Решение № 9646 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2018 г.

Решение № 9646 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. И.-Соколова срещу решение № 13 от 29.01.2018 г., постановено по адм. д. № 213/2017 г. по описа на АС - С., с което е отхвърлен иска и за заплащане на обезщетение в размер на 56.00 лева, за причинени имуществени вреди за периода от 1.06.2017 г. до 14.06.2017 г. в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на затвора - С., изразяващи се в недоставянето й на храна за сочения период. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение, като в по-голямата си част излага доводи от житейски характер. В крайна сметка поддържа неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата й претенция. Счита, че съдът не е отчел правилно всички доказателства, тъй като тя е с лошо здравословно състояние, трудноподвижна, получила и инфаркт, поради упражнявания постоянен натиск и тормоз от администрацията на затвора. В допълнителни молби излага още доводи във връзка с неправилността на съдебното решение, което е предмет на касационната й жалба. Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията" - МП - С., в писмена защита и чрез процесуалния си представител - юриск. Николова, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението. Твърди, че при решаване на делото съдът, се е съобразил с многобройните писмени доказателства включително и медицински документи, както и с изготвената СМЕ, които установяват, че касаторката може да се движи нормално, както и че няма проблем с храненето. Правилно при наличните доказателства съдът е приел, че към исковия период тя не е имала влошаване на здравословното й състояние. При анализ на доказателствата в тяхната съвкупност обоснован е изводът на съда за неоснователност на иска. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - С. е отхвърлил иска на Ю. К. И.-Соколова за сумата от 56 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 1.06.2017. г. до 14.06.2017 г., причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затворническата администрация, изразяващи се в лишаването й от храна за сочения период. Със същото решение е осъдена да заплати направените разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С., след подробно обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и заключението по съдебно-медицинската експертиза, е заключил, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото не са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за претендирания период не са установени незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затвора за умишленото й лишаване от храна на каквото тя по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС има право. Установено е, че храненето в затвора се извършва по определена процедура, утвърдена от началника на затвора и се извършва в два броя столови, които са отговаряли на санитарно-хигиенните норми. Единствено по медицинско предписание се предоставя храна на затворник в спалното помещение. Съдът е приел, че такова за ищцата е липсвало, самата тя е отказвала прием на храна с оглед оказване на натиск върху администрацията за удовлетворяване на различни нейни претенции. Установено е, че при липса на медицинско предписание други затворници по искане на ищцата са и доставяли храна в спалното помещение. В крайна сметка, съдът е заключил, че в исковия период не са установени по безспорен и категоричен начин незаконосъобразни действия от страна на затворническата администрация свързани с недоставянето й на храна, което да е влошило здравословното и състояние. Съдебното решение е правилно. В конкретния случай съдът, противно на твърдяното в касационната жалба е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Обосновано административният съд е заключил, че по делото не са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице действие и бездействие на затворническата администрация, което да е довело до лишаване от храна на касаторката по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Н. е спорно по делото, че в Затвора - С. по отношение на лишените от свобода е предоставяна храна, съответстваща на утвърдената от министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен. От доказателствата по делото, включително и от заключението на извършената СМЕ, се установява, че здравословното състояние на касаторката е позволявало нормалното й придвижване, респективно храненето й. През процесния период Соколова е посещавана в наказателна килия двукратно на ден от медицинско лице, като на същата е предоставяна медикаментозната терапия. За този период по отношение на нея не е регистрирано влошаване на здравословното й състояние. По делото е установено, че за същия период Соколова е посещавала затворническата лавка, находяща се в непосредствена близост до столовата. От гласните доказателства е установено, че храна в спалните помещения са и носили други затворници, без да има необходимост или медицинско предписание. Затова и обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че здравословното състояние на касаторката не е налагало носенето на храна в жилищното помещение. В конкретния случай ищцата по делото не е доказала, че е претърпяла конкретни страдания от неимуществен характер, които да подлежат на оценка и възмездяване по реда на ЗОДОВ, а и такива не са били предявени, поради което доводите в тази насока не следва да се разглеждат. Ищцата не е доказала, че администрацията на затвора е извършила незаконни действия спрямо нея в качеството й на лишена от свобода, които обективно да са довели до причиняване на заявеното увреждане. На основание чл. 10 от ЗОДОВ, ще следва да се отмени решението в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Тълкуването на разпоредбата води до извод, че дори при отхвърляне на изцяло на иска, какъвто е настоящия случай такова не се дължи на ответника. Не са налице сочените в жалбата и допълнителните такива отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.