Решение № 6820 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2017 г.

Решение № 6820 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Г. С. от гр. А., чрез адв. Стойчев против решение № 2352 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 2062/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, в писмено възражение по жалбата, чрез ст. юрк. Марчева и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради ненадлежен адресат на процесната заповед, като възраженията в тази насока не са обсъдени от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № А-1332/3.08.2016 г. на зам. кмета на Община А., с която е наредено да се премахне преместваем обект, съставляващ "навес, имащ слънцезащитна функция с размери 6,40 м/5,20 м, закрепен в двата края с метални колони върху терен - публична общинска собственост - тротоар, чиято конструкция е закрепена с болтове и гайки към тротоара". Прието е, че предмета на премахване съставлява такъв по чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДРЗУТ - обект, предназначен за обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническата експертиза, констатирала съответствие на разпоредения за премахване обект с този на място и описания в констативния акт. Установено е и покриване на критериите за преместваем обект, залегнали в чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на община А.. Безспорната липса на разрешение за поставяне на обекта, издадено от кмета на общината е възприета като достатъчно основание за премахването му по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, респ. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на община А.. Така постановеното решение е законосъобразно. Обосновано и в унисон с приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза, административният съд е определил процесния обект на премахване като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, с оглед неговите характеристики. Констатациите на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на слънцезащитното съоръжение /навес/ съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, и сочат на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, за поставянето на който в имот общинска собственост е изискуемо разрешение за поставяне и то по одобрена актуална схема за разполагане на обекта. При липса на тези предпоставки, обекта подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ. Безспорна е и възможността за демонтаж на съоръжението, без нарушение на целостта му и ползването по предназначение на друго място, което отново сочи на преместваем обект. Възраженията за попадане на обекта в изключителната хипотеза на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. са неоснователни, тъй като без разрешение за поставяне са само "леки слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори, поставени на определените места. В този кръг не попада процесния обект, предвид характеристиките му, описани от вещото лице - поставен пред ресторант, върху общинска собственост, закрепен с метални колони, болтове и гайки към земята. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на административната процедура по чл. 26 и чл. 34 АПК, тъй като С. Г. С. е бил активен участник в производството, в качеството си на управител на "В. 09" ООД, наемател на ресторанта. В подадените лично от С. възражения и молби, нееднократно се сочи, че процесното съоръжение е постановено за обслужване търговската дейност на заведението, като е преценено, че за него не се изисква разрешение за строеж. С оглед на това се явява неоснователен доводът и за ненадлежен адресат на заповедта. В случая не се касае за премахване на незаконен строеж по чл. 225а ЗУТ, за да се определя кръга на адресатите единствено по отношение на собственика и възложителя. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,