Решение № 5217 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2016 г.

Решение № 5217 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Р. Н. от гр. К., подадена чрез пълномощник, против решение № 376/20.01.2016 г. по адм. д. № 8399/2014 г. по описа на Административен съд С.- град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Н. срещу решение № РС-308-13-063/24.07.2014 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че тя не е лице, заемащо публична длъжност към момента на извършване на проверката от КПУКИ; че не е надлежно уведомена за правото си да бъде изслушана съгласно чл. 26 ЗПУКИ. Според касатора съдът не е съобразил относимите към спора факти и обстоятелства, не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен и необоснован извод за законосъобразност на решението на Комисията. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане. О. К. за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КПУКИ е образувано по сигнал от 14.11.2013 г. за конфликт на интереси, допуснат от С. Н. в качеството й на чл. на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Интендантско обслужване" ЕАД за периода 12.10.2009 г. - 4.09.2013 г. Комисията е образувала производство, провела е разследване, събрала е доказателства. Съдът е анализирал фактите, установени от органа и е приел също, че Н. е заемала длъжността "изпълнителен директор" и по силата на договор за възлагане - "управител" на дружеството в гр. К.. В изпълнение на решение на СД на дружеството за наем на жилище за нуждите на командировани служители, на 10.12.2009 г. С. Н. като представител на "Интендантско обслужване" ЕАД е сключила договор за наем на недвижим имот в гр. С. с Г. М., при месечен наем от 300 евро. На 10.01.2011 г. Н., като чл. на СД и изпълнителен директор, е сключила нов договор за наем на този недвижим имот със същия наемател при наемна цена 330 евро, която също е заплащана от интендантството. От направените справки в домовата книга на адреса на недвижимия имот е установено, че жалбоподателката е ползвала този имот от 18.12.2009 г. до м. август 2013 г., като наемната цена е заплащана от "Интендантско обслужване" ЕАД. През този период, като изпълнителен директор, тя е подписвала счетоводни документи - разходни касови ордери за платени от интендантството суми по наемния договор за имота, който е ползвала. С решение № РС-308-13-063/24.07.2014 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е установила конфликт на интереси по отношение на С. Н. в качеството й на чл. на СД и изпълнителен директор на "Интендантско обслужване" ЕАД през периода 12.10.2009 г. - 4.09.2013 г. за нарушения по чл. 8, изр. второ, пр. първо ЗПУКИ и по чл. 8, изр. първо, пр. четвърто ЗПУКИ, както и че не е подала декларации по чл. 12, т. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е възприел изцяло установената от органа фактическа обстановка, като го е подкрепил и в правните му изводи. Приел е, че спрямо Н. е проведено надлежно производство пред Комисията, макар и тя вече да не е била чл. на СД и изпълнителен директор на "Интендантско обслужване" ЕАД. Заключил е, че органът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не я е уведомил по надлежния ред за правото й да бъде изслушана пред КПУКИ. Според съда, органът е положил дължимата грижа за уведомяване на Н., като е издирил точния адрес от НБД "Население", изпратил е чрез куриерска фирма две покани, които са върнати от оператора с отбелязване "сменен адрес". Тъй като Комисията не е разполагала с данни за служебен адрес или за упълномощено лице, тя е изпълнила процесуалното си задължение. Съдът е отбелязал, че правото на защита на жалбоподателката не е нарушено, тъй като тя е защитила интереса си в съдебното производство. По същество е приел, че С. Н., като лице, заемащо публична длъжност през проверявания период, с действията си е нарушила забраната на чл. 8 ЗПУКИ. По тези съображения е заключил, че оспореният акт е законосъобразен, а подадената от Н. жалба - неоснователна. Решението е неправилно. Неоснователно е възражението на касатора, че производството пред Комисията е проведено срещу лице извън кръга на лицата по чл. 3 ЗПУКИ, тъй като Н. не е заемала публичните длъжности към датата на образуване на преписката.