Решение № 11291 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2019 г.

Решение № 11291 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Б. против решение № 281 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 507/2017 г. на Административен съд - С. З.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. С допълнителна молба по делото прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените в молбата въпроси. Ответникът - Районен съд – С. З., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. М. Р., изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. Б. против действия на Районен съд – С. З. като администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно предоставяне на лични данни на жалбоподателката, както и наименованието и ЕИК на представляваното от нея дружество в решение, постановено по гр. дело № 3196/2013 г. по описа на Районен съд – С. З., качено в интернет пространството чрез електронния адрес на Районен съд – С. З. "www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm". Искането е квалифицирано от жалбоподателката по реда на чл. 250 и чл. 252, ал. 1 и ал. 2 от АПК. С разпореждане от 14.11.2017 г. съдът е установил, че изложеното в искането и в допълнителна молба на Бъчварова не касае извършени действия от административен орган, които не се основават на административен акт или на закона, а изложените обстоятелства сочат за неоснователно бездействие, но в случая е налице основание за провеждане на предвидено в ЗЗЛД производство, свързано с нарушаване на правата на физическо лице, което може да обжалва действия и актове на администратор на лични данни по съдебен ред пред съответния административен съд. Установено е, че към 19.10.2017 г. трите имена на жалбоподателката и наименованието, адреса и ЕИК на представлявано от нея дружество са се съдържали в публикуваното на интернет страницата на Районен съд - С. З. процесно решение в тяхната цялост, като към 23.10.2017 г. от публикуваното в интернет решение от 25.04.2014 г. на Районен съд – С. З. имената на жалбоподателката са обезличени и са заменени с инициалите й, като са останали публикувани в цялост наименованието, адреса и ЕИК на представлявано от нея дружество. С решение № 281 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 507/2017 г., предмет на оспорване, съдът приема, че жалбата на Бъчварова в частта й срещу мълчалив отказ на Районен съд - С. З., постановен по молба на Бъчварова от 22.08.2017 г. за заличаване на неправомерно представени лични данни – трите й имена, съдържащи се в текста на решение по гр. дело № 3196/2013 г. на Районен съд - С. З., публикувано на електронен адрес www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm, е неоснователна, тъй като личните данни на жалбоподателката са обработени в обществен интерес, т. е. при условията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД и при спазване изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД и отхвърля жалбата в тази част. Съдебният състав приема също, че жалбата в частта й относно молбата от 22.08.2017 г. до Районен съд - С. З., за заличаване на неправомерно представените данни, касаещи наименованието, адреса и ЕИК на представлявано от Бъчварова дружество, съдържащи се в текста на решение по гр. дело № 3196/2013 г. на Районен съд - С. З., публикувано на електронен адрес www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm е недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗЗЛД, законът урежда защитата на правата само на физическите лица при обработването на личните им данни, като извън приложното поле на закона остава обработването на данни, които засягат юридически лица, включително наименованието и адреса, правната форма на юридическото лице и ЕИК. Прието е, че ЗЗЛД не регламентира задължение на административния орган да се произнася с нарочен акт по искане за данни, касаещи юридическо лице, поради което непроизнасянето по молба, с която е направено такова искане, не може да се смята за мълчалив отказ. По тези съображения, съдът е оставил жалбата в тази част без разглеждане като процесуално недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт, тъй като непроизнасянето на административния орган няма характер на мълчалив отказ и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е прекратил производството по делото. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд стигна до извода, че решението на Административен съд – С. З. в частта, в която жалбата на Бъчварова срещу мълчалив отказ на Районен съд - С. З., постановен по молба на Бъчварова от 22.08.2017 г. за заличаване на неправомерно представени лични данни – трите й имена, съдържащи се в текста на решение по гр. дело № 3196/2013 г. на Районен съд - С. З., публикувано на електронен адрес www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm, е отхвърлена, е недопустимо. Съдът правилно е установил фактите по делото, но тъй като е бил сезиран само с искане по реда на чл. 250 и чл. 252, ал. 1 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, с анонимизиране на решението на сайта на ответника към 23.10.2017 г. е отпаднал правният интерес на жалбоподателката да поддържа жалбата, тъй като същата е постигнала целта на жалбата - имената й са инициализирани. По време на производството пред първата инстанция е възникнало правното основание на чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на производството и АС, като не е оставил жалбата без разглеждане в тази част и не е прекратил производството, е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата и отсъствието му прави жалбата недопустима. Ето защо, като разглежда жалбата на И. Б. против действия на Районен съд – С. З. като администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно представяне на лични данни на жалбоподателката в решение, постановено по гр. дело № 3196/2013 г. по описа на Районен съд – С. З., качено в интернет пространството чрез електронния адрес на Районен съд – С. З. www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm по същество, съдът постановява недопустим съдебен акт, който в тази част подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване. В частта, в която жалбата на И. Б., е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено относно молбата й от 22.08.2017 г. до Районен съд - С. З., за заличаване на неправомерно представените данни, касаещи наименованието, адреса и ЕИК на представлявано от нея дружество, съдържащи се в текста на решение по гр. дело № 3196/2013 г. на Районен съд - С. З., публикувано на електронен адрес www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm, решението на Административен съд – С. З. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът приема, че ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В случая неправомерно представените данни, чието заличаване е поискано, касаещи наименованието, адреса и ЕИК на представлявано от Бъчварова дружество, съдържащи се в текста на решение по гр. дело № 3196/2013 г. на Районен съд - С. З., публикувано на електронен адрес www. rs-sz/com/Reshenia/2014/apr/03634513/19632514. htm с молбата й от 22.08.2017 г. до Районен съд С. З., не попадат в приложното поле на ЗЗЛД, уреждащ защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и следователно за органа не възниква задължение за произнасяне и не се формира мълчалив отказ, т. е. липсва предмет на оспорването. Правилно съдът приема, че след като не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, подадената до съда жалба в тази част е недопустима. Наред с изложеното, съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В съответствие с чл. 269, ал. 3 от ГПК, решаващият съд намира, че посочените от касаторката разпоредби не пораждат съмнение и не обуславя необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държавата - членка на Европейския съюз съгласно чл. 267 от ДЕС, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо, за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече приетото се ползва със задължителна сила. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отхвърли, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от касаторката не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. Предметът на спора е напълно изяснен, приложимите разпоредби са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. П. тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,