Решение № 5992 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2017 г.

Решение № 5992 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община - Бургас, представлявана от кмета на общината, против решение № 1205/30.06.2017 г. по адм. дело № 1337/2016 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Общински съвет - Бургас, редовно призован, не се представлява. Ответниците: [фирма] и [фирма], чрез процесуалния им представител адв. Г., оспорват касационната жалба като недопустима и евентуално - неоснователна, по съображения подробно развити в писмена защита. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна, взела участие в първоинстанционното производство спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Оспореният пред първата инстанция акт на ОбС-Бургас, засяга частично територията на ПИ [номер], 675/4500 ид. части от който е предоставен в собственост на община Бургас, на основание влезлия в сила ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ от 2015 г., който е част от територията по ОУП, одобрен с отмененото решение на ОбС Бургас № 45-11/16.12.2014 г. Освен това отменителното решение на ОбС Бургас е взето по инициатива на община Бургас - докладна записка на зам. кмета на общината от 12.01.2016 г., обосноваваща правния интерес на общината да бъде конституирана като заинтересована страна в съдебното производство. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, по жалба на [фирма] и [фирма], Административен съд - Бургас е обявил за нищожно Решение по т. 23 от Протокол № 7/26.01.2016 г. на ОбС-Бургас, с което е отменено като нищожно Решение № 45-11/16.12.2014 г. на същия ОбС, в частта му, с която е предвидена промяна на източната граница на УЗ 2/Жг на [жк], [населено място], предвидена за високожилищно застрояване и съгласно правилата, утвърдени с ОУП според които в границите на УЗ се включва територията на УПИ [номер], кв. [номер]. Прието е от съда, че оспореното решение на ОбС Бургас е нищожно, поради пълна липса на законови предпоставки - процесуални и материалноправни за постановената частична отмяна на влязлото в сила Решение № 45-11/16.12.2014 г. на същия ОбС. Изложени са мотиви, че такава отмяна на влязъл в сила административен акт, каквото е отмененото решение на ОбС Бургас, е възможна на основание и реда, предвиден в Глава седма, чл. 99 и сл. АПК, който в случая не е спазен. Според съда оспореното решение е издадено на основания по ЗУТ, които не дават възможност за такава отмяна на влязъл в сила устройствен план, какъвто е ОУП на [населено място]. Обсъдени са и други хипотези на възможна отмяна, но според съда те са неотносими, тъй като касаят невлязъл в сила административен акт, какъвто в случая липсва. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка изводите на съда за нищожност на оспорения акт са законосъобразни. С оспореното решение на ОбС е отменено като нищожно друго неговото решение № 45-11/16.12.2014 г., в частта, посочена по-горе, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 62а, ал. 1 и 2 и чл. 103а ЗУТ. Извършената отмяна е по отношение на влязъл в сила административен акт за изменение на ОУП на [жк], [населено място], от органа, който го е издал. Разпоредбите, въз основа на които е издадено оспореното решение на ОбС, не дават компетентност на същия орган да отменя собственото си предходно взето решение по изменение на ОУП от 16.12.2014 г. изцяло или частично, както е в случая, поради нарушаването им. Цитираните разпоредби от ЗУТ са материалноправни и не предоставят компетентност на органа - издател на съответния акт да го отменя, поради незаконосъобразност или нищожност. Поради това правилни са изводите на съда, че от материалите към административната преписка не става ясно по кой процесуален ред е предприета отмяната на собственото му влязло в сила решение от ОбС-Бургас, за да бъде извършена преценка за неговата валидност, респ. законосъобразност. Липсата на такъв е мотивирало съдът да извърши проверка за приложението на други законови разпоредби, предоставящи такава компетентност. При тази проверка законосъобразно е прието, че органът би могъл да отмени свой влязъл в сила административен акт, при спазване на реда и основанията по чл. 99 и сл. АПК, регламентиращи възобновяването на административното производство. Този ред обаче изисква спазване на определена процедура, сезиране от конкретно посочени органи и лица, срокове в които това може да стане и разглеждане на производството по възобновяване по реда на Глава VI АПК, към която препраща чл. 103, ал. 2 АПК. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда, че в случая този ред и процедура не са спазени, което изключва възможността процесното решение да е взето на основание реда по Глава VII АПК. Възможността процесното решение да е издадено на някои от основанията по чл. 91 АПК, чл. 214а ЗУТ (отм.); или чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, правилно е игнорирана от съда, поради това, че тези разпоредби визират невлезли в сила административни актове, какъвто в случая липсва. В резултат на този анализ правните изводи на съда, че оспореното решение на ОбС - Бургас е нищожно, поради особено съществени нарушения на закона се явяват правилни. Отмяната на влязлото в сила решение на ОбС-Бургас от 16.12.2014 г., с обявяването му за нищожно в една част, на несъответно законово основание, и при грубо нарушение на условията, реда и основанията за това, по Глава VII АПК, която го допуска, води до единствено възможния извод за нищожност на този акт, поради особено тежки нарушения на закона и процедурата, при която това може да се извърши. Освен това посочените материалноправни основания по чл. 62а и чл. 103а от ЗУТ, не дават компетентност на ОбС-Бургас за отмяна на собственото му решение по ОУП, което също води до нищожност. Като е установил тази нищожност и я е обявил съдът е постановил обосновано и в съответствие със закона решение. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспореното решение е издадено на основание чл. 99, т. 1 АПК, за което в самото решение и преписка липсват данни. При липсата на такива данни касаторът, който не е издател на акта, не може да обоснове приложението на тази разпоредба. Още повече, че и в самото предложение на зам. кмета на община-Бургас до ОбС - Бургас, не е посочено, че отмяната на решението на ОбС-Бургас от 16.12.2014 г. в посочената му част, следва да се извърши по реда на възобновяването на адм. производство по Глава VII- чл. 99 и сл. АПК. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане от ответниците - търговски дружества, на същите следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на по 1440 лева за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адв. Г., съгласно представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие, установяващи заплащането им. От касатора липсва представител и изявление за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение