Решение № 8472 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2015 г.

Решение № 8472 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП, София, чрез проц. представител ю. к. Николай Бонев, против Решение № 1092/27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 3106/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Крис - Петя Тодорова", гр. София, против РА № 2131307592/4.12.2013 г., потвърден с решение № 346/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП". Съдът е прогласил нищожноста на ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е изложил съображения, съобразно доказателствата и приложимия закон. Достигнал е до верни правни изводи. С представената с касационната жалба заповед се установява, че към датата на издаване на ЗВР-18.04.2013, Катя Методиева е притежавала правомощия да издава ЗВР, поради което ревизионното производство не е започнало при липса на компетентност и не обуславя нищожността на издадения впоследствие РА на това основание. При издаването на процесния РА, обаче, който е втори, след като първия по време РА е бил отменен от директора на Дирекция "ОДОП" - София, органът по приходите не се е съобразил с разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР на ДОПК, като не може да се сподели оплакването му, че тази норма в случая е неприложима. Съгласно тази норма всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон - 1.01.2013 г. се довършват по досегашния ред, като досегашния ред урежда издаването на РА от орган по приходите, който е определен със заповед от възложилия ревизията - чл. 119, ал. 2 (изм.) ДОПК. С изменението на ДОПК е възприет нов ред и РА се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В случая процесният РА е издаден в производство, което е започнало преди изменението на чл. 119 ДОПК от 1.01.2013 г. Това е така, защото с отмяната на РА не започва нова ревизия, въпреки издаването на заповед за възлагане на ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения РА съобразно дадените указания от горестоящия приходен орган. Следователно налице е вече започнало производство, а не ново такова за издаването на РА, предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 4 и ал. 6 ДОПК, както и трайната практика на ВАС, при което РА следва да се издаде от орган по приходите, който се определя със заповед от възложилия ревизията. Процесният РА е издаден от органа, възложил повторната ревизия, и ръководителя на ревизията, които в случая не са имали право да го издават, поради което е налице липса на материална компетентност водеща до нищожност. При това положение административния съд, като е обявил нищожността на РА е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото, на ответната в касационното производство страна ще следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски. Такива са своевременно поискани - както с отговора по касацонната жалба, така и в съдебно заседание. Касаторът не е направил възражение за прекомерност. От пълномощника на ЕТ "Крис-Петя Тодорова" - адв. Миньо Алексиев е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.04.2015 г., видно от които ответникът е направил реално разноски за един адвокат в размер на 4000 лв, които следва да му бъдат присъдени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав