Решение № 11187 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ срещу решение 1603 от 25.4.2024г., постановено по адм. дело 950/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е обявена за нищожна заповед ДК-11-ПЗ-1 от 11.9.2023г. на началника на РДНСК Пазарджик. Със заповедта е отменено издаденото от главния архитект на община Пазарджик разрешение за строеж 311/25.10.2022г. и одобрените инвестиционни проекти, послужили за издаването му, за строеж: Жилищна сграда с местонахождение поземлен имот с идентификатор 06149.501.750, съставляващ УПИ ХХІ-750, кв. 64 по плана на [населено място], община Пазарджик и с административен адрес [населено място], община Пазарджик, [улица]. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност на обжалваното решение. В условията на алтернативност се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се че обжалваната заповед е постановена съобразно материалноправните правила и съобразно предвидената процедура. Допуснатата грешка в диспозитива била очевидна такава и не водела да нищожност на заповедта. Налице било нарушение на чл. 166, ал. 4 от ЗУТ, което нарушение никой от съдебните състави не бил обсъдил. Иска прогласяване нищожността на оспореното или същото да бъде отменено и оспорването срещу заповедта на началника на РДНСК Пазарджик да бъде отхвърлено. Ответникът главен архитект на община Пазарджик не изразява становище по жалбата. Ответникът А. Г. Т., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите изложени от административния съд. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага оставяне в сила на оспореното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба на А. Т. срещу заповед ДК-11-ПЗ-1 от 11.9.2023г. на началника на РДНСК Пазарджик, с която е отменено издаденото от главния архитект на община Пазарджик разрешение за строеж 311/25.10.2022г. и одобрените инвестиционни проекти, послужили за издаването му, за строеж: Жилищна сграда с местонахождение поземлен имот с идентификатор 06149.501.750, съставляващ УПИ ХХІ-750, кв. 64 по плана на [населено място], община Пазарджик и с административен адрес [населено място], община Пазарджик, [улица]. Административното производство е инициирано от А. Т., който с искания с вх. УТ-165-001 от 2.3.2022 г. и вх. УТ-165-002 от 8.4.2022 г., в качеството си на собственик на УПИ XX-65, в кв. 64 /поземлен имот с идентификатор 06149.501.716 по КККР/ по действащия план на Братаница, община Пазарджик. Заместник-кметът на община Пазарджик, оправомощен със Заповед 823 от 9.5.2022 г. на кмета на същата община, е издал Заповед 102 от 12.05.2022 год., с която е одобрил проект за изменение на ПУП ПРЗ за УПИ XX-65, в кв. 64 (поземлен имот с идентификатор 06149.501.716 по КК и КР) по действащия план на [населено място], община Пазарджик. С проекта за изменение на плана на регулация е предвидено разделянето на УПИ XX-65, в кв. 64, по плана на [населено място], община Пазарджик на два нови УПИ XX-749 (проектен ПИ 06149.501.749) и УПИ XXI-750 (проектен ПИ 06149.501.750) и обособяване на транспортна алея за достъп (проектен ПИ 06149.501.748) за обслужване на новопроектираните УПИ. С одобрения план за застрояване на новообособените УПИ XX-749 и УПИ XXI-750, в кв. 64, по действащия план на [населено място] е предвидено свързано застрояване при показатели, отговарящи на устройствената зона Жм, съгласно означенията на приложената скица проект за изменение на ПУП ПРЗ. Главният архитект на Община Пазарджик е издал Разрешение за строеж 312 от 25.10.2022 год., с което е разрешил на А. Т., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 06149.501.749 по КК и КР, представляващ УПИ XX-749, в кв. 64, по плана на [населено място], да извърши строеж Жилищна сграда, представляващ пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено въз основа на молба вх. УТ-4124 от 25.10.2022 г. и одобрените инвестиционни проекти. Началникът на РДНСК Пазарджик е издал, Заповед ДК-11-ПЗ-2 от 16.11.2022 год., с която е отменено Разрешение за строеж 312 от 25.10.2022 год. и одобрените на 13.10.2022 год. инвестиционни проекти, послужили за издаването му, като се е позовал на нарушения по чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ и чл. 166, ал. 4 от същия закон. Според административния орган разрешението за строеж и одобрените на 13.10.2022 год. инвестиционни проекти са за свързано застрояване, което не отговаря на действащия ПУП, одобрен със Заповед 102 от 12.5.2022 г., не било спазено отстояние от 3 м. от застройката до вътрешната регулационна линия между и УПИ XXI-750 (с идентификатор ПИ 06149.501.750) и УПИ XX-749 (с идентификатор ПИ 06149.501.749), в кв. 64, по плана на Братаница, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ и чл. 142, ал. 5, т. 1 от същия закон. Посочено е също, че лицето проектант по част: Строителни конструкции е и собственик на фирмата, извършила оценка за съответствие на проекта Еммар Проджектс ЕООД, което нарушавало забраната на чл. 166, ал. 4 от ЗУТ. Посочената Заповед ДК-11-ПЗ-2 от 16.11.2022 г. е обжалвана пред Административен съд Пазарджик, който с решение 482/21.07.2023 г. по адм. д. 1111/2022 г. е отменил заповедта, а делото е изпратено като преписка на началника на РДНСК Пазарджик за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Съгласно мотивите на съдебния акт, атакуваната заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, без да са изяснени всички факти и обстоятелства и да са събрани всички относими доказателства. Направен е анализ на доказателствата и е прието, че са неправилни констатациите на РДНСК Пазарджик, че издаденото разрешение за строеж 312/25.10.2022 г. не съответства на действащия ПУП. Посочено е, че визата за проектиране, инвестиционния проект, заповедта на заместник- кмета на община Пазарджик, одобряваща ПУП и графична част на ПУП всички предвиждат свързано застрояване и е неправилен извода на органа, че разрешението за строеж може да касае само свободно застрояване при спазване на изискуемите отстояния. Съдебният акт като необжалван е влязъл в законна сила. След връщането на преписката началникът на РДНСК Пазарджик, е постановил заповедта предмет на оспорване по адм. дело 950/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик. Правилен е извода на съда, че заповедта страда от тежки пороци, сочещи нейната незаконосъобразност до степен на нищожност. Многократно в обстоятелствената част от оспорената заповед се сочи, че предмет на контрол е разрешение за строеж 312/25.10.2022 г. и одобрените инвестиционни проекти за строеж Жилищна сграда, с местонахождение поземлен имот с идентификатор 06149.501.749, съставляващ УПИ XX-749, кв. 64, по плана на [населено място], община Пазарджик. С диспозитива на заповедта е отменено разрешение за строеж 311 от 25.10.2022 год. на главния архитект на община Пазарджик и одобрените на 13.10.2022 год. инвестиционни проекти, послужили за издаването му, за строеж Жилищна сграда, с местонахождение поземлен имот с идентификатор 06149.501.750, съставляващ УПИ XXІ-750, кв. 64, по плана на [населено място], отменено е различно разрешение за строеж, което не е било предмет на контрол в образуваната в РДНСК преписка. Правилно Административният съд е приел, че не е налице техническа грешка, тъй като е сгрешен не само номера на разрешението за строеж, а е описана сграда в имот с друг идентификатор, представляващ друг урегулиран поземлен имот по плана на [населено място]. Следователно както е приел съда от първа инстанция е налице липса на волеизявление на административния орган относно разрешението обект на контрол. При тази формулировка не е възможно да бъде изяснена волята на административния орган, което прави заповедта нищожна. Като е обявил за нищожен оспорения пред него административен акт, Административен съд Пазарджик е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на А. Т. в претендирания и доказан размер - 1 500,- лева с ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,