Решение № 2685 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Тимагро В. М. В. С. М. срещу решение 2954 от 16.07.2024 г., постановено по административно дело 241/2024 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатена финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., с изх. 02-260-2600/5487/07.09.2019 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП) в частта му на направените намаление: по СЕПП 7537,76 лв., по СПП-6,87 лв., по ЗДП 3746,41 лв. и по СПК - 364,09 лв. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което посоченото УП бъде отменено в обжалваната му част и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в представен от процесуален представител писмен отговор излага становище за неоснователност на същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. От съдържанието на оспорения пред него акт правилно първоинстанционният съд приема за установено, че частите от процесните парцели, за които е отказано попадане попадат извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016 г. с изключение на два от парцелите. За последните по делото е установено безспорно, че процесните части за застъпени с друг производител, като за парцел 15970-196-9-2 е установено, че и касационния жалбодател и другият производител не представят необходимите документи, удостоверяващи правата им, а по отношение на частта от парцел 46749-2552-9-1 е установено, че касационният жалбодател има договор сключен договор за наем, но другият производител ползва същите въз основа на договор за аренда. Въз основа на установените факти, по които няма спор, съдът правилно и обосновано приема, че обжалваният пред него акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Наведеният довод за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта при спазване на изискванията за неговата форма е неоснователен. Съдът е обсъдил съдържанието на същия подробно и правилно е установил, че в същия се съдържат фактическите и правни основания за постановяването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение