Решение № 5674 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2018 г.

Решение № 5674 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Дадурян от [населено място], чрез адв. И. Н. – АК П., срещу решение № 915/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2367/2017 г. на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-150 от 31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-2542-3/26.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено, а жалбата й против оспорения административен акт да бъде уважена. Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. П. с писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отхвърлил жалбата на Дадурян срещу решение № 2153-15-150 от 31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-2542-3/26.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ, с което на осн. чл. 54 а, ал. 1, чл. 54 б, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при зачетен осигурителен стаж в Р България и по законодателството на друга държава – Великобритания, й е зачетен осигурителен стаж до датата на прекратяване на трудовото правоотношение 04 г. 02 м., с който е отпуснато ПОБ за срок от 6 месеца за периода 14.03.2017 г. – 12.09.2017 г. в размер на 36, 61 лв. дневно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от представения формуляр СЕД U002 се установява, че потвърденият период на заетост по законодателството на Великобритания е от 28.06.2014 г. до 10.12.2016 г. ( 29 месеца и 13 дни), а декларираният осигурителен стаж, вписан в документ U004, е по-малък от периода на осигурена заетост - периодът на осигурителния стаж е с начална дата 05.12.2015 г. и крайна дата 10.12.2016 г., т. е. 12 месеца. Посочил е, че в хода на съдебното производство към делото е приобщена книжка U1, издадена на 02.02.2018 г. от дирекция "Данъци и митница" при Обединеното кралство, от която се установява, че осигурителният стаж от трудова заетост на Дадурян е за периода от 12.08.2014 г. до 15.12.2016 г., т. е. повече от 24 месеца. Извел е извод, че към момента на издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 151-00-2542-3/20.06.2017 г., този документ не е бил наличен и не е представен пред административния орган. Посочил е, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административния актове. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по подадено от жалбоподателката заявление с вх. № 151-00-2542/14.03.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а КСО. С разпореждане № 151-002542-1/24.03.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54 г, ал. 4 КСО - липсва необходимата информация за отпускане на ПОБ. С разпореждане № 151-002542-3/13.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК: необходимата информация за отпускане на ПОБ е подадена, представени са СЕД формуляр U002 и СЕД U004, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на жалбоподателката във Великобритания. С разпореждане № 151-00-2542-3/20.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – П. на Н. Дадурян е зачетен осигурителен стаж до датата на прекратяване на трудовото правоотношение 04 г. 02 мес., с който осигурителен стаж е отпуснато ПОБ за срок на обезщетението от 6 месеца за периода 14.03.2017 г. до 12.09.2017 г. Среднодневният осигурителен доход, от който е определено дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателката по месеци за 24 месечен период от 11.12.2014 г. до 10.12.2016 г. е 36, 61 лева/дневно. Дадурян е оспорила разпореждането пред по-горестоящия орган с твърдения, че неправилно е определен осигурителният доход за периода от 11.12.2014 г. до 10.12.2016 г., на база на който е определен размерът на ПОБ. Директорът на ТП на НОИ гр. П. е отхвърлил възражението на жалбоподателката и е потвърдил разпореждане № 151-00-2542-3/20.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Не е спорно между страните, че Дадурян има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а, ал. 1 КСО при зачетен осигурителен стаж както по законодателството на Република България, така и по законодателството на друга държава (Великобритания) на основание на международен договор, по който Република България е страна. Безспорно е също, че жалбоподателката е българска гражданка и като такава е гражданин на държава - членка на ЕС, както и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). Спорен от правна страна е въпроса досежно отпуснатия от административния орган размер на парично обезщетение за безработица. Изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата по чл. 61, пар 2 във връзка с пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, т. е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство. От представения формуляр СЕД U002 се установява, че прекратяването на заетостта на Дадурян е поради изтичане срока на договора, а потвърденият период на заетост по законодателството на Великобритания е от 28.06.2014 г. до 10.12.2016 г. ( 29 месеца и 13 дни). Декларираният осигурителен стаж, обаче, вписан в документ U004 е различен, а именно: компетентната институция е удостоверила период на доход по-малък от периода на осигурена заетост - периодът на осигурителния стаж е с начална дата 05.12.2015 г. и крайна дата 10.12.2016 г., т. е. 12 месеца. При установеното противоречие в данните, посочени в двата документа U002 и U004, административният орган е следвало да изясни причината за наличното разминаване. Допуснато е произнасяне при наличие на съществено противоречие в административната преписка. Право и задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК и да събере служебно доказателствата при постановяване на административния акт. Административният орган е следвало да изясни и да установи причината за несъответствието между удостоверения от държавата членка осигурителен стаж и указанията за средномесечен доход за период много по-малък от удостоверения такъв стаж. Съдът е следвало да отчете наличието на пороци при установяване на размера на обезщетението, с оглед противоречие в данните, касаещи осигурителен стаж и размер на осигурителния доход само за част от същия. Следвало е да се вземе предвид това обстоятелство с оглед факта, че надлежните органи от страната членка – Великобритания, са в състояние и удостоверяват надлежно средномесечния осигурителен доход, с оглед действително посочения стаж на лицето и в този смисъл да се отчете, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Още повече, че при заявяването на искането за обезщетение, жалбоподателката е депозирала и официални документи, удостоверяващи получените от нея осигурителни доходи по периоди и работодатели, които се намират в първоинстанционното дело. В хода на съдебното производство към делото е приобщена и книжка U1, издадена на 02.02.2018 г. от дирекция "Данъци и митница" на Обединеното кралство, от която се установява, че осигурителният стаж от трудова заетост на Дадурян е за периода от 12.08.2014 г. до 15.12.2016 г., т. е. повече от 24 месеца. Към момента на издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. П., действително този документ не е бил наличен и не е представен пред административния орган, но документът е относим за осигурителните права на лицето – установява периода, осигурителния стаж и трудова заетост, както и размера на средномесечното възнаграждение за съответния период. Тези данни е следвало да бъдат събрани и приобщени по преписката при първоначалното произнасяне от страна на органа, издал разпореждането за определяне на ПОБ. Съдът не е взел предвид новопостъпилия документ, удостоверяващ осигурителния период, като се е позовал на чл. 142, ал. 1 АПК (съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му). Поради това се налага извода, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неизясняване на спора от фактическа страна и до нарушение на материалния закон. Това представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. След отмяна на неправилното решение и в хипотезата на чл. 227 от АПК, касационната инстанция следва да реши правния спор по същество. Правомощието на съда, при отмяна на административния акт, да се произнесе по същество, вместо органа относно субективното материално право не е неограничено. В практиката си Върховният административен съд е извел две предпоставки за правилно прилагане на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК. Предмет на съдебното административно производство е законосъобразността на акта - чл. 168, ал. 1 АПК. Компетентността на съда да се произнесе по съществуването на субективното право или задължение възниква само тогава, когато е упражнил установителната (досежно нищожността) или отменителната си компетентност. Наличието на втората предпоставка е обвързано от характера на предмета на спора - да не е предоставен на преценката на административния орган или естеството му да не позволява решаването на въпроса по същество от съда. При наличието на някоя от горните хипотези е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, съгласно която след като отмени акта, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът следва да отмени обжалваното решение № 915/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2367/2017 г. на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на касаторката, както и решение № 2153-15-150 от 31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е потвърдено разпореждане № 151-00-2542-3/26.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ. Съдът постановява връщане на делото на длъжностното лице по чл. 54 ж КСО при ТП на НОИ П.. Последното трябва да се произнесе по искането на Дадурян от [населено място] по заявление с вх. № 151-00-2542/14.03.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица в хипотезата на чл. 54 б КСО. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 915/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2367/2017 г. на Административен съд гр. П. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ решение № 2153-15-150 от 31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е потвърдено разпореждане № 151-00-2542-3/26.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ. ИЗПРАЩА ДЕЛОТО като преписка на длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 КСО при ТП на НОИ П., което да се произнесе по искането на Н. Дадурян от [населено място] по заявление с вх. № 151-00-2542/14.03.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението не подлежи на обжалване.