Решение № 1610 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2012 г.

Решение № 1610 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Бойко Иванов Борисов от гр. Ботевград подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиева против решение № 879/18.11.2011 г. на Административен съд София - област постановено по адм. дело № 694/2011 г. Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - София, редовно призован се представлява от юрк. Радев, оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становища на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд София - Област отхвърля жалбата на Бойко Иванов Борисов от гр. Ботевград против заповед № 1877/18.07.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - София, с която на основание чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 АПК като е постановено при спазване на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР и при правилно приложени материалноправни норми, заповедта е съобразена и с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него законосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на касационния жалбоподател за съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно, защото съдът е обсъдил всички относими към спора доводи и доказателства, като е обосновал с тях постановения съдебен акт. Решението на съда е постановено в съответствие с доказателствата по делото. От събраните в хода на административното производство доказателства - свидетелски показания и писмени обяснения, и приетата и описана от дисциплинарноразследващия орган фактическа обстановка описана в обобщена справка изх. № 3069/14.06.2011 г., безспорно е установено, че държавният служител Бойко Борисов - ст. полицай, категория "Е" в група "Охранителна полиция" на РУП - Правец на 19.04.2011 г. около 15.30 часа в извънработно време е осъществил нерегламентирани контакти с непълнолетни ученици от Дом за деца, лишени от родителски грижи - с. Разлив. След като поканил 17-годишната Цветана Алипиева в собствения си автомобил "Фолксваген-Голф" с рег. № СО 5242 СВ, за да й подари обувки и да я разходи, се отправил в посока гр. Правец, като поискал физическа близост с нея. Поради уплахата непълнолетната Алипиева го помолила да си тръгват. Подарил й чифт ботуши и телефон, след което я върнал в дома. Поканил и Марина Петкова и след като тръгнали отново в посока гр. Правец, направил опит за физически контакт с нея, подарил й чифт ботуши и за кратко й разрешил да шофира автомобила му. След това Борисов заедно с двете непълнолетни ученички от дома се разхождал с автомобила си в района на с. Разлив - гр. Правец и около 21.30 часа ги върнал в дома в с. Разлив. Според дисциплинарно наказващия орган с тези свои действия той виновно нарушава т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз- 2012/08.11.2006 г., а именно - полицейският служител винаги да преценява законността на предприетите действия, като пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. При тези доказателства касационният жалбоподател допуска извършване на деяние, което е морално укоримо, несъвместимо с изпълнение на служебните задължения и уронващо престижа на МВР. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР нарушението на Етичния кодекс представлява дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Както правилно приема административният съд, в разглеждания случай при доказано по безсъмнен начин тежко нарушение на служебната дисциплина заповедта на директора на ОД на МВР - София се явява законосъобразен административен акт, който не подлежи на отмяна. Настоящият съдебен състав не споделя наведените от касатора доводи в жалбата за извършени от дисциплинарноразследващия орган действия и събиране на доказателства извън определения в заповед № 1205/05.05.2011 г. едномесечен срок и споделя изводите, направени от първоинстанционния съд. Правомощието на дисциплинарно наказващия орган да определи срок за приключване на дисциплинарното производство е регламентиран в чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР, а задължението на дисциплинарно разследващия орган да извърши проверката в определения срок е уредено в чл. 244 от ППЗМВР. Съгласно последната редакция на нормата определянето на срока за приключване на дисциплинарното производство е изцяло от компетентността на дисциплинарно наказващия орган и срокът не нормативно определен, както беше в предходната редакция на текста. В цитираната по-горе норма законодателят е изразил воля да предостави на дисциплинарно наказващия орган преценката относно продължителността на срока за приключване на дисциплинарното производство с оглед спецификата на всеки конкретен случай. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице удължаване на срока, тъй като към 10.06.2011 г. първоначално определеният със заповед № 1205 срок вече е изтекъл. Няма законова забрана дисциплинарно наказващият орган да определи допълнителен срок за приключване на дисциплинарното производство, което същият е сторил. Настоящият състав намира за правилно заключението на първоинстанционния съд, че в случая не е налице съществено нарушение на чл. 244 от ППЗМВР. Споделя се и заключението на решаващия съд, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. В тази разпоредба е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, т. 3 от ЗМВР е директорът на Областна дирекция на МВР - София. Материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представените от дисциплинарно разследващия орган становище с вх. № 9375/07.07.2011 г. и обобщена справка относно извършената проверка с вх. № 9376/07.07.2011 г., на която дата същият е поставил резолюция "съгласен". Именно 07.07.2011 г. е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав счита, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че вменените на Бойко Иванов Борисов тежки нарушения на служебната дисциплина се установяват по безспорен начин. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по делото разноските за настоящата касационна инстанция, възлизащи на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като размерът е определен съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,