Решение № 250 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6263/2007 г.

Решение № 250 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6263/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 68 от 25.07.07 г. по гр. д. № 242/2007 г. на С. окръжен съд. А. Г. А., действащ като Е. "А", обжалва въззивното решение в частта по инцидентния установителен иск. В жалбата е развито оплакване за необоснованост на извода на съда, че регистрираният през 1993 г. ОС на Т. С. З. е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. С. З. Набляга се на обстоятелството, че е взето решение за "учредяване", а не за "възстановяване" на кооперативния с., както и че няма съвпадение на членовете на стария ОС на Т. от 1970 г. и учредителите на новия ОС на Т. от 1993 г. Петте кооперации-учредители също не са с установено правоприемство по отношение на старите кооперации със същите наименования. ОС на Т. -Стара З. обжалва решението в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск по чл. 108 от ЗС. Оплакването е за незаконосъобразност на въззивното решение. Развити са подробни доводи за принадлежност на правото на собственост на ищеца върху спорния недвижим имот на основание чл. 92 от ЗС и чл. 2, ал. 3 от ЗОС. (отм.) Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на С. окръжен съд е отменил решение № 29к от 14.02.07 г. по гр. д. № 667/05 г. на К. районен съд в частта по инцидентния установителен иск, предявен от ОС на Т. С. З. срещу А. Г. А., действащ като Е. "А" и е уважил този иск - признал е за установено по отношение на ответника, че ОС на Т. С. З., регистрирана с решение № 41 от 24.03.93 г. по ф. д. № 247/93 г. на СтОС, е правоприемник на преустановилия през 1970 г. дейността си ОС на Т. С. З. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. срещу А. Г. А., действащ като Е. "А" иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ * от кв. 145 по плана на гр. К., а именно - търговски обект Ж - аптека, намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговски помещения и санитарен възел, подробно описан в решението на съда. Въззивният съд е приел, че вписаният през 1953 г. ОС на Т. С. З. е създаден на базата на учредения през 1951 г. "Р". През 1970 г. дейността на съюза е преустановена с ПМС № 16 от 3.07.70 г., с което се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост, като е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Тъй като не е проведена процедура по прекратяване и заличаване на ОС на Т. С. З., не е съществувала пречка дейността на съюза да бъде възобновена, което е станало с решение № 41/24.03.93 г. по ф. д. № 247/93 г. на СтОС. Съдът е направил извод, че независимо от формулировката в регистърното решение, регистрираната през 1993 г. организация е правоприемник на съществуващата към 1970 г. организация със същото наименование, тъй като вписването е извършено по искане на пет кооперации, които са били членове на ОС на Т. и към 1970 г. и които са възстановили членството си, а освен това понастоящем в ОС на Т. С. З. членуват голяма част от кооперациите, които са били членове на съюза още към 1970 г. Налице е идентичност на персоналния състав и наименованието на двата съюза, поради което, като краен извод е прието, че регистрираната през 1993 г. организация е възстановена по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. По иска за собственост въззивният съд е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по категоричен начин с какви средства е финансирана сградата. Обсъдено е ПМС № 16/70 г., както и данните по делото, че въз основа на него сградата е предадена на СД "Местна промишленост и комунално-битови услуги", както и ПМС № 17/1988 г., с което тези дирекции към бившите ОНС са прекратени, като активите и пасивите им по баланс към 30.06.88 г. е следвало да се поемат от предприятията в досегашния им състав; обсъдени са и данните по делото, че в архива не се съхраняват баланси за предаване на имуществото на Т. нито към 1970 г., нито към 1988 г., както и данните, че след 1988 г. ремонт на сградата е правила Т. "Е" К., че от 1971 г. сградата се води по балансите на Т. "Е", като фигурира и в амортизационния план на кооперацията от 1977 г.; че тази кооперация се е снабдила с нотариален акт за собственост на сградата по обстоятелствена проверка през 1992 г. и че плаща за нея данък сгради през 2000 и 2001 г. Направен е извод, че собственик на сградата е била Т. "Е" гр. К., която я е владяла седемнадесет години, след което е прехвърлила процесния обект на ответника А, действащ като Е. "А". В частта по инцидентния установителен иск въззивното решение е правилно, а касационната жалба срещу него - неоснователна. Спорният въпрос по делото е дали регистрираният през 1993 г. ОС на Т. С. З. е правоприемник на съществувалия към 1970 г. ОС на Т. С. З. Отговор на този въпрос дава § 1, ал. 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.), тълкуван във връзка с § 27 от ПЗР към ЗИД на действащия Закон за кооперациите от 1999 г. /ДВ бр. 41/2007 г./. В първия текст изрично е предвидена възможността за възстановяване на съществувалите кооперации, а във втория текст, който има тълкувателен характер, се пояснява какво се разбира под възстановена кооперация - тази, която е вписана в регистъра на съда след 7.08.91 г. със същото наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация и в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в старата кооперация към датата на изземване, одържавяване и преразпределяне на имуществото и. В ал. 2 на § 27 изрично е посочено, че ал. 1 се прилага и за кооперативен с., възстановен най-малко от две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. С § 27, ал. 2 се преодолява съществуващото колебание по въпроса дали § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) има предвид само възстановяване на съществували кооперации, или и на кооперативни съюзи, които не са посочени изрично в текста. Освен това - след приемането на § 27, ал. 1 и 2 се създава една фикция за идентичност между съществувалите и новорегистрираните след 7.08.91 г. кооперации и кооперативни съюзи, ако са изпълнени условията на закона - във възстановената кооперация да членуват най-малко 7 от старите и членове, а във възстановения кооперативен с. - най-малко двама, при идентичност на наименованието, седалището и предмета на дейност. В настоящия случай по делото е установено, че ОС на Т. С. З. е бил вписан в търговския регистър и е съществувал до 1970 г., когато имуществото му е иззето и дейността му фактически е прекратена с ПМС № 16/3.07.1970 г., с което на базата на органите на народните съвети по местна промишленост и комунално-битови услуги и на базата на ОС на Т. са създадени нови стопански единици - стопански дирекции "Местна промишленост и комунално-битови услуги". Установено е също, че с решение № 41 от 31.03.93 г. по ф. д. № 247/93 г. на Ст ОС е вписан ОС на Т. С. З. с предмет на дейност - да координира и подпомага дейността на своите членове при решаване на възникващите проблеми от регионален мащаб, да организира правна помощ и да защитава интересите на членовете си. Вписването е извършено по решение на ОС на Т. от 23.03.93 г., проведено от 5 кооперации в района - Т. "О" Ст. З., Т. "П" Ст. З., Т. "С" К., Т. "Г" гр. Р., и Т. "О" К. За две от тях по делото има категорични доказателства, че са членували в стария ОС на ТПК. Това са Т. "С" и Т. "О" К., съгласно посоченото на стр. 2 от заключението на вещите лица И. А. и Р. П. - стр. 65 от първоинстанционното производство. Другите три кооперации са съществували към 1970 г. и за тях също има данни, че са членували в ОС на ТКЗС С. З. - неоспореното у-ние № 22-00-373/06.06.03 г. на НС на Т. София. / Т. "П" е отделена от Т. "И" през 1990 г./. В устава на ОС на Т., приет на 23.03.93 г. също е посочено, че това е обединение на Т. от региона - т. е. става въпрос за кооперативен с., а не за кооперация. От всички тези данни следва, че регистрираният през 1993 г. ОС на Т. С. З. е идентичен по предмет на дейност, наименование и седалище със стария ОС на Т. от 1970 г. и в него членуват поне две от кооперациите, членуващи и в стария съюз. С други думи - ОС на Т. С. З. е възстановен кооперативен с. по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г., вр. § 27 от ПЗР на ЗИДЗК-99 г. От тук следва и извод, че регистрираният през 1993 г. ОС на Т. С. З. е правоприемник на съществувалия до 1970 г. ОС на Т. С. З. Действително - към датата на новата регистрация на ОС на Т. С. З. - 31.03.93 г., кооперативните съюзи не са имали статут на юридически лица, те не са подлежали на регистрация по Закона за кооперациите и не са могли да извършват стопанска дейност, затова с § 2 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.) е предвидено те да разпределят между членовете си завареното от закона имущество. Това правно положение е изменено с новата ал. 4 на чл. 60 на ЗК 91 г. /ДВ бр. 103/96 г./, която създава възможност за регистрация на кооперативните съюзи като юридически лица и за развиване на стопанска дейност от тях. Доколкото не е установена по исков ред нищожност или недопустимост на вписването на ОС на Т. С. З., или пък несъществуване на вписаното обстоятелство, вписването поражда своето правно действие, а след 1996 г. то съответства и на законовата уредба. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС въззивното решение е неправилно. Установено е по делото, че през 1964 г. старият ОС на Т. С. З. е станал собственик на недвижим имот, придобит по регулация - дворно място в гр. К., отредено и отчуждено за мероприятието "Б", с площ от 795,5 кв. м., за което е издаден и нотариален акт по § 100, ал. 2 от ППЗПИНМ - стр. 32 от първоинстанционното производство. Установено е, че върху това място и върху останалата земя в кв. 145, която е била държавна собственост, е извършено строителство на сграда - Б. комбинат, част от която е процесният обект. Установено е, че финансирането на сградата е извършено с кооперативни средства, чрез финансиране от БИБ. Сградата е била предадена за стопанисване на Т. "О" К. - т. 13 от протокол № 16/6.10.65 г. на ИК на ОС на Т. С. З. След 1970 г. имуществото на ОС на Т. С. З., включително и Б. комбинат в гр. К., е било стопанисвано от СД "М", въз основа на ПМС № 16/3.07.1970 г. По-късно, с ПМС № 17/1988 г., тези дирекции към бившите ОНС са прекратени, като активите и пасивите им по баланс към 30.06.88 г. е следвало да се поемат от предприятията в досегашния им състав. Установено е също, че след 1971 г. сградата се води по баланса на Т. "Е" К., това е и кооперацията, която е извършвала ремонти и стопанисване на сградата, а през 1992 г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност. Установено е също, че през 2001 г. Т. "Е" К. е продало сградата на Е. "Т", а той от своя страна е продал през 2002 г. на ответника А, в качеството му на Е., процесния търговски обект от нея. При тези данни неправилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск за собственост. ОС на Т. С. З. е собственик на сградата по силата на чл. 92 от ЗС, чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС и § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. Сградата е приращение към дворното място, част от което е било собственост на ОС на Т., а друга част - държавна собственост. Доколкото сградата е строена преди 1991 г. със средства на ОС на Т. С. З. /данни за това се съдържат в доклада на стр. 13, протокола на стр. 15 и обяснителната записка на стр. 20 от първоинстанционното производство/, тя е изцяло кооперативна собственост, при отчитане на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС, сега - § 26 от ПЗР към ЗИД ЗК /ДВ бр. 41/07 г./. След 1970 сградата е била одържавена, въз основа на ПМС № 16/3.07.1970 г., но с § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. собствеността е възстановена, като възстановяването настъпва реално през 1993 г., с възстановяването на ОС на Т. С. З. Тъй като сградата е била върната реално още през 1988 г., след ПМС № 17 от 3.06.88 г., с което се прекратяват СД "М" и от този момент е била стопанисвана от Т. "Е" К., то не е било необходимо да се провежда и процедурата по ПМС № 192/1.10.91 г. Т. "Е" не би могла да придобие собствеността върху сградата по давност. До 1990 г. сградата е имала статут на социалистическа собственост /чл. 2, ал. 1 от ЗС, ред от 1951 г./ и осъществяваното до този момент владение не би могло да доведе до придобиването и по давност поради забраната на чл. 86 от ЗС, в редакцията преди измененията с ДВ бр. 31/90 г. През периода 1990 г. - 1993 г. сградата все още се счита за държавна собственост и едва с възстановяването на ОС на Т. С. З. през 1993 г. тя е придобила статут на кооперативна собственост. От този момент Т. "Е" би могла да владее срещу собственика и да придобие собствеността на оригинерно основание, но след изтичане на десет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Към момента на продажбата на сградата на Е. "Т" през 2001 г. този срок не е изтекъл. Това означава, че купувачът не е станал собственик по силата на тази продажба и от своя страна не е могъл да прехвърли собствеността на ответника в настоящото производство А. А., който владее процесния имот без правно основание. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази част и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,