Решение № 7748 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2023 г.

Производството е по чл.208 от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /конституирана на основание пар. 5, ал. 2 и пар. 7, ал. 4 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, на мястото на КПКОНПИ/ против решение 7708/ 15.12.2022 г. и определение 931/ 31.01.2023 г. по адм. д. 4838/ 2020 г. по описа на Административен съд София- град в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение 7889, 58 лв. за периода от 8.04.2020 г. до 8.10.2020 г., ведно със законната лихва от 15.04.2020 г. Присъдени са разноски по делото. Твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Първоначално предявеният размер на иска е 23310 лв., но на 7.09.2021 г. е подадена молба за изменение на иска, като същият е намален с 1050 лв. Допълнително на 20.09.2021 г. е направено още едно намаление на иска със сумите 488, 47 лв. и 444, 06 лв. На 6.10.2021 г. ищцата уточнява, че претендира 19 957, 01 лв., със законната лихва от 15.04.2020 г. Следователно съдът не е сезиран с иск от 23310 лв., както неправилно е приел съда. Допуснато е противоречие в мотивите на съда и диспозитива, защото от една страна е прието, че законната лихва е от датата на признаване на уволнението за незаконно, но от друга приема, че законната лихва следва да се присъди от подаването на исковата молба без да е съобразено ТР 3/ 22.04.2005 г. по т. д. 3/ 2004 г. на ОСГКС на ВКС. Налице е забава на кредитора, което има за последица отхвърляне на иска за присъждане на лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Произнасянето е свръх петитум. Комисията не е платила 12936, 19 лв. обезщетение, както неправилно приема съда, а 14 373, 54 лв. Разликата от 1437, 35 лв. представлява внесени осигуровки и данък по чл. 2 от ЗДДФЛ. Считано от 13.07.2020 г. ищцата се е самоосигурявала като лице, упражняващо свободна професия. Няма основание за присъждане на обезщетение над платената сума. Ищцата не е съдействала за установяване на размера на полученото възнаграждение през периода, през който е била уволнена, а такива доходи са налице и при изплащане на обезщетението от 14373, 54 лв. това е съобразено, както и обезщетението по болничния лист. В хода на производството е платена цялата дължима сума и осъдителното решение е неправилно. С частна жалба се оспорва определение 931/ 31.01.2023 г., постановено по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Твърди, че не е представен списък на разноските. На 6.12.2022 г. е оттеглен иска в размер на 14373, 54 лв., което не е съобразено при определяне на разноските. По компенсация се дължат 60.69 лв., а не 677, 77 лв., в какъвто смисъл се е произнесъл съда с решението, а впоследствие и с определението по чл. 248, ал.1 ГПК. Подадена е и касационна жалба от Е. П. Ф. против решение 7708/ 15.12.2022 г. по адм. д. 4838/ 2020 г. по описа на Административен съд София- град, в останалата част, Твърди, че е оттеглила иска си за изплатената сума на 6.12.2022 г. и е претендирала само за остатъка до размера от 20 825, 77 лв. Иска отмяна на решението. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Не е взето предвид, че ищцата няма задължение да внася данък върху обезщетението, предвид чл. 13 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, поради което обезщетението не следва да се приспада с 1437, 35 лв. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните и частна жалби са подадени в срока по чл. 211 и чл. 230 от АПК от страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 8.04.2020 г. до 8.10.2020 г., обективно съединен с жалби против заповед за уволнение Р-10-7/ 8.04.2020 г. и заповед за прекратяване на служебно правоотношение ДС-105/ 8.04.2020 г. на председателя на КПКОНПИ. С жалбата от 15.04.2020 г. няма направено искане за присъждане на законната лихва. Съдебното производство по предявения иск е спряно до приключване на съдебните производства по реда на чл.145 от АПК по оспорване на двете заповеди. След приключване на делата в полза на Е. Ф. съдебното производство е възобновено, като претенцията е оформена в искова молба /л.105/. Първоначално размерът на иска от 23310 лв. е посочен в молбата, обективно съединена с жалбите срещу заповедите, и в исковата молба на л.105. На 7.09.2021 г. /л. 197/ е подадена молба от адвокат Максимова за "уточнение" на иска, като е посочено, че същият се намалява със сумата от 1050 лв., представляващо трудово възнаграждение за периода от 14.04.2020 г. до 18.05.2020 г. и посочва цена на иска 22 260 лв., изчислено въз основа на месечно възнаграждение от 3 885 лв. Уточнението има характер на изменение на иска. Съдът не е изпратил молбата на ответника и не е постановил определение по чл. 214, ал.1 от ГПК. На 20.09.2021 г. /.152/ е подадена молба от ищцата, чрез адв. Максимова, за изменение на иска и намаляване на размера с 488, 47 лв., получено възнаграждение за периода 14.04.2020 г. до 18.05.2020 г., 444, 06 лв., възнаграждение за периода от 1.05.2020 г. до 17.05.2020 г. и 2302, 99 лв. обезщетение за период от 2 месеца от Бюрото по труда. Не е посочен обаче размер на иска, още повече, че вече е правено изменение на 7.09.2021 г. За първи път ищцата претендира присъждане на законна лихва от датата на завеждане на жалбата на 15.04.2020 г. Молбата не е изпратена на ответника, но същият се е запознал с тях, което е видно от отговорите на 4.10.2021 г. /л.240/ и на 6.10.2021 г. /л.262/. Съдът не е постановил определение по чл. 214, ал.1 от АПК. По делото е постъпил отговор на 27.09.2021 г. от процесуалния представител на КПКОНПИ / л.236/ , от който става ясно, че ответникът е запознат с уточняващите размера на иска молби от 7.09. и 20.09.2021 г. , както изрично посочва, че не става ясно с колко точно е намалена цената на иска и какъв е размерът на претендираното обезщетение. Това становище е изпратено на ищцата. По становището на ответника, че липсва яснота за размера на претенцията съдът няма произнасяне. На 6.10.2021 г. / л. 260/ адвокат Максимова прави трето уточнение на размера на иска, като посочва, че ищцата претендира обезщетение за 6 месеца в размер на 19957, 01 лв., ведно със законната лихва от 15.04.2020 г.- датата, на която искът е подаден ведно с жалбата срещу заповедите за уволнение и прекратяване на служебно правоотношение. Уточнението е изпратено на ответника / л.264/ , който на 15.10.2021 г. / л.265/ отново възразява по размера на иска. Няма определение по чл.214, ал.1 от АПК.. В о. с. з. на 11.10.2022 г. /л. 343/ е приета неоспорена съдебна икономическа експертиза с в. л. Пендичева и няма направени волеизявления от ищцата относно размера на иска. Допълнителното заключение от 28.11.2022 г. е прието в о. с. з. на 6.12.2022 г., като експертното заключение е за дължимо обезщетение от 20875, 77 лв., но ако се приспадне обезщетението за временна неработоспособност е в размер на 19 698, 89 лв./ л. 428/. В същото съдебно заседание ищцата заявява, че в хода на съдебното производство е получила обезщетение от ответника от 12 936, 19 лв. по банков път и оттегля частично иска до размера на тази сума, като за разликата над платената сума до предявения размер поддържа иска. Отново не е уточнила след оттегляне на иска какъв е размера на претенцията. С определение в открито съдебно заседание съдът прекратява делото по предявения иск на Е. П. Ф. за сумата от 12 936, 19 лв. / л.434/ и определението като необжалвано е влязло в сила. В същото заседание след даване на ход по съществото на спора ищцата е заявила, че иска да й бъде присъдена сумата над вече платената до пълния размер от 20 825, 77 лв. С оспореното и от двете страни решение съдът се произнася, както следва:1.присъжда на Е. Ф. обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 8.04.2020 г. до 8.10.2020 г. в размер на 7889, 58 лв., ведно със законна лихва от 15.04.2020 г. до окончателното изплащане, 2. отхвърля иска на Е. Ф. против КПКОНПИ над "уважения размер от 20 825, 77 лв. до предявения размер от 23 310 лв.", ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. и осъжда двете страни при компенсация да си заплатят разноски: КПКОНПИ на Е. Ф. в размер на 677, 77 лв., а Е. Ф. на КПКОНПИ 276, 64 лв. В производство по чл. 248, ал.1 от ГПК с определение 931/ 31.01.2023 г. отхвърля молбата на КПКОНПИ за изменение на решението в частта за разноските. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Не може да се направи извод относно цената на исковата претенция, с която е сезиран съда и какво точно е постановено, което затруднява съдебната проверка по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Искът се предявява в писмена форма, като в основанието се посочват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право, а в петитума - неговото съдържание. При изменението на иска по основание ищецът добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочени факти, а при изменението на петитума той посочва право с различно съдържание. Цената на иска е част от петитума на иска. Не е необходимо ищецът да заяви изрично, че извършва процесуално действие изменение на иска. Ищецът може да измени петитума единствено по размер, като запази същото право предмет на делото, но го промени в количествено отношение, като претендира повече или по-малко от същото право. При действието на чл. 116, ал. 2 ГПК (отм.), ищецът можеше да направи изменение на иска и устно в съдебно заседание, в присъствието на ответника до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, съгласно т. 9 ТР 1/04.01.2001 по гр. д. 1/2000 ОСГК ВКС. При действието на чл. 214 ГПК не се променя съдържанието на изявленията за изменение на иска, но формата задължително е писмена, като е придадено и ново значение на определението на съда, с което се приема изменението на иска. Отсъствието на такова определение при действието на стария ГПК беше несъществено нарушение на съдопроизводствените правила, но при действието на новия ГПК отсъствието на нарочно определение на съда за приемане на изменението, недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение са съществени нарушения на съдопроизводствените правила / виж решение 1/ 27.03.2012 г. по гр. д. 1106/ 2010 г. ВКС, четвърто отд./. В случая петитумът в исковата молба е за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСЛ в размер на 23310 лв /виж л.106/. С последвалите "уточнения" на иска /по-горе са посочени/ е направено намаляване на размера на иска три пъти, след навеждане на обстоятелства за получени различни доходи пред процесния период от време. Само на 6.10.2021 г. в писмена форма е посочен конкретен размер на иска от 19957, 01 лв. В нито един от тези случаи съдът не е постановил нарочно определение, нито е дал указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за уточняване на размера на иска. В конкретния случай това има за последица неяснота в размера на претенцията като част от предмета на спора. В последното о. с. з. ищцата е заявила, че оттегля частично иска за размера от 12936,19 лв. На практика с тази сума отново е намалена претенцията към ответника, но поради липсата на определение на съда по чл.114, ал.1 от ГПК, не става ясно за какъв размер на претенцията остава висящо съдебното производство. Не са дадени указания до ищеца в задължителната писмена форма да уточни каква е точно цената на иска по чл.104, ал.1 от ЗДСл., за да се очертае предмета на спора. След прекратяването на делото частично в о. с. з . на 6.12.2022 г. ищцата в хода по същество продължила да иска присъждане на обезщетение от 20825, 77 лв. с приспадане на преведената в хода на съдебното производство сума, без да се начислява данък и без да се взема предвид обезщетението за временна нетрудоспособност. С решението по същество е присъдено обезщетение от 7889, 58 лв. От диспозитива не е видна волята на съда в каква част е неоснователен иска на ищцата. Съдът е отхвърлил като неоснователен иск "над уважения размер от 20 825, 77 лв." до "предявения размер от 23310 лв.", но обезщетение от 20825, 77 лв. не е присъждано, а първоначално предявеният размер на иска от 23310 лв. е намаляван, предвид направените волеизявления. Липсват мотиви защо след прекратяване на делото за сумата от 12 936, 19 лв. съдът приема, че продължава да е сезиран с иск в размер на 23310 лв. и дължи произнасяне. Процесуалните действия от страна на ищцата за намаляване размера на иска, липсата на писмено уточнение на претендирания размер на иска за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл след прекратяване частично на делото, липсата на определение по чл. 214, ал.1 от ГПК по неколкократните изменения на размера на иска, неизпълнение на служебните задължения по чл.127, ал.1, т.3 от ГПК за даване на указания до ищеца да уточни в писмена форма какъв размер обезщетение претендира, имат за правна последица постановяване на недопустимо съдебно решение. От него не става ясно какъв иск за обезщетение като размер е разгледан, нито в каква част е отхвърлен като неоснователен, а това има значение за силата на пресъдено нещо на решението след влизането му в сила. Освен това е основателно оплакването относно присъдената законна лихва като произнасяне свръхпетитум. Лихвата е присъдена от датата на подаване на жалбата с иска на 15.04.2020 г., но искането за присъждане на законна лихва е направено по-късно на 20.09.2021 г. и следователно законна лихва върху обезщетението не може да се присъди от 15.04.2020 г. Решението следва да бъде обезсилено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане след уточняване от ищцата на размера на претенцията, предвид извършените от нея намаления на размера и частично прекратяване на делото. Тъй като произнасянето по чл. 248, ал. 1 от ГПК е акцесорно, при обезсилване на съдебното решение по същество следва да се отмени и определението на съда 931/ 31.01.2023 г. , постановено по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение от