Решение № 8031 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2008 г.

Решение № 8031 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Иванова, Петранка Иванова Димитрова, Димитричка Костова Янева, Анка Костова Божкова, Марийка Иванова Калева и Еленка Авернова Димитрова срещу решение на Варненски окръжен съд, постановено по адм. д. № 1059/2004 г. в частта относно имоти №№ 520, 521, 523, 524, 525, 526, 636, 638 и № 639. Втората жалба е от Областния управител на Варна срещу същото решение на Варненски окръжен съд в частта относно имот пл. № 609 ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ Георги Бойчев Василев, Иван Тонков Атанасов, Юрии Иванов Добрев, Станчо Петров Георгиев, Пламен Станчев Георгиев, Светлана Станчева Стойкова, Тодорка Великова Димитрова, Огнян Живков Кирилов, Мария Атанасова Иванова, Вяра Атанасова Вълканова и Даниела Иванова Герова не са взели становище по жалбата. Заинтересованите страни Силвия Христова, чрез баща си Христо Иванов, Параскев Митев, Весела Вангелова и Атанаска Даракчиева писмено оспорват жалбите. ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ Костадинка Вичева Ичеренска и Диляна Свободкова Ичеренска ги оспорват устно при явяването си в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на областния управител, тъй като съдебното решение било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано в частта относно отмяната на заповедта досежно този имот. Счита, че не са изяснени обстоятелствата относно образуването на нов имот от част от площта на имот № 609 в смисъл отговаря ли на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и поради липса на мотиви в тази част. Не била обсъдена валидността на решение № 622/28.06.1999 г. на ПК Варна, с което жалбоподателите се легитимирали като лица с правен интерес от оспорване на заповедта. По касационната жалба на физическите лица счита същата неоснователна, тъй като според приетите по делото експертизи липсвали технически възможности за обособяване на нови имоти от частите на процесните, които да отговарят на нормативните изисквания. И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са допустими процесуално. По същество, по наведените оплаквания за неправилност, мотивирали касационните доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Касаторите Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Иванова, Петранка Иванова Димитрова, Димитричка Костова Янева, Анка Костова Божкова, Марйика Иванова Калева и Еленка Авернова Димитрова са сезирали Варненския окръжен съд с жалба против заповед № РД-1-7706/410 от 15.11.2003 г. на зам.-областния управител на Варна за одобрение на плана на новообразуваните имоти на селищно образование по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. Ален Мак, землище Виница относно имоти № № 520, 521, 523, 524, 525, 526, 609, 610, 636, 637, 638, 639 и 640. С обжалваното в настоящето производство решение окръжният съд е отменил заповедта на зам. областния управител в частта само относно имот № 609. Този резултат е постановен въз основа на приетото заключение на в. лице, според което с оглед площта на имотите и разположението на сградите на основното застрояване е налице техническа възможност за обособяване на имоти на ползувателите от по 600кв. м., като от разликата в южната част на имот № 609 може да бъде образуван нов имот за възстановяване на бившите собственици. Тази възможност не е била взета предвид и реализирана в ПНИ и на наследниците на бившия собственик не е възстановен имот, който е можело да се образува от разликата над 600кв. м. до фактически владените от ползувателите 975кв. м. или новият имот да се обособи с площ от 375кв. м. При това е отчетено, че по отношение имот № 610 жалбата е била оттеглена. В останалата част, спрямо останалите имоти, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът се е позовал отново на експертизите, според които имотите са правилно отразени и от тях не може да се отредят и обособят и имоти за бившите собственици, каквито в същност са били претенциите в жалбата. В тази насока са изложени обстоятелствени съображения, отразяващи фактите по делото и приложените за тях правни норми. Според областния управител като касационен жалбоподател срещу решението в частта за имот № 609 изводите на съда са неправилни, а решението постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според който с плана на новообразуваните имоти при определяне местоположението им се съобразяват съществуващите в тях сгради и съоръжения или трайни насаждения. В случая тези обстоятелства не били изследвани от съда. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни, като споделя мотивите на окръжния, за да приеме съществуването на възможност за обособяване на нов имот за разликата над 600кв. м. или такъв от 375 кв. В тази насока са налице данни от експертизите, че площта е над 250 кв. м., има осигурен достъп до път, не са налице ограничения по повод заварени сгради, съоръжения, обекти на техническата инфраструктура и др. Всички те потвърждават направения извод, че спрямо този имот са налице изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ . И тъй като липсват данни в посока на противното, решението на окръжния съд в тази му част, относно имот № 609 следва да се приеме правилно и като такова остави в сила. Според жалбоподателите физически лица, адресати на втората касационна жалба, изводите на съда относно новообразувани имоти №№ 520, 521, 523, 524, 525, 526, 636, 637, 638 и 639 са неправилни, в противоречие с материалния закон. Същият не бил проявил необходимата активност за изясняване на въпроса относно възможността да се образуват нови имоти за разликите над 600кв. м на новообразуваните, които разликите им били от 8 до 415 кв. м. Направените възражения са неоснователни, неподкрепени с доказателства в посока на твърдяното. От заключенията на вещите лица не се установява наличие на възможност за образуване на нови имоти, отговарящи на изискванията на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ при отнемане части - разлики над 600 кв. м от обособените новообразувани на бившите ползуватели. Действително съгласно цитираната разпоредба разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Тези изисквания обаче не са достатъчно основание за образуване на нови имоти. Съгласно чл. 28, ал. 8 от същия Правилник при проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко. Видно от заключенията на вещите лица тези изисквания също са взети предвид, за да се констатира невъзможност от обособяване на нови имоти. И тъй като липсват други данни в посока на противното, съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата в тази й част, досежно тези имоти. Решението и в тази му част като правилно следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение