Решение № 9028 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. 3051 от 24.01.2024 г. по описа на АССГ, вх. 3434 от 28.02.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Стожер-М ЕООД, за отмяна на решение 737 от 24.01.2023 г. по адм. д. 3687/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. С посоченото решение е оставено в сила решение 487/28.01.2022 г., постановено по адм. д. 9543/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221720000883-091-001/18.05.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в потвърдената част с Решение 1202/09.08.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ (Централно управление) на НАП, по отношение на установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчните периоди от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г. над декларираните от оспорващия размери или общо 46 982,09 лв. - главница и лихви за просрочие в общ размер на 4 213,49 лв. Молителят твърди, че след постановяване на посоченото решение на ВАС, осмо отделение, чиято отмяна се иска, са му станали известни нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото, а именно: 1. Писмо от Стожер - М ЕООД до Шенкер ЕООД, изпратено по имейл от 10.04.2023 г. и отговор към него от 24.04.2023 г.; 2. Уведомление от Стожер-М ЕООД до Г. 2014 ЕООД от 30.11.2023 г., връчено по ЕКОНТ с обратна разписка по товарителница 5300529554660; 3. Писмено уведомление за извършен вътреобщностен превоз от Г. 2014 ЕООД, изпратено по куриер на 06.12.2023 г., с приложени към него описаните в искането 5 бр. транспортни документи (ЧМР ) и 5 бр. потвърждения за получаване на стоките. Твърди, че ревизираното дружество е било в обективна невъзможност да представи по делото каквито и да било документи, свързани с изпълнение на превозите от Г. 2014 ЕООД, респ. Дани Кар 2016 ЕООД. Акцентира, че съгласно предоставеното обяснение на доставчика превозите на стоките, собственост на Стожер-М ЕООД, са извършени въз основа на заявки от Шенкер ЕООД. Новите доказателства удостоверявали нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора както относно доказването на извършените от РЛ вътреобщностни доставки до регистриран по ДДС получател на територията на Гърция, облагаеми с нулева ставка на ДДС, така и относно правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Шенкер" ЕООД, което е оспорено със съображения за недоказан вътреобщностен превоз на стоките. По подробно развитите в молбата съображения моли да бъде отменено влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с конкретни указания. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юлк. Мирчева изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение 737 от 24.01.2023 г. по адм. д. 3687/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение, по изложените в отговора мотиви и съображения. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадена е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК. Предмет на молбата за отмяна е решение 737 от 24.01.2023 г. по адм. д. 3687/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение. С посоченото съдебно решение е оставено в сила решение 487/28.01.2022 г., постановено по адм. д. 9543/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221720000883-091-001/18.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение 1202/09.08.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, по отношение на установени спрямо Стожер М ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г. над декларираните от жалбоподателя размери или общо 46 982,09 лв. - главница и лихви за просрочие в общ размер на 4 213,49 лв., в резултат на непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/. АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК като при извършване на ревизията не са констатирани съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта. По отношение на прилагането на материалния закон съдът приел, че РА е материалнозаконосъобразен. Върховният административен съд е съобразил, че начисленият ДДС в размер на 46 592,49 лв. за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г., е в резултат от непризнаване на декларираните ВОД на определени количества шоколадови изделия и енергийни напитки с получател P. C. C. с VIN [номер]. Касационната инстанция е приела, че доказателствената сила на транспортните документи по отношение на предмета на доставка е разколебана след съвкупната оценка на доказателствата. Допълнил е, че данните за регистрирани преминавания през ГКПП с Гърция на МПС, с които се твърдяло, че е извършен превозът по част от товарителниците, не удостоверяват възможността за транспорт на процесните видове и количества стоки в посока Гърция. За това свидетелствали данните от Агенция Митници , според които за международните товарителници от 24.09.2019 г. и 23.10.2019 г. се установявало преминаване на ГКПП Кулата с товар други стоки от бита и ежедневието и текстилни артикули, облекла, обувки , а няма данни за превоз на шоколадови и захарни изделия. Данни относно подобно обстоятелство не били установени при проверките на Г. 2014 ЕООД и Дани Кар 2016 ЕООД, както и не били представени доказателства за осъществения превоз на процесните стоки извън територията на страната. Съдът е взел предвид, че данните, получени по линия на международното сътрудничество в областта на ДДС от гръцката данъчна администрация са били разгледани достатъчно задълбочено в мотивите от решението на горестоящия административен орган и са били обсъдени след това надлежно от АССГ. Формирал е извод, че представените по делото международни товарителници не удостоверявали релевантния за спора факт относно транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка. С оглед установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че подадената от Стожер М ЕООД молба за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдени с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на съответните документи. Важно и съществено условие за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. В настоящия случай молителят представя писмени доказателства, както следва: 1. Писмо от Стожер-М ЕООД до Шенкер ЕООД, изпратено по имейл от 10.04.2023 г. и отговора към него от 24.04.2023 г.; 2. Уведомление от Стожер-М ЕООД до Г. 2014 ЕООД от 30.11.2023 г., връчено по ЕКОНТ с обратна разписка по товарителница 5300529554660; 3. Писмено уведомление за извършен вътреобщностен превоз от Г. 2014 ЕООД, изпратено по куриер на 06.12.2023 г., с приложени към него описаните в искането 5 бр. ЧМР и 5 бр. писмени потвърждения. Гореописаните писмени доказателства не могат да се квалифицират като ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, тъй като информацията в документите е съществувала към момента на приключване на устните състезания по делото и ако е счел, че информацията от Г. 2014 ЕООД / вписан в процесните ЧМР като превозвач/ е относима за разрешаването на спора, при проявена по-голяма активност от страна на молителя е имал възможност да се снабди с документите в по-ранен момент и да ги представи по делото в рамките на редовното съдебно производство. Писмото, отговорът към него и писменото уведомление заедно с приложенията към него не представляват нито "ново обстоятелство", нито "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като молителят при полагане на дължимата грижа и добро водене на процеса е могъл да установи този факт с относими доказателства още по време на висящността на производството - да ги представи или посочи по време на висящността на спора. Всяка страна в процеса е длъжна да проучи материалите по делото и да положи дължимата грижа за установяване на фактите и обстоятелствата от които може да извлече благоприятни за себе си правни последици. Недопустимо е чрез извънредното производство по отмяна страната да прави опит за поправяне на грешките, които е допуснала в доказателствената си дейност в хода на редовното съдебно производство. Едновременно с това в молбата за отмяна е посочено, че Стожер-М ЕООД не е разполагал с каквито и да е конкретни данни и контакти, свързани с така пренаетия превозвач, респ. с превоза, извършен от него /стр. 3, ред 19 и 20 от молбата/, както и че в хода на делото се оказва, че по един от превозите /от м. 11.2019 г./ Г. 2014 ЕООД е превъзложил транспортната услуга на друга транспортна фирма Дани Кар 2016 ЕООД, за който факт РЛ е узнал впоследствие. Следва да се посочи, че на Г. 2014 ЕООД и Дани Кар 2016 ЕООД са извършени насрещни проверки още в хода на ревизията, като дори от Дани Кар 2016 ЕООД са представени доказателства- предмет на анализ в РД, т.е. не е ясна причината, поради която молителят е разбрал в хода на делото или впоследствие за наличието на транспортните фирми Г. 2014 ЕООД и Дани Кар 2016 ЕООД. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че представените документи не са от съществено значение за решаването на правния спор. Към молбата за отмяна са приложени освен процесните ЧМР, приобщени по делото като част от ревизионната преписка, писмени потвърждения, за които се твърди, че удостоверяват транспортирането на стоките от България в посока Гърция и съответно, получаването на стоките от P. C. C.. Видно от получения отговор от гръцката данъчна администрация, представените от P. CHARALAMPOS CHRISTOS товарителници са без номерация, като не са налице данни и за фактурите, за които се отнасят. Освен това във фактурите не са налице данни за обем и общо тегло на стоките, предмет на ВОД към P. C. C., поради което не може да бъде направена и връзка между същите и прикачения транспортен документ. Едновременно с това е посочено, че съгласно дадените писмени обяснения от гръцкото дружество стоките са получавани от централата на българското дружество, находяща се на адрес GTL [адрес] и след това същите са транспортирани от друг български превозвач, за сметка на P. C. C.. В случая обаче не е изяснено кое е това българско дружество, както и защо стоките са доставяни там, нито е конкретизирано кога са превозени същите от гръцкото лице. Установени са и данни, че след около шест месеца стоките са фактурирани като ВОД към други български дружества - ГЕРАРД БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК 205394533 и ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ ТИОНА ЕООД с ЕИК 205309209, като в същото време е посочено, че няма данни гръцкото лице да притежава собствени складове и търговски обекти, в които да съхранява същите. Това означава, че представените 5 бр. писмени потвърждения нямат съществено значение за спора. Следователно, искането за отмяна на Стожер М ЕООД на основание чл. 239, т.1 АПК се явява неоснователно. Предвид изхода на спора, от страна на ответника по молбата за отмяна се претендират разноски, но поради липса на представен списък такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия