Решение № 164 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2012 г.

Решение № 164 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 97 от 12.04.2013 г. по касационна жалба на Светла И. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 09.05.2012 г. по в. гр. дело № 518/2011 г. на Ловешки окръжен съд, в частта с която е признато за установено по отношение на Светла И. М., като наследник на И. Т. Р. починал на 27.09.2010 г., че удостоверяване за извършено връчване лично срещу подпис в разписките от 10.08.1998 г. на съобщенията до А. В. М., Стана В. П. и Х. Г. В. за постановеното решение по гр. дело № 348/1996 г. на Троянски районен съд по иска на А. В. М. и Стана В. П. е неистинно на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). По делото е постъпила и насрещна касационна жалба от Стана В. П. и А. В. М. против въззивно решение № 114 от 09.05.2012 г. по в. гр. дело № 518/2011 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - за наличието на правен интерес от разгледания иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) и по въпроса дали съдът е разгледал иск, с който не е бил сезиран или е разгледал иск при неправилно изведена правна квалификация в контекст на дадени указания на ВКС по приложението на закона в предходно отменително решение, които са относими към допустимостта на обжалваното решение. Решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с искането от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай съдът е определил неправилно правната норма регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, а указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. В този смисъл решение по гр. дело № 1315/2010 г. ВКС, четвърто г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 94, ал. 4 ГПК (отм.) за признаване за установено наличието на престъпно обстоятелство - невярно удостоверяване в разписките от 10.08.1998 г. на връчването на съобщенията до А. В. М. и Стана В. П. за постановеното решение по гр. дело № 348/1996 г. на Троянски районен съд и признал за установено по отношение на Светла И. М. (като наследник на И. Т. Р. починал на 27.09.2010 г.) по иска на А. В. М. и Стана В. П. с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), че удостоверяване за извършеното връчване лично срещу подпис в разписките от 10.08.1998 г. на съобщенията до А. В. М., Стана В. П. и Х. Г. В. за постановено решение по гр. дело № 348/1996 г. на Троянски районен съд е неистинно. Съдът се е позовал на заключение на графологична експертиза, според която подписите в трите разписки с дата 10.08.1998 г. не са положени от лицата посочени като автори, с което връчителят е удостоверил неверни обстоятелства, различни от действителната обстановка. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Според тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС - недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)), ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК (чл. 154 ГПК (отм.)). В настоящия случай ищците извеждат правния си интерес от предявения иск с възможността да поискат отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 348/96 г. на Троянски районен съд (в процеса на делото са поддържали отмяна на определението за връщане на въззивната им жалба като просрочена), който иск с оглед на посочената съдебна практика се явява процесуално недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка. Според посоченото тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи "неистинност на документ", като под "надлежен ред" се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление (престъпно съставяне на документ за престъпления по чл. 308 НК, чл. 309 НК, чл. 311 НК до чл. 314 НК) или установяване на същото от гражданския съд чрез иск по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)), когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или е спряно поради някоя от причините предвидени в НПК, чрез иск по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)). Формираните в обжалваното решение изводи, че въведените в исковата молба твърдения обуславят правна квалификация на спорното право по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) са изведени в нарушение на цитираната съдебната практика на ВКС и чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК. С отменително решение от 09.03.2011 г. по гр. дело № 629/2009 г. Върховният касационен съд е приел, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения за невярно удостоверяване на обстоятелствата при връчване на съобщенията за постановено решение на Троянския районен съд по гр. дело № 348/96 г. - престъпление, което при наличието на съответните предпоставки може да бъде установено по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)), с оглед на което отменил въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр. дело № 374/2008 г. в частта, в която е прекратено производството по исковете за установяване на престъпни обстоятелства невярно удостоверяване на връчването на съдебни книжа и върнал делото на първоинстанционния съд. Указанията на ВКС са по приложението на материалния закон и те са задължителни за съда, на когото се връща делото за ново разглеждане. С обжалваното решение тези указания не са изпълнени. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба. Още в отменителното решение на ВКС е посочено, че петитумът на иска по чл. 124, ал. 5 (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)) не е прецизно формулиран. За редовността на исковата молба, съдът е следвало да даде указания до ищците да приведат петитума в съответствие с обстоятелствата част на иска. По иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), като ответници следва да бъдат конституирани - лицата извършили престъплението предмет на установителния иск и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Искът е бил предявен само против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. За редовността на исковата молба, съдът е следвало да укаже на ищците да посочат лицето извършило престъплението за конституирането му като ответник. Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, както обективните, така и субективните -знанието на определи факти от претендирания деец. Констатациите на съда по съответните факти се извършват в мотивите на решението, а в диспозитива се посочва само извършено ли е от дееца претендираното престъпление. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не отговора на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Решение постановено по нередовна искова молба е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която е разгледан по същество иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), а делото върнато на първоинстанционния съд за поправяне на исковата молба след дадени указания, съобразно мотивиращата част на настоящето решение и срок за изпълнението им. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.