Решение № 181 от 9.1.2023 г. на ВАС, III о.

Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение 423 от 28.09.2020г. по адм. дело 289/2020г. по описа на Административния съд Перник, с което е осъдена да заплати на Каприз ЕООД със седалище и адрес на управление град Перник сумата 300 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразен акт наказателно постановление 0230182 от 2.02.2018г., издадено от заместник-директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба и разноски в размер на 350 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена изцяло исковете на Каприз ЕООД и да се присъдят разноски по делото. Каприз ЕООД със седалище и адрес на управление град Перник е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по делото е образувано по исковата молба от Каприз ЕООД със седалище и адрес на управление Перник, с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателно постановление 0230182 от 02.02.2018г., издадено от заместник-директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 15.04.2020 г. С наказателното постановление на Каприз ЕООД, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране, отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С решение 826/02.12.2019г. по АНД 487/2019г. по описа на Районния съд Перник по жалба на Каприз ЕООД наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението не било обжалвано от другата страна и влязло в законна сила на 21.12.2019г. В производството по делото дружеството е било представлявано от адвокат К. Сотиров. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019 г., с който е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой от клиента при подписването на договора. От правна страна административният съд приел, че по делото е доказано наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на имуществената отговорност на Национална агенция за приходите незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, имуществена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между издаденото наказателно постановление и имуществената вреда. В мотивите си съдът се позовал на приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. по описа на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. В отговор на направените от ответника доводи за отсъствието на доказателства за имуществена вреда, първоинстанционният съд изложил съображения, че настъпилата за Каприз ЕООД имуществена вреда се доказва с приложеното по административнонаказателното дело пълномощно за процесуалното представителство и договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019г. Поради това административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Каприз" ЕООД обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2020 г. и разноски в размер на 350 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на доказателства за понесена от ищеца имуществена вреда. Не е било необходимо да се представят счетоводни документи, за да се приеме, че възнаграждението е реално заплатено, при положение, че плащането на сумата 300 лева е удостоверено в сключения между адвоката и клиента договор за правна защита и съдействие. Договорът, в който е отразено изявлението на кредитора, че е получил договореното възнаграждение, има значението на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД. Разписката, издадена от кредитора, удостоверява наличието на изпълнение и доказва плащането на сумата. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа и оплакване, че решението не е мотивирано. Административният съд е изложил вярно и пълно фактическата обстановка и е направил съответни на закона и на правилата на формалната логика правни изводи, които обосновават постановеното осъдително решение. Административният съд се е произнесъл в съответствие с Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 2/2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. При наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че Националната агенция за приходите следва да носи имуществена отговорност за причинената на ищеца имуществена вреда, представляваща направеният от него разход за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление. Пред касационната инстанция е депозирана молба от 03.12.2021г. от адвокат Я. Сотирова, процесуален представител на дружеството Каприз ЕООД, с която е заявено оттегляне на иска за заплащане на законната лихва върху главницата за забавено плащане на обезщетението, считано от датата на исковата молба. С оглед на направеното редовно изявление за оттегляне на иска за заплащане на законна лихва от упълномощен представител на дружеството съгласно пълномощно от 7.10.2020 г., решение 423/28.09.2020г. следва да се обезсили в частта, в която е присъдена законната лихва върху обезщетението от 300 лева, считано от датата на исковата молба, и съдебното производство да бъде прекратено в тази част. При отсъствието на посочените касационни основания в останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд