Решение № 4562 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 350/2009 г.

Решение № 4562 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 350/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тандем Н Груп" ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 710/10.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1240/2008 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № АЗ-613/5.02.2008 г. на Директора на Национална служба "Полиция". Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че липсата на реквизити в съдържанието на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК не се отразява на неговата законосъобразност. Счита, че първостепенният съд необосновано не е зачел представените от него писмени доказателства (договор и анекс), от които се установява, че дружеството е извършвало само охрана на мероприятия и на лица в обекта, находящ се на ул. "Пиротска" № 5 в гр. София, а не на имуществото на юридически или физически лица, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Твърди, че охраната на обекта се осъществява от различен субект по силата на представен по делото писмен договор с друга охранителна структура, поради което правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на наложената му принудителна административната мярка не кореспондират на доказателствения материал. Като порок на съдебното решение се изтъква и обстоятелството, че за да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесната заповед, съдът е развил съображения, свързани с нарушаване на Лиценз № 1161/8.06.2007 г. за извършване на частна охранителна дейност по охрана на имущество на юридически или физически лица на територията на област Пловдив, докато производството е за отнемане на друг лиценз, а именно - Лиценз № 1162/8.06.2007 г. за извършване на лична охрана на физически лица и охрана на мероприятия, важащ на територията на цялата страна. По изложените в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменена атакуваната заповед. Ответникът - директорът на Национална служба "Полиция", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Тандем Н Груп" ЕООД срещу Заповед № АЗ-613 от 5.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция", с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е отнет издаденият на дружеството лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1162/8.06.2007 г. за лична охрана на физически лица и охрана на мероприятия за територията на цялата страна. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Счел е, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото е установено, че "Тандем Н Груп" ЕООД е титуляр на следните лицензии за извършване на частна охранителна дейност, издадени от директора на НС "Полиция": Лиценз № 1161/8.06.2007 г. за извършване на "охрана на имуществото на физически или юридически лица" на територията на област Пловдив и Лиценз № 1162/8.06.2007 г. за извършване на "лична охрана на физически лица, охрана на мероприятия" за територията на цялата страна. От данните в преписката е видно, че дружеството е сключило Договор от 22.06.2007 г. с "Валдес - Н" ЕООД, по силата на който е поело задължение да извършва комплексна физическа охрана на обект - нощен клуб "Викьор", находящ се в гр. София, ул. "Пиротска" № 5. Според уговореното между страните възложената на дружеството - касатор охрана включва осигуряване на физическа такава и на надеждно обезпечаване сигурността на поверения му обект и на имуществото в него. По повод получено оплакване срещу охранителите на обекта е извършена проверка на охранителната дейност в заведението от служители в сектор ТП при ООП - СДП, за която е съставен констативен протокол от 17.01.2008 г. Материалите по делото сочат, че клубът се охранява именно от "Тандем Н Груп" ЕООД, като непосредствената физическа охрана към момента на проверката се е осъществявала от лицата Росен Рачев, Атанас Такев, Красимир Колев и Емил Филимонов, работещи като охранители по трудови договори с дружеството. Констатирано е, че физическата охрана на обекта е за времето от 22:00 до 04:00 часа и е невъоръжена. В резултат на събраните данни е изготвена справка от 24.01.2008 г. с предложение за отнемане на лицензите на дружеството и преписката е изпратена от директора на СДП на директора на НСП за предприемане на действия по компетентност. Въз основа на така установените факти директорът на Национална служба "Полиция" е издал Заповед № АЗ-613 от 5.02.2008 г., с която е постановено отнемане на притежавания от "Тандем Н Груп" ЕООД Лиценз № 1162/8.06.2007 г. за лична охрана на физически лица и охрана на мероприятия за територията на цялата страна. За да приложи принудителната административна мярка (ПАМ) административният орган е приел, че гореописаната фактическа обстановка осъществява елементите на състава по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД, съгласно който издаденият лиценз се отнема, когато търговецът осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз или я осъществява извън територията, за която има лиценз. Като е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения срещу горепосочената заповед и ангажираните от него писмени доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод за постановяване на административния акт в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При извършената проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, решаващият съд е заключил, че охраната на нощния клуб попада в обхвата на легалната дефиниция на закона за охрана на имущество (чл. 7 от ЗЧОД). Счел е, че в конкретния случай е налице втората хипотеза на приложената правна норма, а именно - търговецът е притежавал лиценз за извършване на частна охранителна дейност по охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на област Пловдив, а е осъществявал този вид частна охранителна дейност на територията на гр. София, т. е. извън територията, за която има лиценз. В този смисъл е приел, че е изпълнена целта на специалния закон да не се допуска извършване на частна охранителна дейност извън рамките на разрешителния режим, включително и по отношение на територията. Решението е неправилно. Фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че спорът по делото не е за факти, а за тяхната правна интерпретация. При правилно установената фактическа обстановка съдът намира, че изводите на Административен съд - София град за материална законосъобразност на атакуваната заповед са необосновани и в противоречие с визираните в чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД частна охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз или регистрация по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от същия закон определя видовете частна охранителна дейност, подлежащи на лицензиране. Лицензът може да бъде за извършване дейността на територията на цялата страна или на територията на отделни области. С оглед характера на регулираните от ЗЧОД обществени отношения и установения в тази връзка разрешителен режим, в закона е предвидено налагане на принудителна административна мярка - отнемане на издаден лиценз, в случаите, когато притежателят му осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз или я осъществява извън територията, за която има лиценз (чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД). Анализът на цитираната разпоредба води на извод, че в закона изрично са разграничени две отделни хипотези, даващи право на административния орган да отнеме издадения от него лиценз - дейност без лиценз и дейност извън територията, за която е издаден лиценза, като втората хипотеза следва да се приеме за специална по отношение на първата. Няма спор, че касаторът е бил лицензиран по реда на специалния закон за извършване на три вида частна охранителна дейност. Същият е бил титуляр на лиценз за охрана на имущество (чл. 5, ал. 1, т. 2), който е с ограничен териториален обхват - област Пловдив и на отнетия с процесната заповед лиценз за лична охрана на физически лица (чл. 5, ал. 1, т. 1) и на мероприятия (чл. 5, ал. 1, т. 3), действащ на територията на цялата страна. По делото е установено по несъмнен начин, че "Тандем Н Груп" ЕООД извършва частна охранителна дейност на имущество на територията на гр. София, охранявайки обект - нощен клуб "Ликьор", по силата на договор за охрана от 22.06.2007 г., при издаден лиценз за тази дейност за територията на област Пловдив. Преценката на доказателствата по делото в тяхната съвкупност сочи, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1, б. "в", пр. 2 от ЗЧОД - осъществяване на вид охранителна дейност извън територията, за която лицето има лиценз. В случая това е лиценз № 1161/8.06.2007 година. С обжалваната заповед обаче е отнет другият лиценз на дружеството - лиценз № 1162/8.06.2007 г., касаещ охрана на физически лица и мероприятия, важащ за цялата страна. Съдът правилно е заключил, че охраната на нощен клуб не е охрана на мероприятия и лица и че реално извършваната от дружеството охрана на процесния обект представлява охрана на имущество. Жалбоподателят притежава лиценз за извършване на този вид частна охранителна дейност на територията на област Пловдив и след като е осъществявал такава на територията на гр. София, заповедта с която му е отнет лиценза за друг вид частна охранителна дейност се явява незаконосъобразна. При това положение изложените от съда мотиви досежно осъществяването на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна мярка не съответстват на предмета на административното производство и на материалните норми. Отнемането с процесната заповед на Лиценз № 1162/8.06.2007 г. не може да бъде свързано с хипотезата на осъществявана вид охранителна дейност (охрана на имущество) извън територията, определена в издадения на дружеството лиценз за това. Установеното изпълнително деяние сочи на нарушение на условията по лиценз № 1161/8.06.2007 година, а не на отнетия Лиценз № 1162/8.06.2007 година, поради което е налице неправилно прилагане на материалния закон към установените факти. Ето защо, като е приел, че атакуваната заповед е законосъобразна от гледна точка на материалното право и на целта на закона и е отхвърлил жалбата срещу нея, първостепенният съд е постановил с решението си неправилен правен резултат. На съда е служебно известно решение № 69 от 5.01.2009 г. по адм. дело № 12831/2008 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 790 от 21.07.2008 г. по адм. дело № 1239/2008 г. по описа на Административен съд - София град. С последното е отхвърлена жалбата на "Тандем Н Груп" ЕООД срещу Заповед № АЗ-611 от 5.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" за отнемане на издадения на дружеството Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1161/8.06.2007 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на област Пловдив. Следователно, налице е влязъл в сила административен акт (Заповед № АЗ-611 от 5.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция"), с който за описаното по-горе деяние - охрана на имущество (нощен клуб "Викьор" в гр. София) извън територията, за която дружеството има лиценз, на същото е наложена ПАМ, изразяваща се в отнемане на притежавания от него лиценз № 1161/8.06.2007 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на област Пловдив. С волеизявлението за отнемане на Лиценз № 1161/8.06.2007 г., обективирано в Заповед № АЗ-611 от 5.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция", е изпълнена целта на правната норма (чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧОД), поради което отнемането и на втория лиценз за същото деяние противоречи на преследвания от закона резултат. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. При изложените фактически обстоятелства Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваната заповед е била издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта, преследвана от специалния закон. Отнемането на дружеството на лиценз, несвързан с конкретната неправомерна дейност, съставляваща нарушение на друг лиценз, респективно - налагането на ПАМ за същото деяние, за което органът вече е отнел съответния лиценз, представлява превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Дружеството притежава лиценз за охрана на физически лица и на мероприятия, поради което, дори в израза "комплексна охрана" административният орган да е включил извършването на дейност по този лиценз, то тази дейност е правомерна, т. к. лицензът е за територията на цялата страна. Предвид липсата на нарушение по изпълнението на лиценз № 1162/8.06.2007 г, приложената ПАМ се явява незаконосъобразна. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не са предявени, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,