Решение № 390 от 30.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002101016/2025 г.

Производството е по глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба на В. С. А., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Оазис А – В. А.“ със седалище в Благоевград, за отмяна на влязло в сила решение № 108/05.05.2023 г по гр.д. № 139/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Молбата е обоснована с твърденията, че като е нарушил служебните си задължения – длъжностното лице-призовкар не бил сторил извършил необходимото, за да се убеди в кой от четирите входа на блока на адреса, вписан в търговския регистър, може да намери едноличният търговец, молителят е призоваван по делото при фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК и е лишен от правото си да участва по делото - основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Ответникът по молбата Е. Ю. Вретенова възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. С определение № 1458/5.03.2025 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Настоящият състав приема, че трите хипотези на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са проекция на правото на съдебна защита за всеки, чиито права са нарушени (чл. 56 КРБ). За да го гарантира, Конституцията задължава обикновеният законодател да уреди такива процедурни правила, които предоставят възможност на страните да участват във всеки стадий на съдебния процес в защита или съдействие на тяхното субективно право или задължение (чл. 122, ал. 1 КРБ). Същото произтича и от чл. 6 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която ратифицирана по конституционен съд, обнародвана и влязла в сила, е част от вътрешното право на страната. Чл. 2 и чл. 11 ГПК са проекция на тези разпоредби от най-висш ранг, а основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК със своите три хипотези е проекция на тези разпоредби от най-висш ранг. От данните по делото, по което е постановено влязлото в сила решение на РС – Гоце Делчев, се установява, че преписът от исковата молба е изпратен на посочения в нея адрес на ответника – Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 34. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря, че по данни, събрани към 10.03.2022 г. от съседи, на адреса няма офис и служители на ответника-едноличен търговец и призовкарят не е видял табела с фирма или други отличителни знаци на едноличния търговец. По делото е приложено удостоверение от същата дата, което засвидетелства, че в търговския регистър е вписан същият адрес на управление – Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 34. С разпореждане от 10.03.2022 г. РС – Гоце Делчев, пред когото делото е било образувано, е приел, че са налице условията по чл. 50, ал. 2 ГПК – едноличният търговец е напуснал адреса и в търговският регистър не е вписан новия му адрес, поради което всички съобщения до ответника следва да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени. Делото е приключено при приложената фикция по чл. 50, ал. 2 ГПК. В т. 11 ТР № 7/31.07.2017 г. ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на неговото право на участие в исковия процес. Към молбата за отмяна е представено копие на личната карта на молителя, от което се установява, че вписаният в нея негов постоянен адрес е Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 34, вх. Г, ет. 5, ап. 16. От така установеното единствено следва, че адресът на едноличния търговец, който е вписан в търговския регистър, е непълен. Други доказателства в настоящото производство не са сочени, респ. събрани. Остават недоказани твърденията в молбата за отмяна, че е непълна или невярна проверката на призовкаря от 10.03.2022 г. и в частност, че не касае всеки вход в блока, и по-конкретно – вход Г, и че едноличният търговец към 10.03.2022 г. се е намирал на адреса. При прилагане на неблагоприятните последици на доказателствената тежест за молителя, настоящият състав намира, че по приключилото дело фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложена правилно, и не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят извършените пред Върховния касационен съд разноски от ответника по молбата. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.