Решение № 7083 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Захарен комбинат - Пловдив АД срещу решение 7286/27.11.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 6789 по описа за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-29002922004815-091-002/14.03.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касатора за неправилно прилагане от съда на института на погасителната давност. Останалата част от касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на РА, а не за неправилност на съдебния акт за отхвърляне на оспорването срещу РА. Търсената от касационния жалбоподател защита е за отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и за отмяна на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен РА, с който в тежест на Захарен комбинат - Пловдив АД са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне в размер 1 800 000.03 лева и за лихви за забава в размер 293 202.17 лева в данъчен период м. 07.2021 г. Източник на задължението е извършена на основание чл. 78, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС корекция на ползван от ревизираното лице данъчен кредит в д.п.м. 07.2009 г. в размер 1 800 000.03 лева по 5 фактури за авансови плащания, издадени от Голдън груп 7 ЕООД в този данъчен период. Определянето на месец юли 2021 г. като данъчен период, в който се разваля доставката, е обвързано с изтичането на 30.06.2021 г. на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за правото на ДЗЛ да иска изпълнение по сключения от него с доставчика договор за СМР от 10.07.2009 г., както и да иска връщане на платените аванси, документирани с фактурите, по които е ползвано данъчното предимство. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Установяванията на първостепенния съд следват тези на решаващия орган от оспорването на РА по административен ред. Те включват констатация за сключен от жалбоподателя с Голдън груп 7 ЕООД договор за СМР от 10.07.2009 г., чието действие е удължено с пет анекса, като с последния срокът за извършване на строителните работи е до 30.06.2016 г. Съдът е приел, че е извършено авансовото плащане по фактурите на доставчика и за получателя е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Решителните му мотиви са за разваляне на доставката по договора за строителство с изтичането към 30.06.2021 г. на крайния срок, в който жалбоподателят е могъл да предяви насрещни искания, поради което в д.п.м. 07.2021 г. е било дължимо извършване на корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите за аванса. Решението съдържа отговор на доводите, че с РА не се признава правото на данъчен кредит по фактурите за авансови плащания и за изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК при начало на давностния срок 01.01.2010 г. Решение е валидно, допустимо и правилно. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т.д. 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Тези основания не са осъществени за съдебния акт предмет на инстанционен контрол. Правото на съдебно производство на Захарен комбинат - Пловдив АД за оспорването на РА съществува и е надлежно упражнено. Търсената защита е срещу декларативен утежняващ индивидуален административен акт, доколкото се установяват допълнителни публични задължения за ДДС и за лихви за забава. С РА не се установяват публични задължения за 2009 г., а за д.п.м. 07.2021 г. Източник на задължението за ДДС не е отказ на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено за д.п.м. 07.2009 г., а е изправен със средствата на данъчния контрол пропуск на ДЗЛ да коригира ползван данъчен кредит. Обикновената и абсолютната погасителна давност започват да текат от 1 януари на годината, следваща тази през която е следвало да се плати публичното задължение /вж. чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК/. От разпоредбите на чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 ЗДДС следва, че резултатът данък за внасяне за периода м. 07.2021 г. се внася от задълженото лице до 14.08.2021 г. Давността за публичното задължение тече от 01.01.2022 г. и не е изтекла в никое от проявленията ѝ към момента на образуване на ревизионното производство и на постановяване на заключителния му акт /за обикновената давност следва да се съобрази спирането по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК за времето от образуване на ревизионното производство с връчване на ЗВР на 02.11.2022 г. до издаването на РА на 14.03.2023 г./. В контекста на горното са неотносими доводите на касатора, основани на разбирането, че публичното задължение е било платимо през 2009 г. и погасителната давност за него тече от 01.01.2010 г. Решението на първостепенния съд съответства на материалния закон. При действието на чл. 78, ал. 4 ЗДДС задълженото лице дължи корекция на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, в който се разваля доставката независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Според решението на Съда по дело С-234/11 /т. 32/ Що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, то член 185, параграф 1 от Директивата установява принципа, съгласно който подобна корекция трябва да бъде осъществена по-специално когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, са настъпили след изготвяне на справка-декларацията по ДДС.. В хипотезата на изключението по чл. 25, ал. 7 ЗДДС изискуемостта на данъка не е обвързана с настъпването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС, а с предхождащото го цялостно или частично получаване на авансово плащане. Това прави относимо към промяната на факторите от значение за определяне на сумата за приспадане и дължимата корекция на ползвания данъчен кредит за авансови плащания погасяването на правото на иск на получателя за връщане на платеното и за изпълнение на насрещната престация. След изтичането на срока по чл. 110 ЗЗД за получателя не съществува възможността да си осигури чрез средствата на държавната принуда сурогат на липсващото доброволно изпълнение или доставката на услуга, чието съдържание е извършването на услугата /вж. чл. 9, ал. 1 ЗДДС/, следва да се приема за развалена. Затова и е дължимо прилагането на механизма за корекции, който е неразделна част от режима на приспадане на ДДС (вж. т. 39 от решението на Съда по дело С-257/11). В юрисдикционният акт на директора на ДОДОП София се отбелязва липсата на правен спор по съществуването на ползваното данъчно предимство. Отричането на правото на приспадане би било несъвместимо с корекцията по чл. 78, ал. 4 ЗДДС, тъй като предполага ползван данъчен кредит /така т. 59 и 60 от решението на Съда по дело С-78/12). Правомерно с РА е извършена корекция на ползвания от Захарен комбинат - Пловдив АД данъчен кредит и са установени публични задължения. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното съдебно решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 56 048 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение