Решение № 467 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г.

Решение № 467 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. К. К. за възобновяване на нохд № 183/2010 г. на Добричкия окръжен съд и изменяване на постановената по това дело присъда № 11 от 23.IV. 2010 г. със замяна от строг на общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит вместо от закрит тип за изтърпяване наложеното на К. наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Соченото в искането касационно основание е това по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 вместо чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. В съдебно заседание служебният защитник на К. поддържа искането, чиято основателност се споделя и от представителят на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С посочената по-горе присъда И. К. К. е признат за виновен в извършено на 13.ХI. 2009 г. в Добрич престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. първо НК - държане с цел разпространение на 4.572 гр амфетамин на стойност 137,16 лева - и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Постановявайки К. да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип наложеното му наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, съдът не е приложил закона, който е следвало да приложи, което нарушение съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 2 НПК. До извършването на деянието, за което е осъден с горната присъда, К. е имал 2 предходни осъждания с присъди и 1 - със споразумение, предмет съответно на нохд № 230/2004 г., 917/2004 г. и 1765/2004 г., всички на Добричкия районен съд, с налагани наказания глоба в размер съответно на 100, 200 и 700 лева, т. е. до момента не е бил осъждан на лишаване от свобода, не е и рецидивист по смисъла на § 3 от ДР към ЗИНЗС. По делото няма данни, К. да се е укривал при досъдебното и/или съдебно разследване, да е бил обявяван за общодържавно издирване, да е алкохолик или наркоман, или пък да има такова психическо заболяване, "което му пречи да се ориентира правилно в обстановката". Кумулативната даденост на едни и отсъствието на други от изброените обстоятелства - а те са всички, които чл. 59 и 60 ЗИНЗС имат предвид при определяне първоначалния режим на изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода - налага заключението, че на Ив. К. е следвало да се определи общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип съобразно чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. С оглед на казаното и на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение