Решение № 6990 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2018 г.

Решение № 6990 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министерството на външните работи против решение № 3684 от 04.06.2018 г. по адм. дело № 2936/2018 г. на Административен съд – С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Х. А., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С.-град е осъдил Министерството на външните работи да заплати на Х. А., на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл обезщетение за периода, през който не е заемал държавна служба от 28.08.2015 г. до 28.02.2016 г., в размер на 4 700 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2017 г. до окончателното му изплащане. Съдът е изяснил спора от фактическа и правна страна и правилно е приложил материалния закон при решаване на спорния въпрос по делото за размера на претендираното обезщетение. По делото е установено, че със заповед № Т-7171 от 28.08.2015 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Х. А.. С решение № 10613 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 10991/2015 г. на Върховния административен съд, V-то отделение, оставено в сила с решение № 2522 от 28.02.2017 г. по адм. дело 14590/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. В срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл ищецът се е явил да заеме длъжността, на която е бил назначен преди прекратяване на правоотношението. Със заповед № Т-953/07.03.2017 г. на министъра на външните работи Х. А. е възстановен на длъжност "младши експерт" в Дирекция "Бюджет и финанси", отдел "Дипломатически представителства". Определена му е основна месечна заплата в размер на 869. 00 лв. При решаване на въпроса за дължимото обезщетение на служителя, съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл размерът на същото следва да се определи съобразно размера на основната заплата за длъжността, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Уволнението е признато за незаконно по см. на чл. 104, ал. 1 ЗДСл считано от момента на влизане в сила на решение № 10613 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 10991/2015 г. на Върховния административен съд, V-то отделение – 28.02.2017 година. Съгласно удостоверяването, направено от ответника с писмо изх. № 04-01-679 от 16.04.2018 г., основната заплата на служителя за длъжността, на която е възстановен, към 28.02.2017 г. би била 790 лв. Установено е също, че за исковия период 28.08.2015 г. до 28.02.2016 г., през който не е заемал държавна служба, Х. А. не е работил по друго трудово или служебно правоотношение. При тези фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на обезщетение на служителя и претенцията на Х. А. е основателна. Съдът точно е приложил правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл при определяне на размера на следващото се обезщетение, като е присъдил същото в размер на 6 месечни основни заплати, на базата на основната залата за длъжността "младши експерт" към 28.02.2017 година. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да съобрази размерът на основната заплата на служителя към момента на прекратяване на служебното му правоотношение – 28.08.2015 година. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл ясно сочи, че стойността на обезщетението се определя съобразно основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно, а в случая касаторът е посочил, че за длъжността "младши експерт" основната заплата е 790 лв. Съдебната практика на която се позовава касаторът в касационната жалба - решение № 3839 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 14383/2016 г. на Върховния административен съд, V-то отделение, е постановена при различни фактически установявания и в този контекст не съдържа различно тълкуване на правилото по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на присъдената законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 28.02.2017 г. до окончателното му изплащане. Претенцията за лихви е заявена от ищеца и съдът правилно е уважил същата, с оглед основателността на претенцията за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Обстоятелството, че за периода от 28.02.2017 г. до предявяване на иска в съда не е присъдил дължимите мораторни лихви в абсолютна сума не обуславя неправилност на съдебния акт. Още повече това е въпрос, които би следвало да бъде повдигнат от заявителя на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не от ответната страна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационната инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,