Решение № 1181 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, чрез гл. юрк. Режева като процесуален представител, против решение 220 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело 804/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците главният архитект на община Стара Загора и Драголов ауто ЕООД, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед ДК-11-СЗ-17 от 28.10.2022 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Стара Загора, с която на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж 19-713 от 11.10.2022 г., издадено от главния архитект на Община Стара Загора, за строеж Постройка за услуги (изграждане на допълващо застрояване - постройка за услуги: фундаментна плоча, стоманена носеща конструкция от колони, ригели и столици, оградни стени с гипсофазерни плоскости, стоманена покривна конструкция, покрита с термопанели със застроена и разгърната застроена площ 190,44 кв.м.), шеста категория, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07199.28.5 по КККР на [населено място], община Стара Загора, с възложител Драголов ауто ЕООД. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предписаната форма и със съдържанието, предвидено в чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на предвидената процедура по чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ, но при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че посоченото основание за отмяна на разрешението за строеж поради противоречието му с чл. 60, ал. 1 ЗУТ е неприложимо в конкретния случай. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, приема, че поземленият имот, в който е допуснато изграждане на постройката за услуги попада в урбанизирана територия, извън територията на населено място по смисъла на § 5, т. 6 ДР ЗУТ, поради което по отношение на разрешеното допълващо застрояване са неприложими хипотезите на чл. 58, чл. 59 и чл. 60 ЗУТ. Посочва, че предвиждането на постройката на границата с поземлен имот, който е с предназначение селскостопански път, не противоречи на изискванията на ЗУТ, доколкото разположението на такъв вид строеж е допустимо съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ и не превишава предвидените с подробен устройствен план план за застрояване (ПУП-ПЗ) устройствени показатели за имота. Съдът приема за необоснован изводът на административния орган за нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ поради констатираното при проверката по чл. 156, ал. 1 ЗУТ наличие на изпълнена и функционираща постройка, предмет на отмененото разрешение за строеж, както и съществуване на други сгради в имота, за които няма издадени строителни книжа. Излага съображения, че в оспорения акт липсват конкретни фактически установявания, че изграждането на постройката е започнало преди издаване на разрешението за строеж, както и не е обсъдено обичайното време за изпълнението на конкретните строително-монтажни работи. Според съда не са представени доказателства, че за периода от издаване на разрешението за строеж до извършената от длъжностните лица на РДНСК - Стара Загора проверка (16 дни) е обективно невъзможно изпълнението на строеж от вида на процесния, нито са цитирани общоприети или нормативно установени технологични стандарти, относими към подобен вид строителство, както и не са представени доказателства за липса на кадрова и материална обезпеченост на възложителя. Приема за недоказано и изложеното от органа за съществуването на други незаконни постройки в имота поради липса на описание в заповедта на конкретните строежи и непредставяне на констативни протоколи за установяване на такива. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: От приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че ПИ с идентификатор 07199.28.5 по КККР на [населено място] е идентичен с ПИ 028005 по КВС, който е образуван от разделянето на имот 028003, находящ се в м. "Могилата" в землището на [населено място]. С решение 754 от 16.05.2013 г. на Общински съвет - Стара Загора за ПИ 028003 е одобрен ПУП - ПЗ, с който се установява устройствена зона - Соп (смесена за общественообслужващи и производствени дейности), свободно средно застрояване, с височина до 15 метра за изграждане на обект: "логистичен център - търговско-складова база за промишлени стоки, шоурум", при следните показатели: максимална плътност на застрояване - до 60%; максимален коефициент на интензивност на застрояване - до 2.0; минимална озеленена площ - 25%, както и ПУП -парцеларен план (ПП) на елементите на техническата инфраструктура - кабелно трасе за външно ел. захранване. Предвиден е и транспортен достъп до имота, който се осъществява от полски път от север, представляващ ПИ 000 058. Променено е предназначението на имота в "др. склад. терен" и вида на територията на "населени места". От главния архитект е издадена е виза за проектиране на постройка за услуги 2 бр., допълващо застрояване съгласно чл. 41, чл. 42 и чл. 59 ЗУТ. По отношение на спорния по делото въпрос относно предназначението на територията, в която се намира процесният имот, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същата е урбанизирана. Това обстоятелство се установява от цветното копие-извадка на одобрения с решение 1779 от 30.06.2022 г. на Общински съвет Стара Загора общ устройствен план (ОУП) на община Стара Загора, от която е видно, че ПИ 07199.28.5 и съседните му образуват територия по смисъла на пар. 5, т. 8 ДР ЗУТ, обозначена в тъмнолилав цвят по схема 1.2.2 към него, с предимно производствено предназначение (Пп) и отразяване, че са урбанизирана територия. Същото предназначение за имота е отразено и в скицата, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Стара Загора. Предвид статута на имота, попадащ в урбанизирана територия, за който е одобрен застроителен план, съдът правилно приема, че процесното допълващо застрояване не попада в приложното поле на раздел X от ЗУТ Застрояване в неурегулирани територии. При тези данни допуснатото с отмененото разрешение за строеж застрояване не противоречи на изискванията на чл. 60, ал. 1 ЗУТ поради това, че е предвидено на северната имотна граница с ПИ 071999.28.58, представляващ селскостопански път и предвид разположението на постройката спрямо разрешена и изпълнена плътна ограда, с което да не е осигурена свободна площ за изграждане в бъдеще на нова улица, в какъвто смисъл са мотивите на оспорената заповед. Съдът при неправилно приложение на материалния закон приема обаче, че не е налице констатираното изпълнение на сградата, предмет на строителното разрешение преди издаването му. Разрешителният акт по чл. 148, ал. 1 ЗУТ се издава за бъдещ строеж. Затова е недопустимо такъв акт да се издаде за съществуващ строеж. В оспорената пред съда заповед е прието, че при извършената проверка на място от служители на РДНСК - Стара Загора е установено наличието на постройката за услуги, предмет на строителното разрешение, която е изпълнена и функционира като се извършват дейности по разглобяване на части на автомобили, измиване и складиране (автоморга). Посочено е, че актът на главния архитект на община Стара Загора е издаден при липса на предмет. В този смисъл е необоснован изводът на съда, че в оспорената заповед липсват фактически констатации относно времето на извършване на строителството, както и че от органа не са изложени съображения за обективната невъзможност да се изпълни строеж от този вид в рамките на периода от издаване на разрешителния акт до извършване на проверката по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Проверката е извършена на 27.10.2022 г. видно от съставения констативен протокол в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ, считано от датата на уведомяването на РДНСК Стара Загора с писмо вх. РС-СЗ-1580-02-919 от 14.10.2022 г. Обстоятелството, че обектът е изпълнен се установява и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, проведено на 10.05.2023 г. Функционирането на постройката като такава за услуги към този момент сочи на изграждането й преди издаване на строителното разрешение. Това е достатъчно да се приеме, че разрешението е издадено за съществуващ обект. От съда не е съобразено, че към датата на проверката от органите на ДНСК то не е влязло в сила. Издаването и влизането в сила на акта по чл. 148, ал. 1 ЗУТ е задължително условие, което следва да е налице преди да започнат строителните дейности. Основателно е възражението на касатора, че в процесното разрешение няма разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, което да позволява изграждане на строежа преди влизането на разрешителния акт в сила. В тази връзка разрешението придобива стабилитет след изтичането на срока по чл. 156, ал. 2 ЗУТ и на този по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорването му от заинтересованите лица. Липсата на влязло в сила разрешение към момента на извършване на строителството на сградата, предмет на акта, обосновава извод, че строежът е изпълнен в нарушение на изискването по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Осъщественото строителство, независимо дало е реализирано преди или непосредствено след издаване на разрешението, доколкото същото не е влязло в сила, е в противоречие с целта на закона и въведения с него разрешителен режим. Възражението на оспорващото дружество пред първата инстанция и настоящ ответник, че изграждането на строежа не е основание за отмяна на разрешението и констатирането на това обстоятелство е извън правомощията на директора на РНСК - Стара Загора е неоснователно. Контролът на органите на ДНСК се състои в извършването на цялостна служебна проверка за законосъобразността на строителните разрешения и заповедите за допълването им по арг. от чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Настоящият състав споделя доводите на касатора, че с оглед разрешените строително-монтажни дейности - фундаментна плоча, стоманена носеща конструкция от колони, ригели и столици, оградни стени с гипсофазерни плоскости, стоманена покривна конструкция, покрита с термопанели, следва да се приеме, че постройката е изпълнена преди издаване на строителното разрешение за нея. То не е способ за узаконяване на вече реализиран строеж. Като приема обратното, първоинстанционният съд постановява решението си при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспорването срещу заповед ДК-11-СЗ-17 от 28.10.2022 г. на началника на РДНСК Стара Загора - се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора, ответникът Драголов ауто ЕООД дължи направените по делото такива за двете инстанции общо в размер на 200 лева (по 100 лева за всяка от тях), представляващи юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на ДНСК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение