Решение № 8480 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2010 г.

ВАСVI отделение23.06.2010 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 22.01.2010 г., постановено по адм. дело № 425 от 2009 г. на Бургаския административен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 8480 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 22.01.2010 г. по адм. дело № 425 от 2009 г. Бургаският административен съд е обезсилил т. 4 до т. 8 и т. 10 до т. 33 от задължителните предписания вх. № 0433-100-01 от 15.01.09 г., дадени на основание чл. 108 КСО от Христина Василева, Калина Русева, Любка Кирова и Петрана Бозуковa - финансови ревизори при РУ "Социално осигуряване" Бургас, на Ъ - Бургас. Против това решение на административния съд финансовите ревизори Христина Василева, Калина Русева, Любка Кирова и Петрана Бозукова са подали касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административния съд е констатирал, че със заповед № 450 от 18.07.2008 г. на РУ "Социално осигуряване" са били назначени първоначално четири ревизори за извършване на финансова ревизия в осигурителя "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, които впоследствие са били увеличени на девет души със заповед № 546 от 06.10.2008 г. на същия директор и че задължителните предписания били издадени /подписани/ от четири ревизори при положение, че ревизията е извършена от девет ревизори. При тези констатации административният съд, за да отмени задължителните предписания в обжалваната част, е приел, че те били нищожни, защото не били подписани от всички /девет/ ревизори, които са участвали в назначената ревизия. Това становище на административния съд е неправилно. Съгласно чл. 107 КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. С чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО се дава право на контролните органи при НОИ, при изпълнение на служебните им задължения, да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. След като КСО не възлага компетентност на всички финансови ревизори, определени за извършване на ревизия, с това той указва, че въпросната компетентност се притежава от всеки финансов ревизор, участвал в ревизията. По този начин финансовият ревизор придобива качеството на орган, който се явява компетентен да издава задължителни предписания. Следователно, финансовите ревизори, които са издали обжалваните задължителни предписания са били компетентен орган да извършат това действие, поради което същият акт е действителен, както неправилно е приел административният съд. Следва решението на административния съд да се отмени по касационен ред и делото се върне за ново разглеждане, тъй като липсва надлежно мотивирано решение по същество на спора. При новото разглеждане на делото следва да се призовава РУ "Социално осигуряване" вместо финансовите ревизори, издали задължителните предписания. Като участващо лице в административния процес се приемат не отделните органи, а съответната администрация, конкретизирана в случай на обжалване на актове на органи в РУ "Социално осигуряване", от която изхожда обжалвания акт. Затова администрацията на съответното РУ "Социално осигуряване" като административна личност е страна в административното производство. След като обжалваните задължителни предписания са били издадени от финансови ревизори в РУ "Социално осигуряване", последното следва да бъде призовано като страна по делото. Призоваването само на РУ "Социално осигуряване" е достатъчно да се приеме, че страните са правилно конституирани и обратно - призоваването на финансовите ревизори съставлява процесуално нарушение в случая. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 22.02.2010 г. по адм. 11120 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай По изложените съображения Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1