Решение № 1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2007 г.

Решение № 1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК 2007 г. С влязло в сила решение е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между А. П. Д. и В. А. П. от гр. Р. В същото производство ответникът е предявил насрещен иск за извършените в имота подобрения, който с решение № 335 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 310/2007 г. на Р. окръжен съд е уважен в размер на 6673, 33 лв. Решението е обжалвано от А. Д. ответник по насрещния иск с оплаквания за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Поддържа че претенция е неоснователна, тъй като липсват доказателства за закупувани материали, много от подобренията са били направен от него преди прехвърлянето на имота, а в тези, които са извършени от ищеца е участвал лично с труд и с парични средства. Ищецът не взема становище по касационната жалба. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Страните са баща и син, като с два договора от 1989 г. и 1994 г. касаторът прехвърлил на сина си собствените си 4/6 ид. ч. от имота срещу задължение за гледане и издръжка. С влязло в сила решение договорите са развалени поради неизпълнение от страна на приобретателя. Спорът е висящ само относно предявения от него насрещен иск за извършените подобрения в имота. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, представените писмени доказателства и заключението на техническата експертиза въззивният съд е установил вида и стойността на извършените подобрения, а обезщетението, дължимо на извършилия подобренията определил по правилото на чл. 72 ЗС, като присъдил по-голямата измежду двете сума по съображения, че приобретателят е имал качеството на добросъвестен владелец, тъй като извършвал подобренията със съзнанието че подобрява свой собствен имот и при пълно съгласие и одобрение от страна на прехвърлителя. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. По делото е установено, че касаторът е напуснал имота и през периода 1986 до 2005 г. живял на съпружески начала в дома на св. Ц. П. това време в къщата живял синът му със своето семейство, като от показанията на разпитаните свидетели е установено, че през същия период е извършил и подобренията в имота. След разваляне на договора страните си дължат връщане на полученото по него, като синът трябва да върне имота, а доколкото е извършил подобрения на него му се дължи съответно обезщетение. Съгласно ППВС № 6/74 г. ликвидацията на правоотношенията, възникнали с такъв подобрител се урежда на базата на неоснователното обогатяване и по-специално по реда на чл. 72 ЗС, като му се признават правата на добросъвестен владелец, стига той да не е бил станал причина с виновното си поведение за отпадане на придобивното основание. В последния случай той би имал правата по чл. 72 ЗС само ако подобрения са извършени при знанието и непротивопоставянето от страна на прехвърлителя. Такава е и фактическата обстановка, установена по делото, поради което въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е определил обезщетението по реда на чл. 72 във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗС, а именно в размер на по-голямата сума между увеличената стойност на имота и стойността на подобренията като материали, средства и труд. В случая от заключението на техническата експертиза е установено, че по-голямата между тези две суми е тази на стойността на подобренията, поради което тя е послужила и за определяне на обезщетението. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че фактическите изводи на съда са необосновани, както и че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм). Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, установил е наличието на всяко едно подобрение, както и времето на извършването му, вложените средства и труд, като показанията на свидетелите са проверени и от заключението на техническата експертиза. Съобразно правата на подобрителя експертизата е дала оценка както на стойността на самите подобрения като вложени средства, материали и труд, така и увеличената стойност на имота, вследствие извършването на тези подобрения. Неоснователно е становището, че при липсата на писмени доказателства (фактури) за закупени материали, претенцията за подобрения следва да се отхвърли, тъй като от другите доказателства е установено по безспорен начин, че такива са били извършени и съществуват. Не е допуснато нарушение и на чл. 136 ГПК (отм.), тъй като показанията на свидетелите са преценени с оглед на всички други данни по делото, като съдът е имал предвид възможната тяхна заинтересуваност. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение