Решение № 9242 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 758/2013 г.

ВАСV отделение21.06.2013 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 5324/10.10.2012 г., постановено по адм. д. № 5243/2012 г., по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9242 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 758/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез процесуален представител, против решение № 5324 от 10.10.2012 г., постановено по а. д. № 5243/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено нейно решение № 53 от 20.04.2012 г. С решението си КПУКИ е установила конфликт на интереси по отношение на Георги Вакрилов Анастасов, в качеството му на заемащ публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ за това, че е издал заповеди, с които е разпоредил заплащане в размер надвишаващ полученото от други педагози в Обединен детски комплекс "Васил Левски" (ОДК) допълнително трудово възнаграждение, за постигнати резултати за труд и за празници за учебните 2009/2010 г. и 2010/2011 г. в частен интерес на свързаното с него лице - Христина Димитрова Анастасова, с което е нарушил чл. 8, изр. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касаторът е изложил доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Твърди, че АССГ неправилно е приел, че не е налице частен интерес, който е довел до материална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ, както и че при постановяване на акта си КПУКИ е събрала всички относими по случая писмени доказателства. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Георги Вакрилов Анастасов, чрез процесуален представител, смята касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на КПУКИ се явява неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че Анастасов, като директор на ОДК "Васил Левски" е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, а Христина Димитрова Анастасова - негова съпруга и на това основание е свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУКИ. Анастасов е подал декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от ЗПУКИ, в която е посочил, че има свързано с него лице - Христина Анастасова, съпруга и учител по народно пеене в ОДК, дейността на което би довела до възникване на конфликт на интереси. Във връзка с образците за оценка, приети по Националната програма "Диференцирано заплащане", са били оценени служителите на ОДК за учебните 2009/2010 г. и 2010/2011 г. На база на това ответникът е издал заповеди, с които е наредил да бъдат изплатени допълнителни възнаграждения съгласно оценъчните карти. КПУКИ е приела, че Анастасов е имал частен интерес, тъй като съпругата му е получавала допълнително възнаграждение, което надвишава размера на това, което са получавали другите педагози в ОДК. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните в обжалваното решение е прието, че Анастасов е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. В конкретния случай правилно е установено от АССГ, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, които да обосновават извода за получаването от свързаното лице Анастасова на облага от материален характер, тъй като тя е получила същото допълнително възнаграждение, както и всички останали учители. Съгласно дефиницията е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ, като съдът правилно е посочил, Анастасов не е бил повлиян при изпълнение на служебните си задължения от облагата, която свързаното с него лице е получило. Установено е от АССГ, че Анастасова е получила по-високо възнаграждение само по една заповед и това е станало след надлежно оценяване по "Националната програма за диференцирано заплащане", за което правилно е приел, че не е налице фактическият състав, при изпълнението на който следва да се приеме, че е налице конфликт на интереси, т. е. липсва частен интерес, който е довел до получаване на облага от свързано лице. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ неправилно е приел, че КПУКИ е допуснала нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да стигне до извода, че Анастасова е получила допълнително възнаграждение, което надвишава това на останалите учители, КПУКИ в решението си е събрала възнаграждения на всеки служител за периода 2010-2011 г., от което се получава, че Анастасова е взела най-високо възнаграждение. От данните по делото обаче е видно, че различните служители са работили в ОДК по различно време и не за целия период, от което следва, че неправилно КПУКИ е достигнала до извода, че Анастасова е облагодетелствана, тъй като не е изследвала всяка заповед поотделно и по отношение на всеки учител. При съпоставка с другия учител - Симова, с която заемат длъжността "старши учител" е видно, че са получавали еднакви допълнителни възнаграждения, а единственото разминаване е в изготвената карта за оценка по Националната програма "Диференцирано заплащане", което се приема за обективен критерий, а административният орган не е ангажирал доказателства за наличие на необективност и пристрастност при определяне на оценката. Нормата на чл. 8 от ЗПУКИ установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на ответника неправилно е квалифицирано като наличие на конфликт на интереси, изразяващ се в частен интерес и получаване на облага в полза на "свързано лице", под формата на допълнителни възнаграждения. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение на КПУКИ е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което като незаконосъобразно го е отменил. По делото е направено искане от процесуалния представител на КПУКИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, същото се явява неоснователно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 8 ЗПУКИ
  • чл. 2, ал. 1