Решение № 1278 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2017 г.

Решение № 1278 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. Б., чрез процесуалния му представител юрк. М. Л., срещу решение № 543 от 28 март 2017 г., постановено по адм. дело № 2165/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменено решение № 32-294823/21 октомври 2016 г. на началника на М. Б. и е върната административната преписка на органа за произнасяне по искането на "М. т." ООД със седалище гр. С. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "М. т." ООД със седалище гр. С., чрез пълномощника адв. М. И., в постъпил писмен отговор на касационната жалба и в писмено становище излага доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "М. т." ООД срещу решение № 32-294823/21 октомври 2016 г. на началника на М. Б., с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като дружеството не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на началника на М. Б. за произнасяне по искането на "М. т." ООД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е неправилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът неправилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспореното пред него решение е незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваните от "М. т." ООД енергийни продукти се използват за гориво за отопление. Това е така, тъй като те участват пряко в процеса на изгаряне, при което се отделя топлина, която загрява намиращата се в отоплителните котли вода. Подгрятата вода се използва за хигиенно-санитарни и битови нужди от персонала и гостите на хотела. По този начин енергийният продукт - дизелово гориво се използва и участва пряко и единствено само за отопление на водата в котлите. След като дизеловото гориво се използва в технологичния процес и основаната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт е отделянето на топлина, то не са налице предпоставките за освобождаване на енергийния продукт от облагане с акциз. Правилно е прието от административния орган, че спрямо искането на дружеството не са налице изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, с оглед на което и правилно е отказано издаването на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител. Изводите на първоинстанционния съд, в обратна насока са направени при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС целта на използване на енергийния продукт следва да е различна от употребата й за моторно гориво или гориво за отопление. Когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая, както се посочи по-горе, дизеловото гориво се използва само с цел отопление на котлите и намиращата се в тях вода, както е посочено от самото дружество, в искането за издаване на удостоверението. След като отделената от него топлина се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция - затопляне на водата в отоплителните котли, то несъответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт не би могъл да се определи като такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. В случая, продуктът се употребява пряко за битови нужди, поради което правилно в административният акт е посочено, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Продуктите, от които се произвежда топлина, използвана за битови нужди, както е в настоящия случай, се считат за енергийни продукти за отопление. От тук следва изводът, че енергийният продукт дизелово гориво, за който дружеството е поискало освобождаване от акциз и който се използва за производство на топлинна енергия с носител гореща вода, попада в обхвата на понятието "енергиен продукт за отопление" и е изключен от приложното поле на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Т. обстоятелства са установени законосъобразно от административният орган. Като е приел обратното и е отменил решението на началника на М. Б., първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което ще следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на дружеството срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, ответникът по касация ще следа да бъде осъден да заплати на митница Б. сума в размер на 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните му действия в производствата. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,