Решение № 50110 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2021 г.

Решение № 50110 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕАД със седалище [населено място] чрез пълномощник адв М. Л. - Е. от АК Пловдив, както и по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ю. к В. Б., срещу решение № 11760 от 04.08.2020 г. по в. гр. дело № 990/2020 г. на Софийски апелативен съд в различни негови части. С определение № 649 от 03.08.2021 г настоящият съд е присъединил образуваното по частна жалба на "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕАД ч. гр. д № 2345/2021 г към настоящето производство, за съвместно разглеждане, негов предмет е определение на Софийски апелативен съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Иск на "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕАД за сумата 89 277,85 лв, представляваща неправомерно удържана от държавата такса по чл. 35а ЗЕВИ е бил предявен на основание чл. 49, във вр чл. 45 ЗЗД, , посочено като главен иск, а като евентуален иск за същото вземане е посочено основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за удържането на сумата при начална липса на основание, евентуално по чл. 59 ЗЗД Главницата е претендирана със законната лихва от датата на увреждането по първия иск, а по евентуално съединените искове - считано от датата на завеждане исковата молба в съда. Първоинстанционният Софийски градски съд е отхвърил иска и на трите основания с решение № 363 от 15.01.2020 г, приемайки разглеждането им при посоченото от ищеца процесуално условие и поредност. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД, уважил е изцяло иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е оставил без разглеждане иска, основан на евентуално неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Приел е за установено, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа находяща се в УПИ ХІV-111, кв. 42 [населено място], въведена в експлоатация с разрешение за ползване при сключени дългосрочни договори за изкупуване на ел. енергия по преференциални цени С § 6, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в глава четвърта на Закона за енергията от възобновяеми източници е бил създаден нов раздел V с членове 35а - 35в. В чл. 35а, ал. 1 е предвидено, че за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, определена в ал. 2, в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност, съобразно количеството на електрическата енергия, изкупена от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Според ал. 3 на същата разпоредба задължено лице е бил ищеца, а съгласно чл. 35б, ал. 1 от ЗЕВИ, таксата по чл. 35а се е удържала и внасяла от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Съгласно прието заключение на вещо лице произведената от ФТЕЦ "Орешец-1" и изкупена електроенергия за м. 07. 2014 г. възлиза на 70 901 лв., а за периода от 1.08.2014 г. до 9.08.2014 г. - на 18 332. 66 лв. Установено е също така, че исковата сума от 89 277, 85 лв е била преведена в полза на КЕВР на 24.09.2014 г., на основание "Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия съгласно чл. 35б от ЗЕВИ". Същата е постъпила към към централния бюджет при спазване на указанията на Министерство на финансите. С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ. бр. 65 от 6.08.2014 г.) са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ Съобразно чл. 151, ал. 2, изр. второ от Конституцията, решението е влязло в сила на 10.08.2014 г. и е обусловило правния извод на въззивната инстанция за основателност на иска, но като предявен в хипотеза на престационна кондикция, уредена в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД а не като иск за вреди, който е приет за неоснователен с потвърждаване на отхвърлянето му от първоинстанционния съд. Изтъкнато е, че противоконституционен закон няма белезите на деликт, който да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата. Въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответника за недопустимост иска на поради наличието на друг ред за връщане на недължимо събрани държавни такси, като е споделил установената практика на ВКС (Определение № 634 от 12.12.2017 г. по ч. т. д. № 2496/2017 г., ТК., І т. о. на ВКС)в която е посочено, че няма позитивно правна уредба, предвиждаща друг ред Таксата, събирана на основание чл. 35а от ЗЕВИ е извън приложното поле на чл. 4 от ЗДТ и нормата на чл. 4б от ЗДТ не е приложима за всички публични държавни вземания, квалифицирани като държавни такси. Обоснован е извод, че процесните вземания са изключени и от приложното поле на ДОПК, като се изхожда от съдържанието на правоотношенията, които този кодекс регулира. Съобразено е, че НАП не е натоварена със събиране на таксите по чл. 35а от ЗЕВИ, нито законът урежда отделна компетентност относно връщането им. Липсата на специален ред за събиране на платеното на основание противоконституционната законова разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ, предпоставя допустимост на общия гражданскоправен ред за разглеждане на иска. Фри Енерджи Проджект Орешец ЕАД е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска на основание чл. 49 ЗЗД, във вр чл. 45 ЗЗД, посочено от ищеца като главен иск. Оплакванията са за незаконосъобразност при формиране на решаващия извод на въззивната инстанция, че предпоставките на ангажиране на отговорност на държавата при условията на едно непозволено увреждане не са налице. Понастоящем ищцовото дружество е преобразувано като "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕООД, както е отразено в представеното извлечение от търговския регистър и се представлява от Адвокатско дружество "Си Ем Ес София " чрез адв Й. - Й.. Държавата, представлявана от Министъра на финансите, обжалва решението на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение от 15.01.2020 г по т. д № 9909/2019 г на Софийски градски съд е осъдена на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕАД сумата 89 277, 85 лв представляваща заплатена без основание такса за произведена през преиода 01.07.2014-10.08.2014 г електрическа енергия от възобновяем източник, начислена процентно от ЧЕЗ Електро България АД и преведена в исковия размер по сметка на регулатора КЕВР по § 6, т. 2-3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с който закон са били създадени чл. 35а и 35б от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, същите разпоредби обявени за противоконституционни с Решение № 13/31-06-2014 г на КСРБ, като сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. Оплакването е за недопустимост на решението, основано на възражение, че нито едно от наведените правни основания на иска не е годно да обуслови търсената отговорност от ответника. В депозиран отговор, ответникът по жалбата "Фри Енерджи Проджект Орешец"ЕАД я оспорва като поддържа, че искът е допустимо разгледан. С определение № 31 от 03.02.2022 г настоящият съд е спрял производството по делото до приключване на образуваното тълк. дело № 1/2022 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Предвид постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г на ОСГТК е възобновил производството с определение № 50214 от 29.05.2023 г, като е допуснал въззивното решение до касационно обжалване в атакуваната от ищеца част, за да се провери съответствието му с възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г на ОСГТК на ВКС по въпросите: Може ли да се ангажира деликтна отговорност и налице ли е противоправност при на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на противоконституционен закон и при бездействие за уреждане на възникналите последици съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС. Противоправно ли е събирането на публични вземания/такси/, когато както удържането им от фактическия платец, така и събирането им от държавата е след осъществила се отмяна на закона, който служи като основание за събирането им, като противоконституционен В обжалваната от Държавата, представлявана от министъра на финансите на РБългария част въззивното решение също е допуснато до касационно обжалване по служебен критерии, разяснен с приемането на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се провери неговата допустимост. Върховен касационен съд, Трето г. о на ВКС намира, че на изведените прави въпроси е даден отговор с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г на ОСГТК на ВКС. Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена/удържана и внесена в държавния бюджет/такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане. Искът има за основание ангажиране на отговорност на държавата за вреди извън хипотезите, уредени в специални закони, което обуславя и допустимото негово раглеждане от общите съдилища. За приключени към момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд на РБ по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ правоотношения следва да се приемат тези, при които са настъпили правнорелевантните юридически факти и породените от тях правни последици. През периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл. за сметка на съответните производители на електрическа енергия от ВЕИ са удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ, които са внасяни в държавния бюджет в установените срокове за първите две тримесечия /с падежи 15.04.2014 г. и 15.07.2014 г. /. таксата е удържана и внасяна от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г по тълк. д № 1/2022 г на ОСГТК на ВКС приключени са правоотношенията, по които падежът на таксите е настъпил преди 10.08.2014 г. Удържането им е противоправно. Разпоредбата на чл. 7 КРБ регламентира отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/, не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно обезпечителен характер /чл. 49 ЗЗД/ и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Въззивият съд е дал противоположен отговор на задължително тълкуваните от ОСГТК на ВКС въпроси, като е приел че не е налице на деликт и основание да се уважи главния иск, предявен от ищеца в настоящето производство срещу Държавата. Поради това касационната жалба на "Фри Енерджи Проджект Орешец" ЕООД е основателна. При изяснените по делото обстоятелства за ищцовото дружество, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа находяща се в УПИ ХІV-111, кв. 42 [населено място], при реализиране на произведената от него електроенергия за 2014 г, в периода от 01. 07—10.08.2014 г. е удържана сумата 89 227, 85 лева, след превеждането й по сметка на регулаторния орган /КЕВР/ на дата 24.09.2014 г, същата е внесена в държавния бюджет. По този начин не е получена преференциална цена в пълен размер, предвид удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ механизъм За ищовото дружество е налице вреда в размер на 89 227, 85 лева, подлежаща на обезщетяване. С удържането на исковата сума в размер на такса имуществото на дружеството е намалено в причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които държавата отговаря. Отговорността за вреди е на държавата, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно бездейства. Неоснователни са възраженията на ответника за изтекла обща погасителна давност за вземането, основаващи се на довод, че начален момент на изискуемостта следва да се свързва с приемането и обнародването на противоконституционните разпоредби Действително, на 04.12.2013 г. народните представители от 42-то Народно събрание в своето мнозинство са приели противоконституционните разпоредби в закон. С Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 1/2014 г. са обявени за противоконституционни т. 2 и 3 на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ. Събраната от ищеца сума е такса върху приходите, като е приложен чл. 35а ЗЕВИ, чиято противоконституционност към момента на постъпване на сумата в приход на държавата, вече е била е установена с решението на КСРБ /Обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. /Исковата молба е заведена в съда на 25.07.2019 г. По-ранна дата от 10.08.2014 г не може да се противопостави на ищеца като начална за изискуемостта за правото му на обезщетение, претендирано с главния иск (в този смисъл реш. № 244/21 гр. дело № 1732 по описа за 2019 г 4-то г. о на ВКС)Крайният извод на апелативния съд за неоснователност на предявения по делото главен деликтен иск срещу Държавата –чл. 7 от КРБ и чл. 49 от ЗЗД е незаконосъобразен Искът е основателен и следва да бъде уважен, със законните последици. При така налагащо се разрешение по главния иск, основателна е акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за периода от деня на увреждането до предявяването на иска съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, която не изисква покана за поставяне в забава. В решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о. и реш. № 221/2021 г по гр. д № 3869/2019 година на ВКС, IV г. о. е посочено, че кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи обезщетението от момента на настъпване на увреждането заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от деня на увреждането до завеждане на исковата молба, което съдът присъжда, когато е поискано. Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава. По този начин и при така изтъкнатите предпоставки са разглеждани акцесорните претенции за присъждане на лихва върху обезщетението при основателност на искове като понастощем предявения, при уредената в чл. 49 ЗЗД отговорност (решение № 71/6.04.19 по г. д. № 3804/19, ІV ГО и последвалите го решения № 72/21.04.20 по г. д. № 2377/19, ІV ГО, реш. № 249 от 15.01.21 по г. д. № 4069/19, реш. № 244/26.01.21 по г. д. № 1732/19 г, ІV ГО, реш. № 205/24.02.21 г по г. д. № 1886/19 г, ІІІ ГО, реш. № 204/9.03.21 по г. д. № 3812/18, ІІІ ГО, реш. № 202/10.03.12 по г. д. № 854/18, ІІІ ГО, реш. № 249/2021 г по гр. дело № 4069 за 2019, ІV ГО и др). В същия смисъл е и Решение от 08.01.2024 г по гр. д. № 1605/2021 г. Трето г. о на ВКС, постановено след приемането на тълкувателното решение от 20.04.2023 г на ОСГТК, с което по същество са уважени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно така установената практика на ВКС, при наличие на обективната отговорност на Държавата за обезщетение при условията на чл. 49 33Д, също и за случаите на възникнала обективна отговорност по специален закон за пълно обезщетяване на вреди от деликт, вземането за лихва върху обезщетението, дължимо и без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, се разглежда като формирано за период до завеждането на исковата молба при условията на чл. 86 ЗЗД, независимо от компенсаторния му характер. Тъй като лихвата се формира за всеки ден от забавата, съображенията за възприемане на горното разрешение са свързани с погасителната давност, предвидена в чл. 111, б. "в" ЗЗД и нейното прилагане по възражение на ответника в случаите, когато лихвата се дължи върху обезщетението при непозволено увреждане и е поискана от момента на увреждането, предхождащ датата на подаване на исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира за приложимо разрешението, дадено в реш. № 10/2018 г по гр. дело № 1600/2017 г на Трето г. о на ВКС реш. № 42/2022 г по гр. д № 2349/2021 г Трето г. о на ВКС, според която формирана съдебна практика на ВКС кратката погасителна давност е приложима и в този случай Ответникът е направил възражение по искането на ищеца за присъждане на законната лихва от датата на увреждането, като в отговора на исковата молба се е позовал на кратката погасителна давност, обхващаща вземанията за лихви съгласно чл. 111, б. "в" ГПК. Възражението в тази част е основателно, акцесорното земане е погасено по давност до датата 27.05.2016 г, като след тази дата до завеждането на исковата /на 27.05.2019 г /следва да се присъди сумата 27 141, 02. лв. на основание чл. 86 ЗЗД. Касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите е неоснователна. С приемането на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г на ОСГТК на ВКС е даденото задължително тълкуване по основанието на иска, което предпоставя допустимост на общия гражданскоправен ред за разглеждането му, неоснователно оспорвано от ответника Доводите на защитата, че е недопустимо резглеждане на въпроса за гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата, също така и разглеждане на друго изведено от общите закони основание на иска срещу посочения ответник, правилно е отхвърлен от въззивния съд като обстойно изложените в тази насока мотиви на Софийски апелативен съд, т. отд., трети състав, , изцяло се споделят от настоящия съдебен състав на ВКС, Трето г. о. Предвид уважаването на главния деликтен иск, не е налице процесуалното условие за разглеждането на предявения по делото евентуален иск срещу Държавата, с който ищецът е претендирал връщане на исковата сума като получена без основание (чл. 55, ал. 1, ЗЗД). Обжалваното въззивно решение в частта, постановена по този евентуален иск, се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото, на ищеца и касатор в настоящето производство се следват разноски за всички инстанции, доколкото ги е заплатил (чл. 78, ал. 1 ГПК). При иск, уважен на евентуално поддържано основание, или при уважен главен иск с последица обезсилване на решението по евентуално разгледан иск поради неосъществяване на процесуално условие за това, /както в случая/, на ответника разноски не се дължат. Касаторът е обжалвал определение № 12087 от 11.12.2020 г на Софийски апелативен съд по в т. д № 990/202 г, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските - възложени на ответника за сумите от 3569, 12 лв и 1784, 56 лв държавна такса и 500 лв други съдебни разноски, с присъждане на разноските за защита от адвокат за първа и въззивна съдебни инстанции. Съображенията на съда за оспорвания от касатора отказ касателно разноските за адвокатска защита са правилни, като настоящият състав на Върховен касационен съд ги споделя. Страната не е представила доказателства (в случая банкови документи удостоверяващи плащане)така претендираните от насрещната страна разноски за адвокатска защита да са неин реален разход, действително извършен за защита и представителство по конкретното дело съгласно разясненията в ТР № 6/06.11.2013 г на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в Републиката. При приключване на делото пред Софийски апелативен съд са били представени три преводни нареждания /незаверени от банка/ с наредител ЧЕЗ –България ЕАД и получател адвокатско дружество Си Ем ЕС Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП /-клон България, с пояснено от платеца основание "правни услуги", като са посочени само периоди. Нарежданията може да се свържат с издадената на 31.01.2020 г от адвокатското дружество фактура за данъчно събитие от същата дата/сочен номер на фактурата, като основание в нареждането/, но същото е авизо от трето за процеса юридическо лице /ЧЕЗ –България ЕАД/. Други доказателства не са представени своевременно, в преклузивния срок до края на съдебното заседание, в което делото приключва пред съответната инстанция. Документи за заверяване сметката на получателя на плащането /чл. 305 ТЗ/ не са били представени и към молбата по чл. 248 ГПК в която страната се позовава на незаверени електронни извлечения от сметката на ЧЕЗ - България ЕАД /данни за интернет банкиране/ при което следва да бъде споделен изводът на въззивния съдебен състав, че електронното платежно нареждане може да е задължително само за банката, до която е адресирано, но не е достатъчно като доказателство за плащане, което доказателство/банков документ/съдът да зачете при възлагане на разноски в тежест на насрещната страна, още повече когато тази страна е лице, различно от наредителя на плащането. В практиката си Върховен касационнен съд се е придържал към по-стриктно тълкуване на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, според които норми разноски представляващи възнаграждение за адвокат се присъждат на страната, която ги е извършила. Пред настоящата инстанция ищецът "Фри Енерджи Проджект Орешец", ЕООД, както е преобразуван след заличаването на "Фри Енерджи Проджект Орешец" ЕАД, е установил разноски 1784, 56 лв, внесена държавна такса по касационната жалба. Касаторът е представляван от адвокатско дружество Си Ем Ес София, чрез адв. Е. Й. –Й., за което е представено пълномощно. Адвокатското дружесто обаче е фактурирало плащане към "Електрохолд България"ЕООД за представителство по настоящето дело - за сумата 4170, 02 лв, като е представено и извлечение от сметка на същото адвокатското дружество в Уникредит Булбанк, че е получен вътрешнобанков превод на същата сума на основание посочената фактура от "Електрохолд България" ЕООД за "правни услуги за периода до 2005202". По съображения, вече изложени по-горе, тези данни не дават основание за съда да присъди в тежест на ответната страна исканите от ищеца разноски за адвокатска защита, тъй като не са извършени от страна по делото(в този смисъл реш. № 30/2017 г по т. д. № 2334/2015 г на Второ т. о, опр. № 14/2015 г по ч. т. д № 3082/2014 г на Първо т. о и др.) Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.