Решение № 788 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2008 г.

Решение № 788 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Монтана против решение от 3.06.2008 година, постановено по адм. дело № 266/2008 година на Административен съд - град Монтана. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Иван Марков Павлов от град Чипровци поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС град Монтана е отменил Решение № П-37/ 18.04.2008 година на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Монтана, с което са потвърдени Разпореждане № О-11-000-00-00057624/ 5.03.2008 г.; Разпореждане № О-11-000-00-00057627/5.03.2008 г. и Разпореждане № О-11-000-00-0057630/5.03.2008 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО Монтана, с които на Иван Марков Павлов е отказано изплащане на обезщетения по чл. 42, ал. 2 от КСО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Установено е било по делото, че от 8.11.2007 година Иван Павлов е заемал длъжността "кмет" на Община Чипровци. Същият е бил избран за общински съветник и съгласно представени служебни бележки е участвал в заседания на ОбС - Чипровци. Павлов е представил четири броя болнични листа, в които е удостоверено състоянието му на временна неработоспособност за периода от 26.11.2007 до 01.02.2008 година, за който период е поискал изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. С посочените по-горе разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Монтана, потвърдени с решение на директора на РУСО Монтана е отказано изплащане на претендираните обезщетения с мотиви, че Марков няма право на парично обезщетение по реда на чл. 42, ал. 2 от КСО, тъй като едновременно с прекратяване на осигуряването му като кмет е започнал да упражнява трудова дейност и да получава доходи на изборна длъжност като общински съветник. АС е изложил мотиви, че оспореното решение на директора на РУСО Монтана и потвърдените с него разпореждания са незаконосъобразни, тъй като общинските съветници не упражняват трудова дейност, а само правомощията си в местните законодателни органи в дните на заседанията на Общинския съвет. Поради това получените доходи от Марков в качеството му на общински съветник не са доходи по трудово правоотношение и следва да получи обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 42, ал. 2 от КСО. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Видно от приложеното по делото Решение № 40/23.01.2008 година на ОбС - град Чипровци, за участие в заседание на ОбС, постоянни и временни комисии и заседание на председателския съвет, се определя възнаграждение на общинския съветник в размер на 24 лева. Следователно, Марков в качеството му на общински съветник на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО е задължително осигурен за всички осигурени социални рискове за дните, в които се провеждат заседания. За месец декември 2007 година това са били дните 18 до 20.12.2007 година, както и на 23.01.2008 година. За тези дни Марков е бил осигурен за всички осигурителни рискове. За времето от 3.12.2007 година до 1.02.2008 година, в които не е имало заседания на ОбС, поради прекъсване на осигуряването от Марков, той няма право на обезщетение на временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, която е в сила от 1.01.2004 г., задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и т. 7, както и служителите с духовно звание на БПЦ и други регистрирани вероизповедания. Очевидно е, че тази разпоредба ще се прилага в случаите, когато в резултат на избора не са възникнали трудови или служебни правоотношения. Няма спор, че това са председателите на общинските съвети, общинските съветници и други изборни длъжности. За лицата, упражняващи трудова дейност като председател на общинския съвет, общински съветник и др. изборни длъжности, за периода преди 1.01.2004 г. се дължат осигурителни вноски като за лица, работещи без трудово правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. Членовете на общинския съвет, включително председателя не са в трудови правоотношения със съответната община. Условията на чл. 42, ал. 2 от КСО не са били налице по отношение на настоящия ответник, доколкото последният е упражнявал трудова дейност и е получавал доходи на изборна длъжност - общински съветник, независимо че не е работил по трудово правоотношение. В този смисъл лицето попада в категорията на тези по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, тъй като текста касае упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, а не изисква наличие на трудовоправно отношение. Упражняването на трудова дейност не означава задължително да има сключен трудов договор. В случая, настоящият ответник не е сключвал трудов договор, но е упражнявал трудова дейност, получавал е доходи от изборна длъжност като общински съветник и е задължително осигурен за всички осигурени социални рискове, поради което не следва да ползва парично обезщетение за временна неработоспособност по реда на чл. 42, ал. 2 от КСО. След като осигурителното правоотношение в случая е възникнало след 1.01.2004 г., то Марков като общински съветник е лице, което е получило възнаграждение на изборна длъжност, и подлежи на осигуряване по реда и условията на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, който е меродавен за работещите без трудово правоотношение. Предвид на изложеното, оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него настоящия състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Иван Марков Павлов срещу Решение № П-37/18.04.2008 година на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Монтана, с което са потвърдени разпореждане № О-11-000-00-00057624/05.03.2008 г. ; разпореждане № О-11-000-00-00057627/ 5.03.2008 г. и разпореждане № О-11-000-00-0057630/05.03.2008 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощите при РУСО - Монтана. Съобразно изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на РУСО Монтана за присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година (изм. в ДВ бр. 2/ 9.01.2009 година) за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300 лева (по 150 лв. за всяка инстанция). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение