Решение № 9980 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2010 г.

Решение № 9980 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 21 от 1.02.2010 г., постановено по адм. дело № 730 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 060900222 от 13.07.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 399 от 11.09.2009 г. на ДОУИ - гр. Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит за м 10.2008 г. в размер на 46 152,40 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт, и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Агро Санти" ЕООД - гр. Мизия, представлявано от изпълнителния директор Евгений Иванов, чрез пълномощника адв. Д. Данаилов оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се възлагане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен по жалба на "Агро Санти" ЕООД ревизионен акт № 060900222 от 13.07.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 399 от 11.09.2009 г. на ДОУИ - гр. Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит за м. 10.2008 г. в размер на 46 152,40 лева. Съдът е осъдил данъчната дирекция да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1698 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт противоречи на материалноправни разпоредби. С ревизионния акт правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС предвид направения извод, че липсва доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по процесната фактура и не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, от което следва че данъкът е начислен неправомерно. Съдът е изложил подробно какви са изискванията за доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и е посочил, че изводът на органа по приходите за недоказаност на доставката е неправилен и се опровергава от представените по делото доказателства, които е обсъдил подробно. В резултат на това обсъждане на представените писмени и гласни доказателства съдът е извел извода, че е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесната стока - слънчоглед в съответното количество, по смисъла на чл. 28 от ЗСТЗ, според който търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма, т. е. договорът за покупко-продажба на слънчоглед е формален и със сключването му в законоустановената писмена форма е прехвърлено и правото на собственост върху стоките - предмет на същия, и е изпълнено изискването на ЗДДС за наличие на доставка. Съдът е обсъдил и останалите доказателства във връзка с прехвърлянето на правото на собственост - договор, сключен между страните, приемателно-предавателен протокол, свидетелски показания, безспорно установеното плащане на цената, договорите за съхранение на зърното в складовете на "Олива" АД, доказателствата за платените такси за съхранението, приемни бележки и др. Предвид това е направил извода, че доставката по фактурата е осъществена по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, данъкът е начислен за възникнало данъчно събитие и не е налице основание за прилагане на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че протоколът от 30.10.2008 г. не отразява фактическо предаване на стоките, тъй като не съдържа съществени реквизити - физическите лица, които представляват двете дружества, и липса на посочване на мястото, където се извършват фактическите действия по предаване на стоката. По делото не се спори, че между ревизирания субект "Агро Санти" ЕООД и доставчика "Стар-7" ЕООД на 1.09.2008 г. е сключен договор за доставка на 560 тона слънчогледово семе. Съставен е и приемателно-предавателен протокол от 30.10.2008 г., в който ясно са посочени страните по договора и съответно представляващите ги лица Лъчезар Василев и Светлан Станоев, като протоколът носи съответно и подписите на продавача и купувача. По делото са разпитани като свидетели тези лица, които недвусмислено за заявили, че положените подписи за купувач и продавач са положени от тях. Действително не е посочено мястото на съставяне на протокола, но това по никакъв начин не означава, че протоколът не е автентичен или недостоверен, както се твърди в касационната жалба. Предвид показанията на тези свидетели и преценявайки в тяхната съвкупност останалите писмени доказателства по делото - договор за съхранение на зърното между ревизирания субект и съдържателя на лицензиран публичен склад за зърно "Олива" АД - гр. Кнежа, платени такси за съхранение и доказателства за плащане на цената, съдът е стигнал до обоснования извод, че е налице реална доставка по процесната фактура. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Разпоредбата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Предвид това извън връзка със спора е възражението на касатора доколко прекият доставчик е спазил задълженията си към своите доставчици относно начина на използване на закупения слънчоглед. Затова правилен е изводът на съда, че органите по приходите неправилно са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от с. з., доколкото е прието, че по делото липсват безспорни доказателства за реална доставка на зърно. По изложените съображения обосновано и правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, като е приел, че не е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 1800 лв. и представляват изплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 534 от 20.05.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,