Решение № 9278 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2014 г.

Решение № 9278 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационни жалби на началника на РДНСК, Югоизточен район и на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу решение № 117 от 22 януари 2014 г. постановено по адм. дело № 2409/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба, предявена от лице, което няма правен интерес да оспорва заповедта, респективно за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили или да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Бутед", АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас срещу заповед № ДК-02-ЮИР-196 от 25 юли 2012 г., издадена от началника на РДНСК, Югоизточен район. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът "Бутед" АД, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменил по жалба на "Бутед" АД заповед № ДК-02-ЮИР-196 от 25 юли 2012 г., издадена от началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж, "едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195.68 по кадастралната карта на гр. Бургас (под № 68 съгласно помощна схема на РО "НСК" Бургас), находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас (поземлен имот № 129, кв. 53 /бивш кв. 16) по плана на гр. Бургас. За да постанови решението си съдът приел, че оспорващият заповедта "Бутед" АД, е представил по делото писмени доказателства, сочещи че е собственик на процесната сграда, поради което е засегнат пряко от издадената заповед и е активно легитимиран да я оспорва. Приел също така, че сградата е в режим на търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, а заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие на посочения параграф. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба. Правилно е прието, че оспорването е от лице, което претендира права на собственост върху строежа, е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта. В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, поради което съгласно чл. 219, ал. 3 от ЗУТ се прилага чл. 147 от АПК. Според него право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При всички случаи засегнат от административния акт е субекта, за който той създава задължения и е посочен като негов адреса, но актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати. Те имат интерес от евентуалната отмяна на акта и затова имат право да го обжалват, тъй като правото на жалба не е ограничено от чл. 147 от АПК само по отношение на адресатите на акта. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко го застрашава. Заповедта по чл. 225, ал. 6 от ЗУТ се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното й изпълнение, но адресат може да бъде и възложителя на строежа - т. 6, т. е. неговия собственик, когато той е различен от извършителя. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не по допустимостта на оспорването. В конкретния случай оспорилият заповедта "Бутед" АД е представил писмени доказателства, които сочат на това, че е собственик на процесния строеж, а именно Акт за държавна собственост № 4299 от 24 април 1974 г., като от заключението на изслушаната експертиза се установява, че процесната сграда е част от сградите, включени под № 9 - "сграда за ел. материали"; последващи актове за държавна собственост, доказателства за преобразуване на предприятия, с включването й в активите им. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, е установено безспорно, че строежът е нанесен в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор 07079.604.195.68, както и че е идентичен на сграда № 6, оцветена в червено върху скица от 22 януари 2004 г. на община гр. Бургас, неразделна част от решението на Върховния касационен съд. Административният съд не е компетентен да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи писмени доказателства от "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Представените от оспорващия доказателства са достатъчни, за да се приеме, че процесната заповед е неблагоприятна и засяга правата му на собственик и поради това е активно легитимиран да я оспорва, както правилно е приел първоинстанционният съд. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от АПК е прието, че оспорването е предявено в законоустановения срок, който за "Бутед" АД започва да тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед, като писмото, на което се позовават касационните жалбоподатели като акт за по-ранно уведомяване на дружеството за издадените заповеди, не представлява надлежно съобщение за издаването на административния акт. На този извод сочи обстоятелството, че в него липсва информация за съдържанието на заповедта (фактическите и правни основания за издаването й, възможността и сроковете за обжалването и др.), които са от значение за упражняване правото на жалба. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, с приемането, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправни норми. Правилно е прието, че строежът е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Установено е, че строежът е изграден преди 07 април 1987 г., както и че е допустим по действуващия ПУП и по правилата и нормативите към момента на изграждането му, както и по сега действуващия закон. С оглед на това изводите на административния съд, който е обсъдил доказателствата по делото обстойно - поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, са обосновани, както и постановени при правилно прилагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, приемайки, че процесната сграда е в режим на търпимост е не подлежи на премахване, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в несъответствие на материалноправни разпоредби. Представените нови писмени доказателства от "Сентрал парк Бургас" ЕООД и началника на РДНСК Югоизточен район не променят правните изводи относно допустимостта и основателността на жалбата срещу процесната заповед, предявена от "Бутед", АД. Като се има предвид изложеното, както и подробно изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, обжалваното решение не страда от твърдяните в касационните жалби касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото следва на "Бутед" АД да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 720 лв, които следва да му заплатят касационните жалбоподатели. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК,