Решение № 4908 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2020 г.
ВАСVIII отделение16.04.2021 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 750/22.07.2020 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 79/2020 г. ОСЪЖДА "Ес Джи Къмпани 2019" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, ул. "Тодор Влайков" № 17, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4908 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11531/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес Джи Къмпани 2019" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливница, ул. "Тодор Влайков" № 17, чрез адв. А. В., против Решение № 750/22.07.2020 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 79/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С192-0403454/3.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на дружеството принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе-сладкарница, находящ се в гр. Сливница, бул. "Паисий Хилендарски" № 38 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за малозначителност на извършеното нарушение, аргумент за което е неустановяването му чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение, както и за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока за налагане на ПАМ, който не съответства на тежестта на нарушението и е в противоречие с целите на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Е., в представена писмена защита оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С192-0403454/03.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – кафе-сладкарница, находящ се в гр. Сливница, бул. Паисий Хилендарски № 38, стопанисван от "Ес Джи Къмпани 2019" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 25.11.2019 г. в 16: 35 ч. е извършена проверка от контролни органи от отдел "Оперативни дейности" – Пловдив към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в посочения търговски обект. Преди легитимация на проверяващите е извършена контролна покупка на стойност 4, 30 лв., заплатени в брой от М. Д. – инспектор по приходите, като за плащането в брой не била издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка № 0403454/25.11.2019 г., подписан без възражения. След което е издадена процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С192-0403454/03.12.2019 г. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. По отношение на продължителността на срок на наложената ПАМ, съдът е посочил, че същият е надлежно мотивиран от създадената организация в обекта за укриване на приходи, за която свидетелства установеното нарушение, както и от неговата големина и местоположение, които способстват за по-голям размер на укритите приходи и съответно – увреждането на фиска. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и за необоснованост на продължителността на срока на наложената ПАМ са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност, а продължителността на срока в конкретния случай се основава на обстоятелствата, че проверяваният обект се намира на оживено място със значителна посещаемост от хора, вида и стойността на предлаганите в обекта стоки, 34 броя места на закрито и 25 на открито, около 50 кв. м. нетна площ, което дава възможност за реализиране на значителни обороти и съответно укриване на приходи и избягване на данъчно облагане, при наличието на установената практика. Липсата на разлика в разчетената с ФУ и фактическа касова наличност, предвид констатираното нарушение, не свидетелства непременно за липса на други нарушения от същия вид, а че приходите, за които не се издава фискален бон, не се съхраняват в касата. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юриконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,