Решение № 13924 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2009 г.

Решение № 13924 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано две касационни жалби: по касационна жалба от Калина Тодорова Божкова, чрез пълномощника й - адв. Станислав Славов, със съдебен адрес: гр. Варна, против Решение № 194/12.02.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, ХХХI състав, по адм. д. № 2828/2008 г. и по касационна жалба от Областния управител на област Варна, против същото решение. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта за ПИ № 2567, ПИ № 4617 и ПИ № 9691, образуващи общо площта на бивш имот с пл. № 2567 по предходния КП, по жалбата на Никола Киров Станев от гр. Варна и е върнал преписката на областния управител на област Варна за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението, като е присъдил и направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното:Производството е образувано по жалба от Никола Киров Станев, който се легитимира като правоприемник на бивш ползувател на имота, реализирал правомощието си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на транслация по договора за продажба по нот. акт № 90, том IV, рег. 5754, д. 687/2002 г. са 600 кв. м. - ид. части от обща площ от 1011 кв. м. Отчитайки обема на правата на Никола Станев при изготвянето на процесния ПНИ, но в съответствие само с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, на него е отреден ПИ № 2567 с площ от 600 кв. м. От разликата над 600 кв. м. е образуван нов имот за възстановения собственик с № 4617 с площ от 307 кв. м. Действително, тази разлика надвишава 250 кв. м, но площта на новообразувания имот не е съобразена с обстоятелството, че имотът попада в селищно образувание, което представлява урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ. Приложима е разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, регламентираща по отношение на ПНИ касаещи урбанизираните територии, приложимост и на ЗУТ. Новообразуваният имот не отговаря по размери и лице на изискванията на ЗУТ. Налице е хипотезата на чл. 28, ал. 7, пр. последно от ППЗСПЗЗ, поради което разликата над 600 кв. м. от бивш имот с пл. № 2567 следва да остане в имота на ползвателя. При липса на условията за образуване на нов ПИ № 4617, разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ по отношение на необходимостта от осигуряване на достъп чрез път, не би могла да намери приложение. Ето защо съдът е приел, че както с образуването на новия ПИ № 4617, така и със заснемането на ПИ № 9691, при изготвянето на ПНИ е допуснато нарушение на приложимия материален закон. Още повече, че предвиденият път засяга непосредствено изградения в ПИ № 2567 гараж, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба на заинтересованата страна Калина Тодорова Божкова се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че касаторката е придобила правото на собственост въз основа на Решение № 535/20.07.1998 г. на ПК - Варна, с което на наследниците на Георги Янев Барбов се възстановява процесния имот. Неоснователно е прието, че имот № 4617 е неправилно новообразуван по ПНИ. Този довод не кореспондира с нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя, се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Новообразуваният имот с № 4617 е с площ от 307 кв. м., т. е. същият отговаря на нормативно определеното изискване на ал. 7 за площ не по-малка от 250 кв. м. Неправилно е становището на съда, че по отношение на конкретния имот следва да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че за урбанизираните територии следва да се прилагат нормативите и разпоредбите за устройство на територията. Така новообразуваният имот № 4617 отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която в случая се прилага субсидиарно с разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която е посочено, че разликата над 600 и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуването на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м., какъвто в случая е ПИ № 4617. Неправилно се приема, че при проектирането на ПИ 4617 е следвало да се съобрази съществуването в имота на жалбоподателя на гараж. Разпоредбата на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ изключва тази възможност, защото в нея е посочено съобразяване само със заварени сгради/извън второстепенни, временни и стопански постройки. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СТЕ, съгласно която не следва съобразяване със съществуващия в имота на жалбоподателя гараж. Вещо то лице при разпита си е посочило и че новообразуваният имот има достъп с проектирания до него път с дължина от 29.50 л метра. Това обстоятелство се потвърждава и от разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че за всеки имот се осигурява достъп до улица или път. С оглед на което новообразуваният имот е определен в съответствие с правилата на чл. 28, ал. 6 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ и местоположението му е съобразено със съществуващите в имота сграда, съоръжения и трайни насаждения, като са спазени изискванията за отстояние на сградата от съседните имоти. В касационната жалба на Областния управител на област Варна се правят доводи за неправилност на постановеното решение, изразяващи се в следното: Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно-възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За всеки правоимащ по реда на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради. Тези имоти запазват своите граници и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м и имат осигурен достъп до път или улица. В конкретния случай жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ № 2567, въз основа на нот. акт № 90/26.02.2002 г. Описаният имот по нот. акт е с площ от 600 кв. м. - ид. част от 1011 кв. м. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 имотът е ограничен до 600 кв. м. площ. От разликата над 600 кв. м. е образуван нов имот за възстановен собственик с № 4617, с площ от 307 кв. м. и е уреден достъпът до новообразувания имот. От приетото заключение на вещото лице се установява, че ПИ № 2567 по ПНИ отговаря на техническите изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Относно заключението за имот № 4617, вещото лице е излязло извън кръга на поставените му задачи. На вещото лице не е поставена задача да изследва ПИ 4617 отговаря ли на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно е възражението, че следва да се прилагат нормите на ЗУТ. В случая става дума за ПНИ за селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са приложими нормите на специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените площи до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуването на нов имот, не по-малък от 250 кв. в, което изискване е налице. Безспорно установено е освен това, че и двата имота имат излаз на улица. Новообразуваният път № 9691 е с ширина 3,50 м и отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 5. Неоснователно е и твърдението, че ПНИ е незаконосъобразен, защото не е съобразен със съществуващия в имот № 2567 гараж. При проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради/извън второстепенни, временни и стопански постройки (в самия имот. Заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание безспорно установява, че сградата се намира в северозападната част на ПИ № 2567, гаражът е второстепенна постройка и не е основна по смисъла на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Освен това за гаража не са представени доказателства, че е законно изграден и за него има строителни книжа. В тази връзка решението не отчита правнозначими факти, имащи отношение към спора. Ответната страна: Никола Киров Станев, с писмени възражения оспорва и двете касационни жалби като неоснователни. В тях се поддържа, че мотивите на съда са правилни и е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, на които новообразуван ПИ № 4617 не отговаря на - няма минимална площ от 400 кв. м, правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение и с проектирането на пътя, който засяга гаража, при нарушение на изискванията на материалния закон. Заинтересованата страна:Кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са неоснователни. След изпълнение на задълженията по чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че след като процесните имоти попадат в селищно образуване, представляващо урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 ЗУТ, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ, се явява приложим и чл. 19, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3 ЗУТ относно изискванията, на които трябва да отговарят новообразуваните имоти в тези територии. След като в разпоредбите на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че се възстановява земята на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м., при условията и по реда определени с ППЗСПЗЗ, следва да бъдат точно съобразени всички изисквания на този нормативен акт, вкл. посочената по-горе ал. 9 на чл. 28, което изрично предвижда за урбанизираните територии спазването на минимални размери съгл. правилата и нормите за устройство на територията. Посочените разпоредби се явяват специални и относими към урбанизираните територии, като с последното изречение на ал. 9 на чл. 28 ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил изключения на тези правила до по-малкия размер и само до размера на раздадените места, т. е. за бившите ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Съгласно чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ местоположението на новообразуваните имоти следва да се съобрази със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения като не са предвидени изключения относно вида им. В този смисъл не биха могли да се възприемат тезите в касационните жалби, относно съществуващия масивен гараж, който се засяга в нарушение на чл. 28 ал. 6 ППЗСПЗЗ. След като в конкретния случай от неоспореното експертно заключение се установява, че при определяне на процесните новообразувани имоти са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3 ЗУТ и чл. 28, ал. 6 и 9 ППЗСПЗЗ, изводът за незаконосъобразност на адм. акт в оспорената му част се явява законосъобразен. Разгледани по същество касационните жалби са основателни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно представените по делото доказателства и направените от него изводи противоречат на установената фактическа обстановка и на закона. На първо място съдът не е отчел факта, че жалбоподателят Станев не е бивш ползувател на процесния имот, а е трето лице, придобило по силата на извършена покупко-продажба с нот. акт № 90/26.09.2002 г. недвижим имот от 600 кв. м., възстановен в този размер на бившите ползватели. Като трето лице той става собственик на 600 кв. м., но не придобива правата на бившите ползватели по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за изкупуване на други части от имота, правото на собственост върху който е възстановено на бившите собственици. Видно от съдържанието на посочения нот. акт, освен 600 кв. м. от земята, бившите ползватели са продали на жалбоподателя Станев и масивна сграда на два етажа, но не са му продали гараж. По делото не са представени никакви доказателства за законност на строителството на гаража, а освен това същият не е постройка по смисъла на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с която да е е следвало да се съобрази при проектирането на границите на новообразуваните имоти. Съобразяват се само заварените сгради/извън второстепенни, временни и стопански постройки (,а освен това няма доказателства гаражът да е заварена сграда. Видно от писмените доказателства и заключението на вещото лице, проектираният и отреден за жалбоподателят Станев имот отговаря както на установеното му право на собственост, така и на всички нормативни изисквания за отреждането му. Следователно неговите права не са нарушени с нищо с оспорената заповед на областния управител. След като неговите права не са засегнати, то той няма и правен интерес да оспорва правата на бившите собственици по отношение на отредения за тях имот. От друга страна отреждането и на бившите собственици не е в нарушение на закона, а е съобразено с разпоредбите на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и на разпоредбите на чл. 28, ал. 1, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ. По отношение на приложението на чл. 28, ал. 9 следва да се има пред вид следното: От заключението на вещото лице е установено: ПВ регистъра към ПНИ (стари имотни граници) за собственик на имот № 3397, целият с площ от 5990 кв. м. е записан Георги Димитров Барбов-наследодател на заинтересованата страна Калина Тодорова Божкова, на основание решение на ПК по заявление вх. № 40425. В границите на този стар имот попадат част от 565 кв. м. от имот № 2567, собственост на жалбоподателя Станев по нот. акт № 90/2002 г. Имотът, описан в КНА № 68/1994 г., индивидуализиран с пл. № II-1567 по проекторегулационния план на"Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид"е отразен в помощния кадастрален план с № 2567 с площ от 1011 кв. м., в границите на който са новообразуваните имоти № 2567=600 кв. м., НПИ № 9691=104 кв. м. и НПИ № 4617=307 кв. м по ПНИ. Новообразуваният път е всъщност част от бившия имот, който заедно с НВПИ № 4617 е с площ от 411 кв. м., т. е. частта от имота след приспадане на отредените за бившия ползувател и предмет на покупко-продажбата по нот. акт 90/2002 г. 600 кв. м., е в размер на 411 кв. м., която площ надхвърля изискуемата от ППЗСППП 250 кв. м. Образуването на пътя (вместо отреждането на имот в размер на 411 кв. м. за бившите собственици) е наложено от изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която допуска проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3.5 м., което изискване е спазено. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектирането на достъп до път като част от имота с широчина 3.5 м. В конкретния случай, именно защото имота се намира в урбанизирана територия, е проектиран път. Разпоредбите на ЗУТ се прилагат доколкото специалния закон не е предвидил друго, а от друга страна и разпоредбите на чл. 19 (ал. 5, 6 и 7) от ЗУТ предвиждат възможност за регулиране на имотите, когато това се предвижда от ПУП, без да се спазват нормите по ал. 1. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. С оглед изхода на делото следва да се присъдят на касатора Калина Тодорова Божкова направените по делото разноски в размер на 500 лв., установени по представеното адв. пълномощно пред първата инстанция и поискани от нея. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,