора обстоятелства. Решението на АССГ следва да се отмени в посочената част, а вместо това, делото в същата част се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд