Решение № 3748 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2008 г.

Решение № 3748 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 2 - 8 във връзка с чл. 132, ал. 2, 5 АПК. Образувано е по касационни жалби от Румяна Димитрова Йорданова чрез адвокат Искра Славкова Атанасова-Давидова и от Петър Иванов Димитров против решение № 445 от 3.10.2008 г. по адм. дело № 494/2008 г. на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Петър Иванов Димитров, като наследник на Руса Цанкова Тошманова против заповед № РД-12-811 от 1.04.2008 г. на кмета на община Плевен. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Заинтересованите страни не вземат отношение по тях. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че възраженията относно пропуснати срокове за извършване на оценка, респ. за възникнали права на наследниците на бившата собственица са неотносими към спора. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Петър Иванов Димитров, като наследник на Руса Цанкова Тошмакова против заповед № РД-12-811 от 1.04.2008 г. на кмета на община Плевен. С нея е одобрена оценка в размер на 537 лева за новообразуван поземлен имот № 701.1478 с площ от 734 кв. м. в местността "Стража" в землището на град Плевен. Имотът е отреден на ползвателя Павел Генков Симеонов. Възренията касаят не размера на оценката, а правното основание за издаването й. Твърди се, че правото на ползвателя да получи имота е погасено с незаплащане на цената по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 г. Отделно от това се възразява за предоставяне правото на ползване в нарушение на действащата нормативна база към предходния момент. Твърди се още, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ на общината за определяне оценка на имота още преди утвърждаване на плана на новообразуваните имоти, поради което имотът неправилно е отреден и записа в регистъра, като собственост на ползвателя. Заинтересованата страна Румяна Димитрова Йорданова, също наследница на общата наследодателка, прави подобни възражения, като допълнително счита, че при предоставени за ползване само 600 кв. м. незаконосъобразно отреденият имот е с площ от 734 кв. м. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че Павел Генков Симеонов още през 1992 г. е подал заявление до кмета на общината за извършване на оценка върху имот в местността "Стражата I" под № 575 с площ от 600 кв. м. - застроен и предоставен му за ползване на основание ПМС 11/1982 г. По молбата липсва каквото и да било произнасяне. На 16.12.1997 г. е подал отново заявление, че потвърждава първоначалната молба. Кметът се е произнесъл със заповед № РД 15-6554 от 26.09.1998 г., с която е признал право на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Актът е връчен на ползвателя и от страна на наследниците на бившата собственица на Гето Йорданов Йорданов, съпруг на една от наследниците - Румяна Димитрова Йорданова на 28.10.1998 г. Макар в заповедта да е наредено извършване на оценка на имота, такава не е направена от органите на общината. Междувременно е изготвен план на новообразуваните имоти, който е утвърден със заповед № РД-13-63 от 3.05.2007 г. на областния управител. С него на Павел Генков Симеонов е отреден имот № 701.1478 с площ от 734 кв. м. Планът в тази му част не е обжалван и е влязъл в сила. Въз основа на него вече по реда на § 31 ПМС 234/1999 г. е издадена и оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е извършил много прецизен анализ на правната уредба по трансформация правото на ползване в право на собственост, като напълно адекватно я е приложил към спора, с който е бил сезиран. В тази връзка е съобразил на първо място наличие на влязла в сила заповед на кмета на общината за признаване на права по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. Позовал се е на надлежно връченото съобщение на съпруга на една от наследниците. Допълнително се е позовал и на факта на узнаването, доколкото заповедта е посочена, като титул в плана на новообразуваните имоти. На второ място е съобразил, че процедурата по реда на § 62 ПМС 456/1997 г. е останала недовършена поради бездействието на администрацията. Ето защо не би могло да се приеме, че са погасени породени вече права на ползвателя да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот. На трето място е изложил мотиви, че извършването на оценка е задължение на общината, което е пряка последица от влизането в сила на заповедта за тяхното признаване. Съгласно нормативната уредба не се изискват каквито и да било нови действия на ползвателя, поради което не е основателно твърдението на наследниците на бившата собственица за съществуващ мълчалив отказ. Съдът е разгледал оспорената заповед, като продължение на недовършения фактически състав на заявената трансформация. По тези съображения е приел, че тя е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационните жалби под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство. Отново се твърди, че заповедта на кмета за признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот не е влязла в сила, тъй като не е съобщена на всички наследници. Доводът е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ изрично предвижда, действията на заявителя по реституционното производство пораждат права за всички останали наследници. Отделно от това касаторката е уведомена за издадената заповед, тъй като именно нейният съпруг е получил уведомлението и не може да противопоставя правата на останалите наследници. Неоснователен е и вторият довод, че след като ползвателят не е довършил процедурата по § 62 ПМС 456/1997 г., той не може да бъде записан, като собственик на имота в плана на новообразуваните имоти. Последният не е обжалван от наследниците на бившата собственица и е влязъл в сила по отношение на процесния имот, както в графичната си част, така и по отношение регистъра на собствениците, където е записан на Павел Генков Симеонов. След влизането в сила на плана, въпросът с отреждането не може да бъде пререшаван, тъй като е налице влязъл в сила административен акт, какъвто е заповедта на областния управител за неговото утвърждаване. Същите съображения важат и по отношение на третия довод на касаторката, че новообразуваният имот е с площ от 734 кв. м. и по този начин надвишава признатите права на ползвателя. Площта на имота е определена с плана, срещу който не е подадено възражение. Неоснователни са възраженията и по втората касационна жалба, че след като ползвателят не е заплатил земята по реда на § 62 ПМС 456/1997 г. не можело да иска оценяване по реда на § 31 ПМС 234/1999 г. Това възражение е обсъдено от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че липсата на изготвена оценка по реда на пара. 62 се дължи на бездействие на администрацията и не може, нито да се вмени във вина на ползвателя, който е спазил сроковете за предявяване на искането, нито да преклудира правото му да придобие собственост върху имота. Още повече, че то е надлежно признато със заповедта на кмета от 1998 г. Не подлежат на изследване в оценителното производства втората група възражения на касатора относно липсата на сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Това са въпроси, които са относими към производството по признаване право на трансформация, което вече е приключило, а не към оценителната процедура. Недоказано е третото възражение в касационната жалба на Петър Иванов Димитров, че ползвателят е получил оценителен протокол, тъй като такъв били получили други лица. По делото е представена преписката, образувана в общината по искането на Павел Генков Симеонов за признаване право да придобие собствеността върху имота и по нея липсва оценителен протокол. На последно място е неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение, тъй като делото било решено в едно съдебно заседание. Съдът е събрал релевантните за правилното решаване на спора доказателства още в това заседание и след като представителите на страните, в това число и пълномощника на жалбоподателя не са заявили други доказателствени искания, правилно е даден ход на съдебните прения. Или и тази касационна жалба е неоснователна. По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в писмената защита на община Плевен, жалбоподателите ще следва да й заплатят сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение