Решение № 3305 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2016 г.

Решение № 3305 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. К., без гражданство, против решение № 1778 от 16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1455/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. Петровска изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. К., без гражданство, срещу Решение № 8809 от 11.11.2015 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При анализиране на понятието "преследване" съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, възможните форми на това преследване и основанията за такова, решаващият съд е установил, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки по см. на цитираната разпоредба. Не се доказва спрямо него наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е установил, че причината да напусне страната на пребиваването си Судан, е свързано с чисто икономически причини в търсенето на по-добър живот, защото в нея не се чувствал като чл. на обществото. В този смисъл решаващият съд е приел, че искането на чужденеца се базира на основания, които не попадат в предметния обхват на ЗУБ и че крайният извод на административния орган за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е правилен. Съдът е разгледал подробно и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изхождайки от бежанската му история и актуалните данни от представените справки за обществено-политическата обстановка в Судан вх. № 01-9597 от 18.09.2015 г. и за Палестина вх. № 01-8514 от 21.08.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът е посочил, че с оглед цялостната оценка на ситуацията в Судан и Палестина не е налице заплаха от безогледно насилие. При изследване на териториалния обхват на насилието в Судан и Палестина въпреки наличието на активни зони и сблъсъци в отделни части на тези страни според съдът цялостната обстановка не достига до границите на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. Насилието в страната не е достатъчно основание и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Съдът е направил извод съобразен и с даденото в т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004, че опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Палестина и Судан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел логичен и обоснован извод за неоснователност на оспорването. Не е допуснато твърдяното в жалбата неправилно приложение на относимия материален закон. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице поради изповядваната му религия, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и реалната обстановка в Судан. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и съпоставени с данните за съществуващата актуална ситуация в напуснатата територия на Палестина и на Судан. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидата за преследване, поради липсата на доказателства за такова. Напускането на Судан е легално със судански паспорт. От доказателствата по делото не може да се направи извод за преследване по смисъла на ЗУБ и причините за напускане на Судан не са свързани с преследване поради обстоятелство по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а се дължат на икономически причини. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Судан, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед на което правилно е приел, че не се установява състояние на вътрешен или международен конфликт по смисъла на понятията, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че оценката на ситуацията показва, че въпреки наличието на данни за дългогодишен конфликт в Судан, характерът на конфликта, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката по данните от приложената справка не разкрива само по себе си и в контекста на твърденията на касатора да е основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в държавата. Налице се региони, части от държавата по произход в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Действително има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директивата. Въз основа на извършената преценка на актуалната обстановка в страната му на произход - Палестина и страната на пребиваването му - Судан административният съд правилно е приел, че не е налице безогледно насилие, обуславящо субсидиарна закрила, при положение, че касационният жалбоподател е напуснал Судан легално, по собствено желание. Следва да се отбележи, че видно от изявленията му в рамките на проведеното интервю пред административният орган, кандидатът за статут е посочил, че понастоящем в Палестина пребивават негови братовчеди - в град Д., намиращ се в Западния бряг на Палестина, като той не заявява лично засягащи го обстоятелства, свързани с напускането на Газа, а се базира на общата ситуация в региона. Посочените от чужденеца причини за желанието му да получи закрила, освен че не са подкрепени с доказателства, не са сред основанията обосноваващи необходимост от предоставяне на хуманитарен статут. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Крайният извод за липса на законово основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е обоснован при правилното приложение на относимия материален закон, при което не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на Административен съд С. - град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,