Решение № 6157 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2020 г.

Решение № 6157 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Я. Б., от гр. Б., чрез процесуалните му представители - адв. К. и адв. С., против отказ на министъра на правосъдието по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, обективиран в писмо изх. № 94-00-72/16-38 от 01.10.2018 г. на министъра на правосъдието. В жалбата си Б. поддържа, че с оспорения акт органът незаконосъобразно е отказал да приспадне по аналогия периода на временното му лишаване от правоспособност като частен съдебен изпълнител по чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ, от общия размер на наложеното му дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност за период от една година и два месеца" по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. Според него органът е дължал това приспадане и зачитане на времето през което е бил лишен от правоспособност, поради временното му отстраняване от длъжност от 11.07.2017 г., на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, във вр. чл. 13, ал. 1, б. "в" и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 417 НПК и чл. 59, ал. 4 НК. Като не е направил това и е отказал възстановяване на правоспособността му, поради това, че срокът на дисциплинарното наказание не е изтекъл към момента на подаване на искането, органът е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Ответникът: министъра на правосъдието, чрез пълномощника му - юрисконсулт Б., оспорва жалбата като недопустима, поради липса на предмет и алтернативно, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е приета като доказателства административната преписка по издаване на оспорения отказ. Настоящето производство е второ по ред, след като с решение № 12513/09.10.2020 г. по адм. д. № 6216/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, първоначално постановеното решение на 3-тричленен състав по адм. дело № 14493/2018 г. на ВАС, II о. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Жалбата на Я. Б. срещу отказа на министъра на правосъдието по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Искането на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на предмет, е преклудирано с влязлото в сила определение № 14740/01.11.2019 г. по адм. д. № 10420/2019 г. на 5- чл. състав на ВАС, с което е отменено прекратителното определението на 3 чл. състав по адм. д. № 14493/2018 г. на ВАС, II отд. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С отменителното определение на 5- чл. състав на ВАС е прието, че оспореното от Б. писмо на министъра на правосъдието е годен за обжалване административен акт - отказ. Влязлото в сила определение на 5- чл. състав на ВАС е задължително за съда, поради което въпросът за допустимостта на жалбата на посоченото основание не подлежи на пререшаване. За да се произнесе по същество, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът установи: Административното производство пред министъра на правосъдието е образувано по искане на Я. Б. от 12.09.2018 г. за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител, с район на действие ОС-Б., на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, поради изтичане на срока от една година и два месеца, за който е бил лишен от правоспособност с решение на Дисциплинарната комисия /ДК/ на Камарата на ЧСИ от 19.12.2016 г. по дисц. д. № 36/2016 г., изменено с решение № 303/28.11.2017 г. по гр. д. № 2730/2017 г. на ВКС, IV г. о. От доказателствата към административната преписка се установява, че по искане на министреството на правосъдието, срещу Б. е образувано дисциплинарно дело № 36/2016 г., приключило с решение от 19.12.2016 г. на ДК на Камарата на ЧСИ, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ - "лишаване от правоспособност за срок от две години". По негова жалба, с решение № 303/28.11.2017 г. по гр. д. № 2730/2017 г. на ВКС, IV г. о., размерът на наложеното му с решение от 19.12.2016 г. на ДК на КЧСИ дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност" е намалено на една година и два месеца. Решението на ВКС не подлежи на обжалване и е окончателно. По време на висящността на дисц. дело са постъпили искания от "Банка ДСК" ЕАД и от Министерство на правосъдието, за временно отсраняване на Б. от длъжност до приключване на дисциплинарното производство. С решение от 19.12.2016 г. и на основание чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ, ДК на КЧСИ е отказала да уважи исканията и да отстрани временно от длъжност Я. Б.. С определение № 351/11.07.2017 г. по гр. д. № 2729/2017 г. на ВКС, IV г. о., отказът на ДК на КЧСИ е отменен и вместо него съдът е постановил временното отстраняване от длъжност на Я. Б., до влизане в сила на решението на ДК на КЧСИ по дисциплинарното дело. Това определение също е окончателно. Въз основа на тези данни, по искането за възстановяване на правоспособността, министърът на правосъдието е постановил отказ, с мотиви, че не е налице основанието за това по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, тъй като срока на лишаването от правоспособност не е изтекъл. При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 и 2 АПК за законосъобразност на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 АПК и въз основа на установените факти, настоящият състав намира, че оспорения акт е валиден и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЧСИ, искането за възстановяване на правоспособност на основанията по ал. 1, т. 1 и 2 от същата разпоредба, се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й. В случая производството е образувано пред компетентният орган-министъра на правосъдието, на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Материално-правните предпоставки за възстановяване на правоспособността, на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ са: да е налице лишаване от правоспособност на искателя за определен срок и този срок да е изтекъл. По делото не е спорно, че оспорващият Б. е бил лишен от правоспособност като частен съдебен изпълнител за срок от една година и два месеца, представляващо дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, наложено му с решение от 19.12.2016 г. на ДК на КЧСИ, изменено с решение по гр. д. № 2730/2017 г. на ВКС, от 28.11.2017 г., в сила от същата дата. Спорни по делото са въпросите: дали този срок е изтекъл към датата на искането и дали от срока за който е наложено това дисциплинарно наказание следва да се приспадне срока, през който оспорващият е бил временно отстранен от длъжност, на основание чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ. Това налага обсъждане същността на временното отстраняване от длъжност по чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ. Временното отстраняване от длъжност по своята правна същност представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, то не е санкция за неправомерно поведение, нито пък дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. В случая тази мярка е обусловена от образуваното дисциплинарно производство срещу Я. Б. и съществува до приключването му. Тя е временна, за целите и нуждите от безпрепятствено провеждането и приключването на това дисциплинарно производство, поради наличието на данни за извършени от Б. нарушения като ЧСИ. Временното отстраняване от длъжност е част от дисциплинарното производство и не се отъждествява с дисциплинарното наказание, с което това производство приключва. Поради това, че не е наказание, срокът на временното отстраняване от длъжност на Б., не подлежи на приспадане от общия размер на наложеното му дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност за 1 г. 2 м. ", което започва да тече от 28.11.2017 г. /влизане в сила решението по гр. д. № 2730/17 г. на ВКС/ и изтича на 28.01.2019 г. Срокът на временното отстраняване от длъжност, считано от 11.07.2017 г. /когато е наложена мярката, с определение на ВКС/ до 28.11.2017 г., не подлежи на приспадане от общия размер на наложеното дисциплинарно наказание на Б. и по аналогия, както се поддържа от оспорващия, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, вр. чл. 13, ал. 1, б. "в" и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 417 НПК и чл. 59, ал. 4 НК. В случая аналогията за прилагане на приспадането, уредено в други нормативни актове, е недопустима, поради изричната забрана за това в чл. 46, ал. 3 ЗНА, която не допуска приложението на чл. 46, ал. 2 ЗНА в дисциплинарното производство. От изложеното следва, че оплакването на оспорващия за приспадане на срока, през който е бил временно отстранен от длъжност /което е различно от лишаването от правоспособност/ от общия срок на лишаването му от правоспособност като наказание, по аналогия, е неоснователно. От това следва и изводът, че към датата на предявяване на искането по чл. 35, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, а именно на 12.09.2018 г., срокът на наказанието "лишаване от правоспособност" не е бил изтекъл. Той изтича на 28.01.2019 г. Следователно поради липсата на една от предпоставките за приложение на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, оспорения отказ на министъра на правосъдието, се явява законосъобразен. Следователно жалбата срещу постановения отказ, обективиран в писмо на министъра на правосъдието, е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. При този резултат искането на оспорващия за разноски е неоснователно. На Министерство на правосъдието, съобразно направеното искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, за осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт Б.. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд. състав на второ отделение