Решение № 8541 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП НОИ Пловдив против решение 193/01.02.2021 год. постановено по адм. дело 1179/2020 год. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-110 от 29.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К. Тодоров срещу Разпореждане [ЕГН]/Протокол 2140-15-98 от 06.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отказ за опускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1, §50 от ПЗР на ЗИДКСО, чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да потвърди решението на директора на ТП НОИ Пловдив. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба К. Тодоров чрез адв. А. Недев изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 193/01.02.2021 год. постановено по адм. дело 1179/2020 год., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на К. Тодоров решение 2153-15-110 от 29.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К. Тодоров срещу Разпореждане [ЕГН]/Протокол 2140-15-98 от 06.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отказ за опускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1, §50 от ПЗР на ЗИДКСО, чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. Съдът е изпратил преписката образувана по заявление 2113-15-6342/14.12.2017г. на ръководите на пенсионното осигуряване в ТП НОИ Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е и разноски в полза на ответника по касация. Решението е правилно. По делото е установено, че с оспорените актове органите на НОИ са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1 от КСО. С разпореждане от 06.02.2020 г. е прието, че към датата на заявлението на жалбоподателя, същият има общ осигурителен стаж от първа категория като офицер от 24 г., 3 мес. и 23 дни, както и такъв от трета категория от 04 г., 8 месеца и 4 дни, в който се включвал закупен осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО от 01.09.1990 г. до 01.07.1993 г. от две години и десет месеца, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 45 г., 02 месеца и 12 дни, при навършени към датата на заявлението от страна на Т. 46 г., 11 месеца и 18 дни. По повод на т.нар. закупен стаж в разпореждането е прието, че закупеният стаж се зачита от момента на закупуването му, като в случая този момент е 07.12.2017 г., което е след 31.12.2015 г., поради което не може да бъде зачетен при условията на §50 от ПЗР ЗИДКСО.На Тодоров е отказано отпускане на пенсия на основание §50 във връзка с чл.69 от КСО, поради липса на общ осигурителен стаж от 27 години към 31.12.2015 г., а само такъв от 26 г., 1 месец и 27 дни. Именно приетото от страна на административния орган, че по отношение на лицето липса условието на навършена възраст, поради което е отказано и отпускане на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО, както и по чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. Въпросното разпореждане от 06.02.2020 г. било обжалвано от жалбоподателя пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който оставил без уважение с жалбата с решението от 29.04.2020 г., предмет на оспорване в производството пред административния съд. Първоинстанционният съд правилно е установил спорния по делото въпрос, който се отнася единствено до това дали осигурителният стаж, удостоверен с обр. УП-16, следва, или не да се взема предвид и да се включва при преценката на условията за ранно пенсиониране, независимо от навършената възраст, по условията на § 50 от ПЗР на ЗИДКС, във връзка с чл.69 от КСО. При анализ на събраните в хода на производството доказателства, съдът е достигнал до правния извод, че е налице основание за зачитане на осигурителния му стаж за част от времето на обучението му във висше училище, за което същият е внесъл лично осигурителни вноски, при преценката от административния орган на правото му във връзка §50 от ПЗР на ЗИДКСО. Съдът е приел като неправилно обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане относнжо приетото, че въпросният стаж не следвало да се зачита, защото осигурителните вноски по чл.9а от КСО били внесени от лицето след 31.12.2015 г., а преценката за наличен достатъчен осигурителен стаж следвало да се направи към тази дата. Според съда, съществен за изводите на администрацията е въпросът за кой период са внесени вноските за осигуровки и дали той предхожда датата 31.12.2015 г., а не в кой момент е станало внасянето на осигуровките. Очевидно е от издаденото удостоверение Обр.УП-16, че същото удостоверява наличен осигурителен стаж за период преди 31.12.2015 г. 1990 г. -1993 г. Датата на извършване на превода на осигурителните вноски по чл.9а от КСО има значение за момента на отпускане на пенсията, защото от този момент на зачитане на закупения стаж, вече при наличен достатъчен общ осигурителен стаж, лицето ще придобие право на пенсия. Касационниятсъд напълно споделеля правните изводи в оспореното решение. Определящ в случая не е момента на внасяне на осигурителните вноски, а периода, за който те са внесени. В случая периода, за който те се отнасят е този на обучение във висшето военно училище, който е преди 31.12.2015 г. и през който действително е наличен осигурителен стаж. След заплащането на осигурителните вноски, лицето вече е придобило право този стаж да му бъде зачетен като такъв за пенсиониране. В тази насока следва да се има предвид, че нормата на чл.9а от КСО е приета с ДВ бр.100/2010 г. и е в сила от 01.01.2011 г., до който момент е била в сила разпоредбата на чл.§9 от ПЗР на КСО, предвиждаща възможност за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране на времето на обучение на лицата във висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, което право е следвало да бъде упражнено в определен срок. След отмяната на §9 от ПЗР на КСО и с влизането в сила на чл.9а от КСО, подобно ограничение по време на правото на лицето да заплати осигурителни вноски за времето на обучението, ако е завършило висше или полувисше образование и с това да допълни недостигащ осигурителен стаж, с цел да му бъде зачетен като такъв, не е предвидено. В закона липсва ограничителна разпоредба, която да указва, че стажът следва да е закупен преди 31.12.2015 г. , както правилно е приел административният съд. С внасяне на осигурителните вноски за минал период , следва за този период, в който лицето се е обучавало във ВУЗ да бъде признат за осигурителен стаж, положен назад във времето. Административният съд в решението си е дал материално законосъобразен положителен отговор на основния спорен въпрос, следва ли към 31.12.2015 г. в изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години да бъде включен стажът от 2години и 10 месеца, за който са внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО на 07.12.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция Национална сигурност и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) обаче е уредено, че лицата по чл. 69 от КСО, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Според чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, а съгласно ал. 6 от същия член за осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд Пенсии за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. В случая релевантен е периодът, през който е положен осигурителният стаж, защото според нормативното изискване именно стажът трябва да е положен преди 31.12.2015 г., а не от значение кога са внесени/платени осигуровките за него. Както се посочи по-горе и както законосъобразно е приел административния съд, внасянето на вноските не променя периода, за който се зачита и е положен осигурителния стаж. В настоящата хипотеза времето и периода на внасяне/плащане на вноските не съвпада и не е един и същ с времето и периода на полагане и зачитане на осигурителния стаж. В мотивите на съдебното решение административният съд е анализирал подробно представените и приети писмени доказателства и при преценката им по отделно и в съвкупност е достигнал до правилния извод, че решението на директора на ТП НОИ Пловдив следва да се отмени, а преписката да се върне обратно на административния орган, който да се съобрази с изричните указания на съда по тълкуването и прилагането на законовите разпоредби. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТП НОИ Пловдив да заплати на К. Тодоров разноски по делото в размер на 900 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение