Решение № 14403 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2009 г.

Решение № 14403 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Бългериан милс" ЕООД, гр. София, представлявано от Ваня Златева и процесуалния представител срещу Решение № 272 от 13.4.2009 година, постановено по адм. дело № 2494 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 785 от 24.8.2006 г., потвърден с Решение № 851А от 7.11.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на дружеството за данъчни периоди на м. 11 и 12.2005 г. със съответните лихви за забава. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и представените по делото писмени бележки. Иска отмяна на съдебното решение и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил РА № 785 от 24.8.2006 г. на ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 851А от 7.11.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на дружеството-касатор за данъчни периоди на м. 11 и 12.2005 г. със съответните лихви за забава по фактури, издадени от ЕТ "Евгения Димитрова-Женя" и "Дина транс" ООД. За да отхвърли жалбата по отношение на претенцията за данъчен кредит по доставки от първия доставчик, съда е приел, че на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) следвало да се установят всички поддоставчици и проверят документите им, за да се признае правото на данъчен кредит и не били събрани достатъчно доказателства относно предходните доставки. Поради което на получателя не се следва данъчен кредит. По отношение на втория е прието, че процесната фактура от 30.11.2005 година е издадена без да е налице данъчно събитие. Решението е неправилно. Делото е решено при съществени съдопроизводствени нарушения - първоинстанционният съд не е проследил за окомплектоваността на преписката с всички относими доказателства към въпроса за материалната компетентност на издателя на РА и не е проверил съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК неговата действителност в обжалваните части. Видно от ревизионния доклад - стр. 3 от същия, за данъчни периоди м. 11, 12.2005 г., които са процесните са издадени АПВ № 27 от 20.1.2006 г. и № 250 от 14.2.2006 г., с които е възстановен ДДС на дружеството. Актове за прихващане и връщане, предвид уеднаквената съдебна практика, е следвало да бъдат изискани, да бъде проверено кои данъчни периоди са проверявани и съответно за кои данъчни периоди по ЗДДС (отм.) има влезли в сила данъчни актове по смисъла на ДОПК, каквито безспорно са АПВ. След това е следвало да се прецени за кои от обжалваните периоди ревизията е следвало да бъде възложена и издателят на РА да бъде определен, съгласно ДОПК - чл. 134, от териториалният данъчен директор, като определянето на издателя на РА от друг орган води и до материална некомпетентност на издателя на РА за периодите, за които е ненадлежно определен. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за отстраняването им съобразно изложеното по-горе. По разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение