Решение № 4841 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2018 г.

Решение № 4841 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КЕВР, против решение № 6034 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 8174/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението. Недопустимостта на решението се свързва с липсата на личен и пряк правен интерес за дружеството от обжалване на процесното решение на КЕВР, с което не се утвърждават цени на електрическа енергия. Излагат се съображения и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – "Германея" ООД, редовно призовано, не изпраща представител. Представя писмено становище по делото от адвокат М. Стоева, в което оспорва касационната жалба и претендира заплащане на разноски. Ответникът – "Национална електрическа компания" ЕАД, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Маринова. Счита жалбата на КЕВР за основателна и моли да се отмени обжалваното решение. Представя писмено становище по делото и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призовано, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По същество решението е основано на вече приетите от комисията ценови решения и заложените в тях данни относно ценообразуващите елементи, сред които са "собствените нужди" и "производителност на инсталацията според вида и технологията на използваните ресурси". Като се има предвид и обяснението на вещото лице, че при направеното сравнение на данните от разпечатките, приложени по делото, с данните от електронния вариант на финансовия модел, които са включени в Решение № Ц-10 от 30. 03-2011 г., не е констатирало различия, неправилно административният съд не е кредитирал регистъра като доказателство и е отменил оспорения акт по съображение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Германея" ООД срещу Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта по т. 1. 4, в която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР в размер на 3724 kWh, при определена цена – 171. 18 лв. /MWh, без ДДС за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 kWh до 10 000 kWh. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта по т. 1. 4. Приел е, че жалбата е допустима поради това, че с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установява с приемането на процесното решение, това несъмнено представлява засягане на интересите на дружеството. По възражението за нищожност на оспореното решение, съдът е посочил, че то е решено окончателно с Решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7950 по описа за 2016 г. и не е допустимо преразглеждането му в настоящото производство. По същество на спора съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради това че в акта липсват фактически основания, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 1. 4 от решението. Така постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти – ВЕЦ "Джерман" находяща се в м. Рила, землище на гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил. Същият е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия № 121/18.11.2010 г. с "ЧЕЗ Електро България" АД, по силата на който на "Германеа" ООД произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от него електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда Глава Девета, раздел VІІ от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Въз основа на § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна" в КЕВР, вх. № Е – Дк-246/30.07.2015 г. Предложението в доклада по отношение за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., да е в размер на 3724 kWh, при определена цена – 171. 18 лв. /MWh, без ДДС за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 kWh до 10 000 kWh. На 31.07.2015 г. е прието процесното Решение № СП-1. В т. 1. 4 от него се установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., в размер на 3724 kWh, при определена цена – 171. 18 лв. /MWh, без ДДС за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 kWh до 10 000 kWh. Съдът е приел, че по делото липсват данни какъв е размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени съгласно Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. Според съда, оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е лишено от обосновка за това, как и по какъв начин въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 1. 4. Такива мотиви липсват и в доклада, а не могат да се изведат и от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР. Финансовият модел, на който се позовава ответникът и за който твърди, че е послужил за определяне на нетното специфично производство по т. 1. 4, не е дори посочен в преписката. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в оспорената част - т. 1. 4 е немотивирано, което представлява неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Няма данни дали електронния модел е бил наличен по преписката по издаването на оспореното решение, като се има предвид, че посочения файл е бил разгледан от вещото лице на компютър в КЕВР. Твърдението, че същият представлява част от административната преписка както по издаването на оспореното решение, така и по издаването на решението № Ц-10/30.03.2011 г. не се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства, нито пък от съдебно-техническата експертиза. С оглед на това обосновани са изводите на съда, че при липсата на доказателства за това какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е установен, е невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочения в т. 2. 11 от Решение № СП - 1 размер на нетното специфично производство на електрическа енергия. Правилно е отменено решението в оспорената част поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон, поради което и не формира изводи в тази насока. С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдяните нарушения, представляващи касационни основания. Затова обжалваното пред ВАС решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на "Национална електрическа компания" ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителство в размер на 100 лв. Процесуалният представител на "Германеа" ООД не е представил доказателства за направени разноски в производството, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение