Решение № 2084 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2015 г.

Решение № 2084 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна - Запад" против решение № 1090 от 14.05.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2791/2014 г., с което е отменено негово решение изх. № 32-83487/24.07.2014 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли. Ответната страна "А. Ин" ЕООД, с. Браниполе, община Родопи, обл. Пловдив оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение изх. № 32-83487/24.07.2014 г. на началника на МП "Варна - Запад" към ЕАД № 14BG002002H0057597/01.07.2014 г., с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ на "А. Ин" ЕООД са определени задължения за мито в размер на 3 524,09 лв. и данък върху добавената стойност в размер на 22 730,38 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което го прави незаконосъобразно. Според съда при формиране на митническата стойност на внесената стока, органът е нарушил разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, респ. чл. 35 ЗМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че на 10.04.2012 г. с ЕАД № 14BG002002H0057597/01.07.2014 г. е оформен режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока, представляваща соленоидни прекъсвачи за Lada 2101 и за Lada 2110, 110 колета, 22 000броя, вложена в контейнер SGCU1982066, с получател ответното дружество "А. Ин" ЕООД. Спорът по делото е относно договорната стойност на внесената стока предвид установеното при митническа проверка на куриерска пратка с получател "Т." ООД, гр. Пловдив и изпращач "CHANGZHOU JASPO INTERNATIONAL TRADE" Ltd наличие на две външнотърговски фактури (инвойс) с идентично описание на вида, броя на стоките и артикулните им номера, но с различни стойности. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от същия регламент, при условията на букви "а" - "г". По делото е установено, че вписаните стоки и единични цени, кореспондират със стойността по фактура № ВО 5983/24.06.2014 г. в размер на 24 200 USD, представена при вноса, както и че стоката е заведена със стойността по декларацията за внос, съответно същата сума е изплатена и по банков път на продавача "BEARING TRADE HAUSE" Inc., USA. При така установената фактическа обстановка и при липса на доказателства от страна на митническия орган, че размерът на платената или подлежащата на плащане цена по процесния ЕАД е в размера, посочен във фактура № 2014JP1005 от 25.05.2014 г. на стойност 100 570 USD открита в куриерската пратка, адресирана до "Т." ООД, правилно първоинстанционният съд приема за незаконосъобразно преминаването към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. ЗМ, респ. чл. 30 и чл. 31 от Регламент 2913/92 г. на Съвета. В тежест на административния орган е да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. Наличието на фактура, издадена от износителя, както и наличието на квитанция за плащане на фактурираната стойност са доказателство, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Предвид това митническите органи не са имали основание да определят нова, по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства. При неоснователност на касационните основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страна, за което е направено своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,