Решение № 7206 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 9764/12.03.2026г., постановено по адм. дело № 10252/2025г. на Административен съд София - град, с което по жалба на "Гависел" ЕООД, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002224004907-091-001/17.06.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 1084/01.09.2025г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е извършено преобразуване на декларирани резултати по ЗКПО за 2021г. и 2022г., вследствие на което са установени допълнителни задължения в размер на 585.17лв. и са начислени лихви в размер на 156.16лв, произтичащи от непризнати разходи в размер на 4 126 377.10лв. за 2021г. и такива в размер на 17 094.36лв. за 2022г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че правилно с РА осчетоводените от дружеството разходи за 2021г. са Били отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и не следва да се признаят за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Сочи се, че реализираните разходи във връзка със сключени договори са с цел не реална търговска сделка, а именно за изкуствено покриване на сочените разходи. По отношение 2022г. също е приложима нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, тъй като за да се признае счетоводен разход за данъчни цели, извършването му следва да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на задълженото лице и да е налице съпоставимост между приходи и разходи, а в конкретния случай това не е така. В случая със сключения договор за цесия се установява предварителна съгласуваност между страните за формиране на данъчни потоци без да има реално плащане и без да е изяснено основанието по всеки от договорите. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация - "Гависел" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по аргументи, развити в писмено становище и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира заплащане на разноски. Касационна прокуратура не изпраща свой представител по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22002224004907-091-001/17.06.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 1084/01.09.2025г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е извършено преобразуване на декларирани резултати по ЗКПО за 2021г. и 2022г., вследствие на което са установени допълнителни задължения в размер на 585.17лв. и са начислени лихви в размер на 156.16лв, произтичащи от непризнати разходи в размер на 4 126 377.10лв. за 2021г. и такива в размер на 17 094.36лв. за 2022г. След анализ на доказателствата по делото, административният съд е обосновал изводи, че процесният РА е валиден, като издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно е бил приложен материалният закон, поради което го е отменил. АССГ е установил следните факти: За 2021г: Представен е договор от 31.01.2018г. за доставка, по силата на който РЛ се е задължило да достави на „Ависпал“ ООД 47 520 бр. годишно угоени патици. Представени са доказателства, че „Ависпал“ ООД е предявило претенции към РЛ за заплащане на сума в размер на 2 095 632лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора и 221 805.46лв., лихва за забава. С решение от 04.01.2021г. на Арбитражен съд „Гависел“ ЕООД е осъден да заплати претендираните суми. С договор за продажба на вземане от 1202.2021г. „Ню вижънс Инвестмънт“ ИНК – цедент, на „Гависел“ ЕООД – цесионер е прехвърлена част от вземанията от „Ависпал“ ООД, представляващи цената по договор за продажба на вземане от 22.01.2021г. Представено е и споразумение от 12.02.2021г. с което задълженията на „Гависел“ ЕООД към „Ависпал“ ООД се прихваща от задължението на „Ависпал“ ООД към „Гависел“ ЕООД по договор за цесия и се дължи сума в размер на 52 632лв. Видно от договор за доставка от 04.01.2018г. „Гависел“ ЕООД е възложил на „Бизнеспарк Маноле“ ООД да достави годишно 48 768бр. женски патици. Предявен е иск от „Бизнеспарк Маноле“ ООД към РЛ за заплащане на сума в размер на 1 280 160лв., представляваща неустойка по договора и обезщетение за лихва в размер на 121 980.56лв. С решение на Арбитражния съд тази претенция е намерена за основателна. С договор за продажба на вземане от 02.04.2021г. „Авеспал“ ООД – цедент прехвърля на „Гависел“ ЕООД своите вземания от „Бизнеспарк Маноле“ ООД по договор за продажба на вземане от 13.12.2018г. Приложено е и споразумение от 02.04.2021г. с което задълженията на РЛ към „Бизнеспарк Маноле“ ООД в общ размер на 1 572 842.22лв. се прихваща от задължението на „Бизнеспарк Маноле“ ООД към „Ависпал“ ООД и РЛ продължава да дължи само сума от 72 842.22лв. Установено е че начислената неустойка по двата договора и лихвите са отразени съответно по сч. сметка 609 „Други разходи“ и 620 „Разходи за лихва“ по сметка 498 „Други дебитори“ по аналитичен признак са отразени договорите за продажби на вземания, които са прихванати със задълженията за неустойка. Във връзка с установеното, че дружеството не извършва дейност и не е отчело приходи е прието, че счетоводните разходи като текущи са отчетени в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Нарушен е принципът на съпоставимост и разходите е следвало да бъдат отчетени през периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите – за периода, през който са отчетени разходи за тях. На основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване в посока увеличение на декларирания счетоводен резултат загуба в размер на 4 126 377.10лв. и е формиран нулев данъчен резултат. За 2022г.: Установено е че през този данъчен период РЛ е отчело по счетоводна сметка 709 „Други приходи от дейността“ в размер на 5 851.68лв. и разходи в размер на 17 09436лв. и е декларирало счетоводен данъчен финансов резултат загуба в размер на 11 242.68лв. Установяването на липса на извършвана дейност от органите по приходите, са приели, че тези счетоводни разходи са отчетени в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. На основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат в посока увеличение с отчетените разходи и е формиран данъчен финансов резултат печалба в размер на 5 851.68лв. и дължим данък в размер на 585.17лв. По искане на жалбоподателя, за изясняване на фактическата обстановка, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните по делото. В.л. дава заключение, че през 2021г. в счетоводството на РЛ са осчетоводени разходи за неустойка и лихви по двете арбитражни решения от 04.01.2021г. по счетоводна сметка 609; по сч. сметка 498 са отразени договорите за продажба на вземанията, които са прихванати със задължения за неустойка; по сч. сметка 499 са отразени задълженията по арбитражните решения и задълженията по догоорите за вземания, чрез прихващане по споразумителен протокол от 12.02.2021г. и 02.04.2021г. В.л. сочи, че през 2022г. „Гависел“ ЕООД е осчетоводил разходи за заплати и осигуровки, административни разходи и разходи за лихви в размер на 17 094.36лв. В.л. дава извод, че плащанията по договорите за цесия са извършвани чрез прихващане по споразумителни протоколи от 12.02.2021г. и 02.04.2021г., като остатъците са все още дължими. От представените оборотни ведомости за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. РЛ преди, по време и след ревизирания период няма получена субсидия като ЗП от ДФ „Земеделие“. За да отмени РА за 2021г. АССГ е посочил, че за да не бъде признат един разход за данъчни цели, то той следва да нарушава счетоводното законодателство. Според съда в тежест на органите по приходите е да установят извършено нарушение на счетоводното законодателство, излагайки точни и ясни мотиви, в какво точно се изразява това нарушение. АССГ посочва, че разходите за неустойки са възникнали през 2021г., защото през този период са постановени арбитражните решения, по силата на които РЛ е следвало да ги заплати. През тази година – 2021г., са подписани и споразумителните протоколи за извършване на плащания по договор за цесия. Налице е съответствие с принципа на начисляването – същото се извършва към момента на възникване на ефектите от сделки и други събития и те да се включат във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. От заключението на СИЕ е видно, че счетоводното отразяване на процесните разходи за 2021г. е извършено по икономически елементи и по функционални направления, чрез правилно съставени счетоводни кореспонденции в съответствие с изискванията на ЗСЧ и НСС. Не на последно място съдът е посочил, че крайното задължение за изплащане на неустойки е възникнало по силата на постановени арбитражни решения и те при липса на оспорване имат обвързваща сила за страните. При горните констатации, съдът е достигнал до извод, че РА в частта му за 2021г. не се базира на конкретно установени факти, установяващи нарушение на счетоводното законодателство, а на предположения, водещи до неговата незаконосъобразност. По отношение ревизираната 2022г., АССГ е посочил, че РЛ е осчетоводило посочените в РА приходи и разходи, като последните са за възнаграждения на управителя по договор за възлагане на управление, за осигуровки, текущи административни разходи. Според съда нито в ЗСч., нито в ЗКПО съществува законово забрана за водене на счетоводство на предприятие, които, не осъществяват търговска дейност. Според съда неправилно с РА е прието, че чрез осчетоводяване на текущите разходи РЛ е извършило нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. След като съгласно други специални закони дружеството е било длъжно да начислява и внася осигуровки, да заплаща възнаграждение на управителя по договор за управление и контрол или да плаща комунални и други текущи разходи, няма пречка, тези разходи да бъдат осчетоводявани по съответния ред и да участват във формиране на финансовия резултат. Предвид на това РА и в тази му част е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение на АССГ е правилно. Извършената касационна проверка на наведените оплаквания води до заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт по съществото на правния спор. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. С РА данъчния орган е извършил корекция за 2021г. и 2022г. с отразените от РЛ счетоводни разходи, като е приел, че последните са извършени в нарушение на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане т.е. за да е изпълнен състава на тази разпоредба следва да се установи, и то от данъчния орган, че РЛ е нарушило счетоводното законодателство, както правилно е посочил и АССГ. В случая данъчния орган сочи нормата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. - позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи: т.4 начисляване – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят т.е. прилагане изискването за съпоставимост на приходи и разходи, произтичащи пряко и съвкупно от едни и същи сделки през един и същ отчетен период. С оглед установеното от фактическа страна и посочените две правни постановки, правилно АССГ е приел, че РА е материално незаконосъобразен. Неправилно е извършена корекция за 2021г. с отразените разходи за неустойки и лихви, свързани с неизпълнение на посочените по-горе два договора с „Ависпал“ ООД и „Бизнеспарк Маноле“ ООД. Както правилно е посочил първоинстанционния съд тези неустойки е следвало да бъдат заплатени по силата на влезли в сила като необжалваеми решения на Арбитражен съд. Тези актове, макар и не постановени от съд, имат същата задължителна сила като съдебните решения и са задължителни за страните в арбитражния спор и подлежат на принудително изпълнение. В конкретния случай е налице решение в което е прието, че сключените между страните договорки са валидни, нямат симулативен характер и произвеждат своя правен ефект. При това положение правилно РЛ е отразило тези разходи за заплащане на неустойки в счетоводството си по съответните сметки, като не е налице нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. – начисляването е извършено към момента на възникване на ефектите от сделката т.е. ефекта от арбитражното решение и това е включено във финансовия отчет за 2021г., тъй като се отнася за този период. В подкрепа на това, както е посочил и АССГ се явява и заключението на СИЕ сочещо, че счетоводното отразяване на тези разходи е извършено по икономически елементи и по функционални направления, чрез правилно съставени счетоводни кореспонденции в съответствие със ЗСч. и НСС. Неправилна е и корекцията извършена с РА за 2022г., тъй като РЛ е осчетоводило като разход за този период само такива свързани с възнаграждението на управителя по сключен договор за управление, за осигуровки и за текущи административни нужди, като тези разходи са дължими независимо дали дружеството извършва дейност или не. Това са съпътстващи, оперативни разходи, дължащи се независимо от факта дали дружеството извършва реално дейност или не. При това положение правилно РЛ е осчетоводило тези необходими разходи по съответния ред и не е нарушило принципа на начисляване дефиниран в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСЧ. и нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира съдебното решение за правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявената претенция, на ответника – "Гависел" ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение но не в претендирания размер, с оглед направеното възражение за прекомерност, а в такъв изчислен по реда на чл. 36, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗА и Наредба № 1/09.07.2004г., за възнагражденията за адвокатска работа, предвид чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 в размер на 10 831.77 евро за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,