Решение № 16556 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2019 г.

Решение № 16556 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община-С., чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Чампарова, против решение № 2112 от 20.11.2018 г. по адм. дело № 1141/2018 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "Хелио-тур-с" АД, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АС-Б. е отменил оспорената от "Хелио-тур-с" АД заповед № 8-Z-483/11.04.2018 г. на кмета на община С., като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Метален навес", находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.23, м. "С. М.", землището на гр. С., собственост на "Хелио-тур-с"АД, като извършен без сткроителни книжа. Като се е позовал на заключението на СТЕ, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като разпоределения за премахване строеж не е такъв, а е преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по друг ред, а не по реда на чл. 225 а, ал. 1 и сл. ЗУТ. Решението е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е възприел безрезервно заключението на СТЕ на в. л. инж. С. И. без оглед с останалите доказателства. Съгласно чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Такива докзателства са писмо изх. № 00-200/28.02.2018 г. на началника на РО"НСК"-Б. при РДНСК-ЮИР, Констативен протокол от 19.02.2018 г. на служители при РО"НСК"-Б., Схема към този КП, КА № 16/14.03.2018 г. на община-С., писмо изх. № 00-145/15.03.2018 г. на кмета на община-С. до РДНСК-ЮИР. От тези други доказателства, се установява, че в процесния поземлен имот с идентификатор 67800.34.23, м. "С. М.", в горски фонд, в землището на гр. С. съществуват постройки, между които и процесният метален навес. О. описанието и техническото му изпълнение на място, необорено от СТЕ, става ясно, че се касае за навес с метална конструкция, трайно закрепен към терена чрез бетонова плоча, от три страни със стени от OSB плоскости, с обща площ от 71. 50 кв. м. /по заповедта от 84 кв. м. / и височина-3 м. Не се оспорва, че същият не разполага със строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Навсякъде в цитираните по-горе писма и протоколи се говори, че процесният метален навес представлява строеж, а не преместваем обект. При тези данни неправилен е правният извод на съда, че е налице "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, а не строеж. За да е преместваем обекта, в случая металния навес, следва да е възможно отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и да може да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост, наред с останалите изисквания, посочени от разпоредбата на § 5, т. 80. В случая съдът приема, че отделянето и преместването на обекта в пространството е възможно чрез монтаж и демонтаж на конструктивните му елементи, което не отговаря на изискването за "конструктивна цялост" по смисъла на цитираното определение и без да се държи сметка, че е налице трайно прикрепване към бетоновата основа, което не е коментирано как може да бъде отделено без да се изменя "трайно субстанцията или начина на ползване на земята", "както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя", в случая бетоновата плоча. Освен това, извън заключението на СТЕ, няма данни, че предназначението на металния навес е сред посочените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни или за търговски и други обслужващи дейности, и при липсата на действащ ПУП за територията, а само ОУП. С оглед на изложеното неправилни са изводите на съда, че е налице преместваем обект, а не строеж. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. Връщането се налага, тъй като при наличието на строеж съдът е бил длъжен да изложи мотиви по същество на заповедта, а именно: налице ли е незаконен строеж при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, налице са предпоставки за търпимостта му на някое от основанията по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, има ли данни за декларирането му за узаконяване, както и да събере доказателства за времето на извършването му, като даде указания до страните за преддставяне на такива. При липсата на мотиви по същество на заповедта, касационната инстанция не би могла да се произнесе по съществото на спора след отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение