Решение № 2102 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2017 г.

Решение № 2102 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 2008/05.12.2016 г. по адм. д. № 1349/2016 г. на Административен съд - гр. Б., в частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. е осъдена да заплати на Р. Щ. А. обезщетение в размер общо на 2400 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 15.07.2011 г. -03.09.2014 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора гр. Б., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 19000 лв. К. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора за целия исков период. Сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. е осъдена да заплати на Р. Щ. А. обезщетение в размер общо на 2400 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 15.07.2011 г. -03.09.2014 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора гр. Б.. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през процесния период, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта и липса на денонощен достъп до медицинска помощ. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съдът е приел, че в конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в Затвора - гр. Б. надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни, относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението, в размер на 2400 лв, като в останалата част, до пълния претендиран размер от 19000 лв, съдът отхвърлил исковата молба като неоснователна. Решението в обжалваната част е частично неправилно, само относно размера на определеното обезщетение. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период ищецът е бил подложен на унизително отношение поради липсата на санитарен възел в килията и невъзможността през нощта да ползва тоалетна, липса на медицинска помощ през нощта, както и че ответникът не е осигурил на ищеца минимална жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимото за едно лице свободно пространство. Тези условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът е този, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответния ред, вреда и причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора гр. Б.. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в сила, следва да се приеме, че те не са били част от действащото законодателство към периода на исковата претенция. Независимо от това, на основание чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата, където се изтърпяват наказания, наложени с влезли в сила присъди. ЕКПЧ е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право. Следователно спазването на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. В този смисъл неоснователни са касационните доводи на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за недоказани противоправни действия и бездействия на негови длъжностни лица. Неоснователно касаторът ГДИН се позовава на решението на ЕСПЧ по делото "Георгиев срещу България" /решение от 15.12.2005 г. по жалба № 47823/99/, като избирателно цитира част от т. 486 от решението, за да обоснове тезата си за липса на нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В конкретния разгледан случай по посоченото дело, ЕСПЧ действително е приел, че "спорното отношение не достига изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната разпоредба, предвид относително кратката му продължителност". Този извод обаче не е от генерално значение, защото е свързан с фактическата обстановка по конкретния спор. Пълният прочит на решението показва, че съдът е отчел специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и здравословното състояние на жалбоподателя, обстоятелството, че е единствен обитател на килията и че продължителността на задържането е месец и половина. Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 13 вр. чл. 3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Настоящият състав на Върховния административен съд следва да отбележи, че неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в конкретния случай е направил. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай са налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. Б. при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност. Неоснователни са доводите на касатора, че не се установява определения с пилотното решение стандарт за лично пространство да е нарушен. Напротив, от справката, представена от затворническата администрация и свидетелските показания става ясно, че през целия исков период ищецът не е имал достъп до тоалетна и медицинска помощ в тъмната част на денонощието, както и че килията е била пренаселена. Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки размера на дължимото обезщетение. Изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, обезщетението за претърпените вреди възлиза на сумата от 1900 лв за посочения в исковата молба период - 15.07.2011 г. -03.09.2014 г. Предвид изложеното решението следва да бъде частично отменено за разликата до присъдения размер от 2400 лв, а искът в тази част съответно отхвърлен. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение