Решение № 3259 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2013 г.

Решение № 3259 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Станислав Здравков Йотов, чрез процесуален представител, срещу решение № 723 от 26.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3496/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-6551/24.10.2012 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай в група 04 "Охрана" на сектор "СОД" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, категория "Е", I степен, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при неправилно изяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Твърди се, че административният орган не е спазил срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, както и че с действията си Йотов не е уронил престижа на МВР. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Йотов е започнало със заповед № З-5567/12.09.2012 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Със заповед № З-6219/09.10.2012 г. е удължен срокът на образуваното дисциплинарно производство до 19.10.2012 г. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили предварителни данни - предложение с вх. № Я-16077/16.08.2012 г., в което е посочено, че на 29.07.2012 г. в гр. Карлово след възникнал скандал между касатора и Евгени Димитров и Миладин Богданов, Йотов е употребил физическа сила и своевременно не е прекратил употребата й след отпадане на крайната необходимост, като инцидента е граничещ с хулиганска проява, за което е образувано ЗМ/К-544/29.07.2012 г. по описа на РУП - Карлово за престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. В обобщена справка с рег. № ССОД-2945/12.10.2012 г. и становище с рег. № ССОД-2987/16.10.2012 г. ДРО е изложил резултатите от извършената проверка като е установил, че с действията си Йотов виновно е нарушил изискванията на т. 4, т. 7, т. 8, т. 78 и т. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Посочено е, че ситуацията не е налагала употребата на физическа сила, изразяваща се в удар с ръце отзад на Богданов, при което той пада на стълбите пред РУП - Карлово и нанасяне на няколко удара в областта на главата на Димитров, което не съответства със степента на заплаха. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № З-6551/24.10.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Йотов на основание чл. 224, ал. 2, т. 4; чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С процесното решение АС - Пловдив, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Йотов. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. Съдът е приел, че с извършеното нарушение Йотов е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и поради това е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение е правилно. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение - използване на физическа сила от страна на Йотов спрямо лицата Богданов и Димитров, без да е съществувала необходимост от същата в резултат, на което са причинени болка и страдание. Поведението на Йотов според дисциплинарно наказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което правилно е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доводът за издаване на обжалваната заповед след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е излаган също пред първоинстанционния съд, който е дал обоснован и съобразен с цитираните в решението норми от ЗМВР и ППЗМВР. Касационните доводи в тази насока не излагат нови обстоятелства. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 223 от ППЗМВР изрично е посочено, че "Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя" (ал. 1), а "Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган" (ал. 2). Тоест, нарушението е открито, когато органът го е установил, вкл. и самоличността на извършителя, а това от своя страна става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, материалите от производството са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 24.10.2012 г., на която дата директорът на ОД на МВР - Пловдив е поставил резолюция "запознат" и е положил подпис. От тази най-ранна дата (24.10.2012 г.) до датата на издаване на обжалваната заповед - 24.10.2012 г., не е изтекъл преклузивния двумесечен срок, поради което заповедта се явява издадена в законоустановения срок. Неправилно касационният жалбоподател е възприел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от 16.08.2012 г., когато е получено предложение от началника на сектор "СОД" към ОД на МВР - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание, ведно с изготвена справка с рег. № ССОД-2314/10.08.2012 г. за извършена проверка. Видно от приложените по преписката документи директорът на ОД на МВР - Пловдив на база на горепосочените документи е разпоредил извършване на проверка и е образувал дисциплинарно производство. На 24.10.2012 г. органът се е запознал с изготвената обобщена справка и становище, както и с цялата преписка по дисциплинарното производство. По тази причина АС-Пловдив правилно е приел, че двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. В заповедта е посочено, че с извършеното нарушение Йотов не е спазил разпоредбите на т. т. 4, 7, 8, 77 и 78 от ЕК. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на ОД на МВР - Пловдив в обжалваната негова заповед. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Напротив, извършването на определено действие от служител от МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед с рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. В цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание точки от ЕК е посочено, че служителите в МВР съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат (т. 4); пазят доброто име на институцията (т. 7); дават личен пример с поведението си (т. 8); зачитат правото на живот, като използват физическа сила само в предвидените от закона случаи (т. 77) и правят преценка за необходимостта от използване на физическа сила и степента на употребата й (т. 78). В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят е нарушил тези правила за поведение. Тъй като всеки държавен служител на МВР със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, то поведението на Йотов уронва престижа на службата. Недопустимо е служител на МВР, на когото по закон е вменено задължението да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения, сам да извършва такива. Твърдението на касатора, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са посочени конкретно кои задължения Йотов не е изпълнил или е превишил, поради което е нарушено правото му на защита е неоснователно. В заповедта мотивирано и обосновано е описано извършеното нарушение и уронването престижа на МВР, което правилно административният орган е квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Йотов в разрез със служебните му задължения и морала, поради което като правилно решението на АС - Пловдив следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение