Решение № 8626 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2011 г.

Решение № 8626 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът EТ "Тони - СК - Стоян Капитанов" моли да бъде отменено решение № 897/30.06.2011 г. по адм. д. № 1170/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 2/19.03.2010 г. на началник Митница Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли ППСПДВ да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Тони - СК - Стоян Капитанов" против ППСПДВ № 2/19.03.2010 г. на началник Митница Бургас за определяне като подлежащи на принудително събиране на митнически задължения по транзитна операция по ТИР карнет № RХ56005299, приключен със злоупотреба или измама така: мито - 11456,65 лв, ДДС - 21 389,48 лв, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението - 17.10.2007 г. Стоката по транзитната операция е била предназначена за доставяне в Словакия. След обмен на информация със словашката митническа администрация е установено, че документът за приключване на транзитната операция е неистински, тъй като стоката не е представяна пред митническите органи на Словакия. Издадено е решение № 1768-А/27.01.2010 г. на началника на МП - Лесово, с което на основание чл. 203 § 1 и чл. 214 МК е определено митническо задължение по ТИР карнет № RХ56005299 мито 11 458,65 лв, ДДС - 21 389,48 лв. и е даден 10-дневен срок на касатора от датата на връчване на уведомлението за вземане под отчет на задълженията да внесе дължимите суми. Уведомлението е връчено на касатора на 1.02.2010 г. Съдът е приел, че решението на началника на МП - Лесово е влязло в сила, тъй като не е оспорено в срок. Дължимите суми не са били платени в дадения срок и е издадено процесното ППСПДВ, с което касаторът е задължен да внесе определените задължения със законната лихва, считано от 17.10.2007 г., когато е възникнало митническото задължение. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касатора, които са идентични, с направените в касационната жалба. Необосновано съдът е приел, че в ППСПДВ не е посочено основанието за издаване на акта. Видно от ППСПДВ като основание за възникване на митническото задължение, определяне размера на митните сборове са посочени чл. 35 ЗМ, 29 МК, 203 ЗМ и чл. 214 МК, а за лихвите - чл. 232 § 1 б. "б" МК. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая размерът и дължимостта на задълженията са определени с влязлото в сила решение на началника на МП-Лесово, но поради неплащане на задължението в срок, се е наложило да се издаде процесното ППСПДВ, което на основание чл. 211в, ал. 2 ЗМ и чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК съставлява изпълнително основание. Обобщението в решението, че ППСПДВ съставлява акт само по събиране на вземането, а не по неговото установяване надхвърля предмета на делото и поради това е неправилно. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията, касаещи резултатите от процедурата по обмен на информация със словашката митническа администрация, които е следвало да се обсъдят в производство по обжалване на решението на началника на МП - Лесово. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното ППСПДВ съдържа достатъчни мотиви относно възникване на задължението и определяне на неговия размер. По делото е била назначена счетоводна експертиза, която е установила митническа облагаема стойност по-висока от определената в оспореното ППСПДВ и съдът обосновано е отхвърлил възражението за неправилно изчисление на задълженията. Законосъобразен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното пред него ППСПДВ. Правилен е изводът на съда, че не е нарушена Конвенцията ТИР като не е потърсена отговорността на солидарно отговорната АЕБТРИ. Решението е неправилно в частта, с която не е отменено оспореното ППСПДВ в частта, с която са определени лихви от 17.10.2007 г. - когато е възникнало митническото задължение до изтичане на срока за доброволно плащане. Уведомлението за дължими мито и ДДС, и вземането им под отчет е връчено на касатора на 1.02.2010 г., от която дата тече 10-дневен срок за доброволно плащане. Касаторът е в забава да плати задължението след изтичане на този срок. Срокът е изтекъл на 11.02.2010 г., поради което касаторът е в забава да плати задълженията от 12.02.2010 г., от която дата следва да се изчисляват лихвите за забава. Този извод следва от чл. 232 § 1 б. "б" МК, според който, когато митните сборове не бъдат платени в определения срок се събират с лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК митническите органи могат да не събират лихва, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни по преценка на митническите органи, но изисква срокът да е определен. Неправилен е изводът на съда, че митните сборове се дължат от възникване на митническото задължение. От възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване по чл. 221 § 1 МК, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която не е отменено ППСПДВ в частта, с която са определени като дължими лихви от 17.10.2007 г. до 11.02.2010 г. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на постановлението. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,