Решение № 210 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г.

Решение № 210 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молбата на Н. Ж. П. от [населено място] с искане за отмяна на Решение № 35 от 8.04.2008 г. по гр. възз. д. № 974/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 102 от 3.08.2007 г. по гр. д. № 221/2005 г. на Каварненския районен съд, в частта, по отхвърления иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че след влизане в сила на посочените решения е намерено ново доказателство от съществено значение за делото, основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новото писмено доказателство, на което се иска отмяна на посоченото влязло в сила решение, тъй като същото е от съществено значение за делото, е Декларация обр. 3 от 18.12.1948 г., с която М. С., Г. С. и Н. С., в качеството си на съсобственици на "сънаследнически имот" - НИВА в кв. 23 парцел I в землището на [населено място] с площ от 35 дка, на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за ТКЗС декларират, че са съгласни да се запише на името на Ж. И., по баща С. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от другата страна по молбата за отмяна - О. с. "З. " [населено място], с което представената декларация се оспорва като ново писмено доказателство, годно да обуслови исканата отмяна на влязлото в сила решение. По подадената молба за отмяна, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С посоченото, влязло в сила решение на въззивния съд, е отхвърлен иска на Н. Ж. П. и останалите ищци, като наследници на Н. С. М., бивш жител на [населено място], заявен по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото да се възстанови собствеността на следните земеделски земи - на 256.801 дка записани по списъка на парцелите от 11.06.1934 г. и в списъка на парцелите от 1940 г., а именно: ЛОЗЕ с площ от 4.999 дка в землището на [населено място], НИВА с площ от 80.201 дка парцел 8 в кв. 39, НИВА с площ от 24. 876 дка парцел 29 в кв. 43; НИВА с площ от 151 дка парцел 1 кв. 23; на земеделски земи общо 20 дка, по Протокол от 10.11.1950 г.- 4 дка парцел * в кв. 23 и 4 дка в парцел *, 2 дка. парцел *., 10 дка - парцел *; 60 дка земеделски земи, записани по Протокол обр. 10 - 30 дка парцел * в кв. 3 и 30 дка парцел * в кв. 49 и земеделска земя 20 дка по списъка за групиране на кооперативните блокове под № 101 - 10 дка парцел * в кв. 23 и 10 дка, парцел * в кв. 49. Ответникът - ОС"З. " - [населено място] оспорва иска до 331 дка - възстановени на наследниците. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважения, тъй като представеното ново писмено доказателство - Декларация обр. 3 от 18.12.1948 г., с която се дава съгласие конкретни земеделски земи да се включват в ТКЗС за сметка на друго /конкретно посочено/ лице, не може да бъде прието като относимо към предмета на спора по иска чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, писмено доказателство, тъй като дори и да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, не би могло да обуслови правен резултат, различен от постановения. Процесната декларация няма качество на първичен писмен документ, удостоверяващ право на собственост на посочените в него 35 дка земеделски земи. За да бъде зачетен дори като документ, индикиращ евентуалното право на собственост на посочените в него лица, то описаната земеделска земя следва да се свърже и някоя от конкретно заявените претенции. Процесната Декларацията, като документ е открита в Държавен архив, която обстоятелство налага извод, че страната-молител е могла да представи същия в хода на делото, преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Производството за отмяна няма за цел да санира непроявената грижа на страната своевременно да бъдат доказани заявените претенции. Процесната декларация няма качеството на новооткрито писмено доказателство по см. на закона. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Визираните в цитираната разпоредба основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. След като данните по делото не сочат на съществуването на обективни причини, препятствали ангажирането на процесната декларация като доказателство в хода на исковия процес, то не може да се приеме, че е налице новооткрито писмено доказателство като основания за исканата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия