Решение № 7606 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. А., гражданин на Сирия, против решение 22297/05.11.2024 г, постановено по адм. дело 8135/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение 8112/24.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че неправилно съдът е определил каква е в момента обстановката в Сирия, защото не е използвана актуална информация. Оспорва се и изводът на съда, че ОАЕ се явява трета сигурна страна по отношение на чужденеца. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на М. Д. А., гражданин на Сирия, против Решение 8112/24.07.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба вх. ОК-13-633/09.04.2024 г. на РПЦ [населено място], М. Д. А., гражданин на Сирия, роден в Абу Даби, Обединени арабски емирства, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, образование висше, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 16.04.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП-23402/16.04.2024 г., в което чужденецът посочил, че е роден и до навършване на 18 години е живял в Абу Даби, Обединените Арабски Емирства (ОАЕ), при родителите си сирийци. Първоначално е започнал да учи висше образование в университет в Абу Даби, след което е продължил образованието си в [населено място], Сирия, където е живял от 2016 г. до 2023 г., но е пътувал до Абу Даби поради необходимост от лечение - проблеми с [заличен текст]. В България е пристигнал легално, защото след завършване на висшето си образование в Сирия се е записал като студент в Нов български университет. Като причина за напускане на Сирия посочил липсата на сигурност, лошите условия за живот, бомбардировките и въоръжените групировки. Опасява се, че ако се върне там, ще бъде привлечен в сирийската армия, за което му е било отправена заплаха, но реални действия не са предприети. По отношение на Абу Даби посочва, че не може да живее там, защото има изискване за 3 години трудов стаж по специалността му, прекаран в Сирия, който той не може да осъществи, поради и което няма да има възможност да си намери работа в ОАЕ. На 26.04.2024 г. е проведено второ интервю с М. Д. А., за което е съставен протокол, при което е посочил, че макар че е роден в ОАЕ, няма право да получи такова гражданство, тъй като родителите му са сирийци. При навършване на пълнолетие му е издадена лична карта в ОАЕ с валидност до 2025 г., като единствено условие за нейното издаване е да работи. Поради това, че трудовият му договор е бил прекратен, той заминал за България, защото няма легално основание да остане в ОАЕ. При провеждането на първото интервю посочил, че има лична карта, издадена от ОАЕ, но при второто интервю посочил, че е унищожил същата, защото нямал право да я представя и по закон следвало да я унищожи. По време на интервюто М. Д. А. посочил още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Сирия, не му е оказвано насилие, не е преследван и заплашван. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка както в Сирия, така и в ОАЕ, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство решение 8112/24.07.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на М. Д. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че изложените от М. Д. А. причини за напускане на страната му на произход, не са правно значими за търсения вид защита, защото не се доказва спрямо него да е осъществено преследване. Той не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Административният съд е споделил изводите на административния орган, че спрямо М. Д. А. ОАЕ отговарят на легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ за Трета сигурна държава , поради и което правилно случаят е разгледан в светлината на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 8112/24.07.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, М. Д. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че реално живее в Абу Даби, но няма гражданство на ОАЕ, защото родителите му са сирийци, а в Сирия не желае да се завърне поради военните действия. Не може да се приеме, че спрямо чужденеца е отправена реална заплаха за мобилизирането му, защото той е посочил отправена към него устна заплаха, но реално няма предприети никакви други действия, съответно няма доказателства за такива действия. Реално така представената бежанска история на М. Д. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно е прието от административният съд, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ на чуждият гражданин. Липсват доказателства обосноваващи извод, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко унизително отношение, или наказание. Първостепенният съд подробно е изследвал информацията от предоставените справки от Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република и Обединени арабски емирства. Действително, смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, но въпреки това правилно е посочено, че предвид данните от справката за Сирия страната се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт с високо равнище на безогледно насилие, чиято степен достига такова ниво, че именно съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на заплаха. Горното сочи на прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с горното, правилен и в съответствие на събраните по делото доказателства е изводът на АССГ, че ОАЕ се явява трета сигурна държава за М. Д. А. по смисъла на ЗУБ. Съгласно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в §1,т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Установено е по делото, че между чуждият гражданин и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид това, че е роден там, родителите му живеят там, той преимуществено пребивава там, като по делото няма данни по отношение на кандидата да е осъществено преследване или заплаха, нечовешко отношение и др. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, чужденецът да е бил обект на преследване, като не се установява и опасност за сигурността му в ОАЕ. Липсват данни и индикации, че чужденецът може и да не бъде допуснат на територията на ОАЕ, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. От представените официални справки е установено, че законът в ОАЕ не предвижда предоставяне на статут на бежанец, но правителството на ОАЕ спазва международните стандарти за закрила на бежанците, поради и завръщането на М. Д. А. в ОАЕ няма да застраши неговите живот и здраве и по този начин бива спазен принципът забрана за връщане, установен в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Видно от справката за обществено-икономическото положение в ОАЕ, на лицата, бягащи от конфликт, правителството предоставя едногодишни визи, за който период тези лица да намерят работа. Въз основа на изложеното, като е приел решение 8112/24.07.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,