Решение № 5550 от 29.5.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение29.05.2023 г.докладчик т Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1597/19.09.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 1126 по описа за 2022 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на З. Стефанов разноски за касационното съдебно производство в размер 5 000 лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 1597/19.09.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 1126 по описа за 2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001619002637-091-001/22.11.2019 г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт П-1600161900206595-003-001/09.12.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта относно допълнително определените задължения за ДДС и за лихви за забава. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според него съдът не е изпълнил указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в предходно отменително решение на Върховния административен съд, като не е посочил кои от получените от ревизираното лице суми се включват в облагаемия оборот при преценката на предпоставките за възникване на задължението за регистрация за целите на ДДС. Подържа позицията, че дейността на ревизирания по продажби на недвижими имоти е за него основна икономическа дейност и го определя като търговец. Настоява на правното значение на броя на извършените сделки в определен период от време. Оспорва изводите на съда за отсъствие у жалбоподателя на качеството данъчно задължено лице /ДЗЛ/. Ревокира доводите си от извънсъдебната фаза на производството за момента на достигане на прага за регистрация от ДЗЛ и за възникнало задължение за ДДС за доставките с които надхвърля облагаемия оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на поправения РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация З. Стефанов отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред Адм. съд Пловдив е оспорена частта от РА, която не е отменена при обжалването по административен ред, с която в тежест на З. Стефанов за периода 27.09.2018 г. и д.п.м. 10.2018 г. са установени задължения за ДДС в общ размер 91 981.36 лева с лихви за забава общо 9 610.83 лева. Според органите по приходите РЛ е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС на 27.09.2018 г. и не е подал заявление за регистрация до 04.10.2018 г. Регистриран е за целите на ДДС на 04.12.2018 г. по негово заявление от 15.10.2018 г. Установеното задължение за косвения данък е на основание чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС за извършените от РЛ облагаеми доставки в периода от 29.09.2018 г. до 04.12.2018 г. Размерът на данъка за внасяне за д.п.м. 10.2018 г. е редуциран от решаващия орган при оспорването по административен ред. С първоинстанционното решение са отменени РА и РАПРА в обжалваните части. Съдебният акт е постановен в ново първоинстанционно производство след отмяната с решение 3917/21.04.2022 г. на ВАС по адм.д. 6892/2021 г. на решение 886 от 28.04.2021 г. постановено по адм.д.645 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2020 г. и разпореденото връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Съдът е обусловил решаването на спора за съществуването и размера на публичните задължения по РА и РАПРА от отговора на въпроса дали дейността на Стефанов е в приложното поле на ДДС и дали формира оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Отрекъл е жалбоподателят да е осъществявал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС и да е ДЗЛ по чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Извършената продажба на апартаменти, гаражи и офиси не представлявала такава дейност, нито извършване по занятие на търговска дейност. В тази връзка е придал правно значение на придобиването от Стефанов през 1997 г. на имота, в който е построена сградата, от която нему са предоставени продадените през октомври 2018 г. самостоятелни обекти. Придобиването било осъществени чрез делба на реституиран имот. Не било установено имотите да са предлагани за продажба по търговски начин. Не били предприети активни действия за продажба на апартаментите. Първоинстанционното решение е правилно. Предходното отменително решение на ВАС не съдържа указания относно своенето от Стефанов на качеството ДЗЛ, а само за дължимата от съда процесуална дейност по преценката на информационните източници за заплатените нему суми и основанието за плащане, както и за мотивиране на извод кои от сумите следва да се включат в оборота за регистрация по ЗДДС, датата на достигане на оборота за регистрация и спазването на срока за подаване на заявлението за регистрация. Затова и обвързаното с качеството ДЗЛ на жалбоподателя разрешаване на спора от първостепенния съд няма как да противоречи на указанията от касационното решение по начин несъвместим с правилото на чл. 224 АПК. В касационната жалба понятията за търговска и за независима икономическа дейност преливат едно в друго. Този подход е основан на принадлежността на търговската продажба на недвижими имоти към абсолютните търговски сделки в чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ. Не е взето предвид обстоятелството, че характерът на извършваните сделки не е определящ за придобиване на търговското качество. Необходимо е те да се осъществяват по занятие, т.е системно, постоянно и с основна цел печалба, с намерение дейността да е източник на постоянен доход. В хипотезата на чл. 1, ал. 3 ТЗ предметът и обемът на образуваното предприятие, обуславящи воденето му по търговски начин, определя образувалото предприятието лице като търговец и без дейността да е измежду тези по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Не се спори, че през 2018 г. Стефанов е осъществили продажба на 10 бр. недвижими имоти апартаменти, гаражи и офис. Това е част от единадесетте обекта в жилищна сграда, които суперфициарят Семо Груп Инвест ООД се е задължил да построи срещу отстъпеното му от Стефанов право на строеж по договор във формата на нотариален акт 10/16.02.2017 г. Имотът, върху който е учредено правото на строеж, по констатациите на съда е придобит през 1997 г. Търговският характер на продажбата на десетте самостоятелни обекти в сграда е изключен заради времевата отдалеченост на продажбата от придобиването /повече от 20 години/. Не се твърди и не се установява в този период имотът да се ползва за дейности с предмет и обем, обуславящ презумпцията по чл. 1, ал. 3 ТЗ. Малко вероятно е придобиването на имота в 1997 г. да е с намерение за продажба без да съществуват информационни следи за активни действия подготвящи последващо трансформиране на права с цел разпореждане с имотите. Стефанов не е придобил качеството данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Той не е извършвала независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от закона. Не е осъществявала дейност като производител, търговец или лице, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Съображенията за липса на търговско качество са изложени вече, а други релевантни качества не му се приписват. Сделките с недвижими имоти не се осъществяват редовно или по занятие. По разяснението, дадено от Съда в т. 37 от решението по дело С-246/08, дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение. А и броят и мащабите на продажбите не са определящи. Стефанов е действал като участник в оборота, който не е предприел активни действия за продажбата на имотите, т.е дейността му е извън приложното поле на системата на ДДС /в този смисъл вж. т.т. 37 40 от решението на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10/. Субект на задължението за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е ДЗЛ. Отсъствието на това качество у РЛ прави недължимо изследването на въпроса за достигането на облагаем оборот с осъществени от него доставки, тъй като с арг. от чл. 12, ал. 1 ЗДДС те не са облагаеми и не формират облагаем оборот /вж. чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС/. Задължението за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС не е възникнало към момента посочен от органите по приходите и обратно на приетото от тях от тази дата не се дължи ДДС за осъществени от адресата на акта доставки. Неправомерно с РА са установени задълженията за ДДС и за лихви за забава и правилно съдът е разпоредил отмяна на утежняващия акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 5 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение