Решение № 140 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1636/2016 г.

Решение № 140 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1636/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА. Образувано е по молба на Е. С. Я., [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА на арбитражно решение № 126 от 7.11.2014 г. по арб. д. № 126/2014 г. по описа на арбитър Б. Г.. Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение от връчената й на 30.03.2016 г. покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че съдържанието на договора за револвиращ кредит е дописвано след съставянето му, без да е давала съгласието си да се възложи разглеждане на споровете с кредитора от арбитраж. Счита, че арбитражното решение е основано на невалидно арбитражно споразумение, тъй като не е подписвала и не са й връчени Общите условия и следователно такова не е сключено. Твърди още, че арбитражната клауза противоречи на чл. 1 и сл. ЗМТА, тъй като спорът не попада в обхвата на правната регламентация на този нормативен акт. Поддържа, че арбитражната клауза е нищожна и тъй като в нея липсва посочване на имена на арбитри или надлежна арбитражна институция. Излага съображения за неравноправност на клаузата на чл. 18 от ОУ по смисъла на чл. 143 и чл. 146 З., както и за противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Поради това поддържа наличие на основанията по чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА и моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] счита предявения иск за недопустим, тъй като не е спазен тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Позовава се на намиращата се в арбитражното дело товарителница, според която на адв. Д. Д., който е представлявал ищцата в арбитражното производство, е изпратена пратка, съдържаща арбитражното решение, и е връчена на 21.11.2014 г. на лицето П.. Твърди още, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на 29.03.2016 г. Излага и съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА, тъй като има надлежно уговорено и действително арбитражно споразумение, съдържащо се в Общите условия на договора, които са приети от ищцата съгласно писменото заявление в този смисъл под текста на договора. Поддържа, че арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на потребителите, нито изключва или препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Излага съображения за неоснователност на твърдението за противоречие на арбитражното решение с обществения ред, като оспорва твърденията за нарушени основни принципи на правото като законност, равенство на страните, състезателност в процеса, дирене на обективната истина и право на справедлив процес. Моли предявеният иск да бъде оставен без уважение и да му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Действително от представената по делото товарителница № 1050028277273 на "Еконт Експрес" се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на ищцата чрез адв. Д. Д. като неин пълномощник в арбитражното производство, но видно от обратната разписка, пратката е получена на 21.11.2014 г. от П., без да е посочено в какво качество това лице е получило съобщението. Настоящия състав намира, че извършеното по този начин връчване на копие от арбитражното решение е нередовно, тъй като решението не е връчено нито на ищцата, нито на неин пълномощник, а на лице, чието качество не е посочено. Поради това за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се счита твърдяната от ищцата дата, на която е получила изпратената на адреса по месторабота покана за доброволно изпълнение. Действително поканата за доброволно изпълнение е връчена на адреса на ищцата по месторабота и е получена от С., а не лично от ищцата. Доколкото обаче това връчване е относимо към преценката кога ищцата е узнала за арбитражното решение и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че същата е узнала за арбитражното решение на посочената от нея дата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 30.03.2016 г., считано от която предявените на 30.06.2016 г. /видно от приложения към исковата молба пощенски плик/ искове са допустими. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за отмяна по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1 ДР на З., поради което и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017 г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017 г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение № 126 от 7.11.2014 г. по арб. д. № 126/2014 г. по описа на арбитър Б. Г., без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 520,50 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК