Решение № 12043 от 27.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2018 г.

Решение № 12043 от 27.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Пенчев срещу решение № 182/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 197/2017 г. от Административния съд – Габрово. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А. Пенчев против Столична община, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 100 000 лева, настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност на Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК е нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът – Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ срещу Столична община, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, морални щети и тормоз в размер 100 000 лева, настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност на Столична община. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 842/18.12.2014 г. на Столичен общински съвет е взето решение мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове да се възстанови на историческото му място в парка на НДК, съгласно идеен проект, предложен от военно - патриотичните организации, постъпил в Столична община; да се извърши демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно - художествения синтез "1300 години България" и тяхното реаранжиране; скулптурните пластики от архитектурно - художествения синтез да бъдат предадени за временно съхранение в Общински културен институт - Музей за история на София, както и да бъдат предприети необходимите действия за избор на подходящо място за постоянно експониране на скулптурните пластики. Установено е, че със заповед № РД-20-86/30.12.2015 г. на директор на дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община, е било наредено Столична община, район Триадица, да демонтира и премести художествените скулптурни елементи от архитектурно - художествения синтез "1300 години България" и да премахне конструкцията на монумента "1300 години България" като е бил определен и срок за това. Въз основа на представени писмени документи - договор за изпълнение и анекси към него, е установено, че в Столична община е започнала процедура по демонтаж и премахване на паметника пред НДК "1300 години България" в изпълнение на приетите решение на Столичен общински съвет и заповед на директор дирекция "Общински строителен контрол". Съдът е посочил, че ищецът Пенчев не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е работил при изграждане на паметника "1300 години България" като технолог, в заключителния му етап. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи обоснован извод за претърпени от Пенчев конкретни имуществени или неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от твърдяните действия или бездействия на Столична община при демонтажа и премахване на паметника "1300 години България". Приел е, че премахването на паметника "1300 години България" е осъществено в съответствие с правилата и правните норми, уреждащи подобно действие на администрацията на Столична община, район Триадица. Установено е също така, че процедурата по премахването на паметника е законна, а действията на общинската администрация били съобразени със законодателството на Република България, обосновавайки извода си с представените от ответника съдебни решения и определения по приключили съдебни дела, заведени от граждани, организации и сдружения, пред Административен съд София - град и Върховния административен съд по повод реда за премахване на паметника. Съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на общинската администрация, посочвайки, че Пенчев също не бил посочил, както конкретни такива, така и каква била причинно - следствената връзка между тях и претърпените от него неимуществени вреди. Изложеното мотивирало съда да приеме, че не били налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган - Столична община, район Триадица, отменен по съответния ред, въз основа на които Пенчев да е претърпял вреди. Съдът е приел, че не била налице и доказана от ищеца причинно - следствената връзка между влязлата в сила Заповед № РД-20-86/30.12.2015 г. на Директор на дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община и Решение № 842/18.12.2014 г. на Столичен общински съвет и твърдяните от Пенчев вреди. Прието е също, че липсвали данни за каквито и да е било други незаконосъобразни действия или бездействия на посочения като ответник по иска административен орган при и по повод дейността му, които да увреждат ищеца Пенчев и чието овъзмездяване същият да претендира. В заключение първоинстанционният съд е приел, че не били налице обективните предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Пенчев иск. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. То е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, което е съществено, тъй като се е отразило на крайния резултат. В обжалваното решение, съдът е преценявал предявения иск единствено и само от гледна точка на наличието или не на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие във връзка с премахването на паметника "1300 години България". Видно от твърденията в исковата молба, с която е сезиран АС - Габрово е, че ищецът твърди бездействие на кмета на Столична община във връзка с изпратени чрез него жалби до Софийски градски съд, касаещи обжалване на решения на Софийски градски съвет за събаряне на паметника "1300 години България". Ищецът е индивидуализирал тези жалби чрез писмата с обратни разписки, с които ги е изпращал, и които е приложил към исковата молба, тоест това са жалбите, които са били адресирани до кмета на Столична община и получени на: едната на 29.12.14 г., за което е оформено известие за доставяне с бар код № ИД PS 5303 003 JYH T и върху което е поставен печат на София-Ц, а другата получена на 17.07.12 г., за което е оформено известие за доставяне с бар код ИД PS 5303 001 Z9 X Y и с печат върху него на София-Ц, градска служ. поща от 17.07.12 година. Ищецът се оплаква, че с тези бездействия са го "скрили от съдебната власт" и те са "попречили на съдебните органи да се запознаят с истината. " Това е същинското оплакване на ищеца, че с бездействието си да препрати жалбите му до Софийски градски съд, кметът на Столична община е нарушил закона, препятствайки достъпа на жалбоподателя до съд, пред който той е искал и се е надявал да изложи тезата си относно собствеността на паметника "1300 години България", неговата художествена и историческа стойност и функционалната му значимост, така че той да бъде съхранен, а не разрушен. Тези оплаквания на ищеца не са разгледани от съда и искът му не е преценяван с оглед именно на тях. Макар и съдът да не е посочил в обжалваното съдебно решение, кои са и какви са действията и бездействията, чиято незаконосъобраност се твърди, от мотивите му става ясно, че съдът е преценявал законосъобразността на действията по премахването на паметника"1300 години България", което не е в основата на предявения иск. Това се потвърждава и от оплакванията в касационната жалба, в която се сочи, че жалбите на ищеца до съда са скрити и, че те са били отправени чрез Столична община, но не са представени в съда и той не знае за тях. По тези съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд преценява, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в неразглеждане от съда и необсъждане на предявения иск от гледна точка на твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействия на кмета на Столична община. Решението следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на АС - Габрово за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав